Ежедневникът редовно тиражира в сайта си копи-пейст на едни и същи публикации
Автор: Яна Славянска
Странни работи се случват по необятните полета на българската журналистика. В някои от лехите й пишещите статии като неуморни пчелички разработват материал след материал, в другите бразди обаче ги дебнат търтеи, които най-нагло им отмъкват създадената с труд продукция.
Явлението „копи-пейст“ е така масовизирано в последните години, че понякога изданията – и печатните, и най-вече електронните, напълно губят специфичната си физиономия и читателят, ако се абстрахира от графичната визия, трудно може да разбере кой точно вестник чете или кой информационен сайт разглежда.
На екипа ни вече дори не ни прави впечатление, че непрекъснато срещаме тук и там публикувани в „Десант“ авторски материали, представени като разработени от друго издание.
Но натрапливият навик да се тиражират едни и същи текстове понякога минава всякакви граници – някои медии вече препечатват самите себе си.
Така например в електронния сайт на в. „24 часа“ на 15 май 2013 г. е обнародвана статията „Пресъхнала и чумава България пада под турско робство“ с автор Росен Янков. Какво беше учудването ни, когато на 15 март 2016 г. същият текст със същото заглавие отново цъфна на интернет страницата на часовете.
С този метод на редакционната си политика за пълнене на своя сайт „24 часа“ може да си правят оборот до безкрайност с няколко статии, без да си мръднат пръста да предложат нещо свежо на читателите си, разчитайки на късата им памет.
Но има и хора паметливи, особено в средите на специалистите, които много добре са запомнили съдържанието на въпросния текст, защото са на мнение, че в него са представени и тълкувани по абсолютно некоректен начин редица събития, свързани с българската история от средата до края на ХІV в.
Още при първото излизане на публикацията през 2013 г. директорът на Регионален исторически музей Милен Николов изпраща писмо до главния редактор, в което изказва възмущението си от някои квалификации, направени от автора по отношение на коментирани в статията личности и събития от далечното ни минало.
Господинът Росен Янков (който, апропо, пише за какво ли не – от изреждането на 10 версии защо е заловен Левски до това как се спира кръв от носа и откритието, че слоновете не хващат рак, както и прозрението, че Русия всъщност не си служи с кирилица, а с въведена от Петър І „гражданска азбука“) заявява например, че през втората половина на XIV век „царството на изкуфелия Иван Александър вече е поделено между синовете му“.
„Абсолютно неприемливо е да се определят български владетели с огромен принос за българската култура и общество с думи като „изкуфял“. Да припомним, че този „изкуфял“ цар губи двама от синовете си, вкл. и първородния, в битки с турците далеч преди 1371 г.
Да оставим настрана въпроса, че въпреки че е „изкуфял“, той на практика е българският владетел, който прави България изключително мощна като икономика и финанси“ - категоричен е Милен Николов.
Историкът, който е и автор на единствената книга в България, посветена на исихазма, смята за неприемливо и това, че Янков нарича исихастите „гламави“, а самия исихазъм – ерес. „Той е учение, което е прието официално от два църковни събора и никога не е отхвърляно. А що се отнася до квалификацията на исихастите като „гламави“, така излиза, че и светците на Православната църква като св. Григорий Синаит, св. Григорий Палама, св. Калист, св. Теодосий Търновски, св. Ромил Видински, св. Роман Търновски, св. Евтимий Търновски, св. Киприан, които са исихасти и създатели на цели книжовни школи, църковни и дори политически водачи (апропо, последните петима светци са българи) също са „гламави!“ – не крие огорчението си от скверните писания директорът на Бургаския музей.
На същото мнение като него е и проф. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет, председател на Кръг „Будител“ и водещ на предаването „Час по България“ на телевизия СКАТ. „Това са абсолютни нелепости!“ – смята и той.
А като стана дума за статията на същия Росен Янков за десетте версии защо е заловен Левски, оказа се, че и тази творба на журналиста е претърпяла двукратно явяване пред публика „под индиго“ – и на 1 март 2015 г., и на 10 март 2016 г.
Очевидно страниците на електронния вариант на „24 часа“ често си приличат като две капки вода. Хайде да се обзаложим, че и в началото на март следващата 2017 г. пак ще имаме шанс да прочетем версиите на Янков около залавянето на Васил Левски. Така определено е по-лесно, отколкото да се търсят нови версии за пълнене на страниците на интернет изданието с уникални, интересни и най-вече без сквернословия и свободни съчинения публикации.
