Паметни епизоди от дейността на бога на войната

Автор: д-р Петър Ненков

Ратата 11 март е свързана с участието на българската артилерия в решителния щурм за овладяването на Одринската крепост през Балканската война. Празникът е определен със заповед на министъра на отбраната от 7 май 1992 г. За първи път се чества през 1993 г. по повод 80-годишнината от щурма и превземането на крепостта.

Сражението при Люлебургас-Бунархисар

На 11 октомври 1912 г. е овладян Лозенград. Разгромени са 1-и и 3-и турски корпус. След отстъплението си противникът привлича нови сили, опитвайки се да спре българското настъпление, като организира отбраната на линията Люлебургас-Бунархисар. Тук се разгръща една от най-грандиозните военни операции, които някога са се разигравали в Тракия.

Кореспондентът на в. „Дейли телеграф” пише: „Никога не съм чувал такъв гръм от артилерия. Махмуд е концентрирал всичките си сили и той по численост надвишава българите. Нищо не помага. С една ловкост, която учудва всички, българската артилерия взема надмощие. Геройските усилия на Махмуд паша се разбиват в решението на противника да отиде напред „На нож”, и то с кураж, който остава паметен”.
В шестдневните боеве неприятелят е разгромен. Голяма роля за това има и артилерията на 1-ва и на 3-та армия, чийто началник, полковник Петър Тантилов, е считан за „бащата” на българската артилерия и създател на планинските артилерийски части. През Сръбско-българската война като командир на 5-а конна батарея от 1-ви артилерийски полк при прехвърлянето на Южнобългарските войски към Сливница той изминава 146 км за две денонощия, което е рекорд в историята на Българската армия.

Превземането на Одринската крепост

В битката за превземането на Одринската крепост българската армия използва редица новости в различни сектори на военното дело. За първи път в световната история се създават секторни и участъкови артилерийски групи. За различните сектори те са различни по своя състав и калибър.
Най-силна е артилерийската група в северния отдел на Източния сектор, където се нанася главния удар. Тук са съсредоточени от 32 до 48 оръдия, като на всяка артилерийска група е назначен командир, който да управлява огъня на отделните батареи. Взети са мерки и за водене на артилерийски огън през нощта.

По предложение на майор Калин Найденов част от голямокалибрените оръдия за първи път в световната практика се поставят на подвижен лафет, за да бъдат по-маневрени. С това се осигурява огневи и колесен маньовър и възможност на артилерията да следва пехота та и да открива огън по нейно поискване.
За първи път в световна военна история артилерията на 2-ра армия при обсадата и щурма на Одрин достига плътност от 70 цеви на километър фронт. За първи път в света тя стреля не от закрити позиции, а с право мерене, като извършва придвижване на скоци и разполага оръдията в настъпващите стрелкови вериги на пехотата.

Артилерията използва при Одрин нови методи за огнево поразяване на противника, като „съсредоточен огън”, пренасяне огъня пред атакуващата пехота, наречено „огневи вал”, и преграден огън, преименуван по-късно на „неподвижен заградителния огън”, с който попречва на турските резерви от дълбочина да подходят към първата линия на отбраната.
При атаката на форта Айджиолу в помощ на пехотата пристига артилерийското отделение на капитан Игнатов. Смелите артилеристи излизат на предната линия и откриват огън по подхождащите от дълбочина турски резерви, като по този начин ги приковават и не им позволяват да контраатакуват. По своята същност това е първият в световната военна история случай за водене на неподвижен заградителен огън.

Десети Родопски полк нахлува във форта Айджиолу и към 1,45ч. издига над него фенер – сигнал за българската артилерия да спре огъня си по него. И тя поетапно пренася огъня си на 200 м пред фронта на настъпващите стрелкови вериги на другите полкове. С това съпровожда настъплението им в дълбочина и не позволява на турците да контраатакуват. По този начин за първи път в света българските артилеристи прилагат „огневия валяк”, който по същество представлява подвижен огнен вал.

Щурмът на Тутраканската крепост

Атаката започва рано сутринта на 2 септември 1916 г. В 6,30ч. артилерията открива барабанен огън по фортовете на крепостта, който трае 70 минути. В 8,20 ч. с бойния вик „Ура“ и с песента „О, Добруджански край – ти наш си земен рай!” пехотата се вдига на щурм. Противникът я посреща с убийствен огън от тежки картечници и хиляди пушки.
Румънците не знаят за наличието на българските тежки батареи, които все още се спотаяват и изчакват своя миг. А те са страшна сила – разчетите им са съставени от същите опитни артилеристи, които преди три години са сломили съпротивата на фортовете на Одринската крепост.

Но идва и техният час и стрелбата им точна и мощна кара фортовете да затреперят от фугасните им снаряди. Атакуващите вълни на 1-ва Софийска дивизия достигат подстъпите пред форт № 8, където са принудени да залегнат поради силния огън на противника .Три батареи на 4-ти артилерийски полк излизат напред със своите конни впрягове и заемат позиции в самите пехотни вериги, като съсредоточават огъня си по самия форт. Това помага на атаката на българските воини, които преминават телените заграждения и в 13,30 ч. форт № 8 е вече в български ръце. Малко по-късно 6-и Търновски полк овладява форт № 9, а след това падат фортовете № 10 и 11. В края на първия ден фортовият пояс е превзет от българите.

На 6 септември полковете подновяват атаките си срещу крепостта и овладяват втората отбранителна линия. Особено жесток е боят в гората, но българските артилеристи успяват да се придвижат напред и с точен огън подавят румънските батареи и ги карат да замлъкнат, след което противникът отстъпва позицията и се прехвърля през Дунава, макар че малцина успяват да се спасят от плен.

Битката за Дойран

Щурмът на Дойранската позиция от войските на Съглашението започва сутринта на 16 септември с мощен разрушителен огън на вражеската артилерия по предната позиция на 9-а дивизия. По българите при Дойран са изстреляни 350 000 бризантни снаряда, включително и газови. Благодарение на отличните инженерни съоръжения за отбрана загубите са нищожни.

В продължение на две денонощия артилерията на противостоящите войски води ожесточен двубой. В 5,00 часа на 18 септември съглашенските войски тръгват в яростна атака срещу предната позиция и на някои места овладяват предните застави. В боя се намесва и авиацията на противника, която води огън с бордовите си картечници и хвърля бомби по българските позиции.

Воините от дивизията на генерал Владимир Вазов откриват такъв плътен пушечен, картечен и артилерийски огън, така че до окопите стигат едва 20-30% от атакуващите. Противникът е спрян и обърнат в бягство. Командващият войските на Антантата генерал Милн на 19 септември предприема ново настъпление. Българската артилерия бие с барабанен огън по настъпващите. За първи път през войната тя използва газови снаряди. След 5-часова ожесточена схватка противникът е отхвърлен от заетите позиции и отбраната е възстановена.

В резултат на двудневните ожесточени боеве съглашенските сили губят 11 673 убити и ранени и 547 пленени. По-късно премиер министър на Обединеното кралство Лойд Джордж ще напише: «В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви както при Дойран!».


В категории: История , Горещи новини