Екипи на няколко ведомства инспектират какви суровини купуват млекопреработвателите и какво влагат в продукцията си
Екипи на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и Националната агенция по приходите (НАП) извършват проверки в млекопреработвателните предприятия в страната. Ще бъдат ревизирани всички финансови документи, с които мандрите купуват суровини и продават продукцията си, както й внасянето на ДДС.
По неофициална информация големите преработватели подготвят контрамерки в отговор на проверките. Според наши източници, десет от най-големите мандри се канят в знак на протест да откажат да изкупуват мляко от производителите за период от десет дни. Това няма да спре тяхното производство, тъй като повечето от тях влагат сухи млека в цикъла на преработка.
Конфликтът между производители и преработватели назря по време на срещата на животновъдите в Стара Загора. Там фермерите обвиниха мандрите, че с влаганите от тях сухи млека в продукцията саботират производството на прясно мляко. За проверки къде и с какво качество са млечните продукти, внасяни в страната, както и има ли картел в сектора, настояха млекопроизводители, след като обявиха, че готвят национален протест на 24 март. На него те ще изразят недоволството си срещу ниските изкупни цени на млякото и липсата на контрол от страна на държавата, която внася повече млечни продукти, отколкото произвеждат фермерите.
По изчисления на хората от бранша от 2014 г. изкупната цена на суровото мляко е паднала с 35%, а в магазинната мрежа се е увеличила с 12%. Произведеното мляко за една година е 1 500 000 литра, а е продадена 4 000 000 килограма готова продукция. Млекопроизводителите са категорични, че в България се внасят голямо количество млечни продукти с неясно качество и държавата не контролира този процес.
Междувременно от Министерството на земеделието съобщиха, че при досега извършените проверки вече са констатирани нарушения, но не уточняват какви точно са те. Става ясно обаче, че инспекторите на ведомството осъществяват контрол и дали вложените материали в производството отговарят на заложените в технологичната документация на предприятието.
Статистиката сочи, че от 2015 г. са увеличени доставките на сурово мляко в рамките на Европейския съюз, като в 12 страни от ЕС цените му са по-ниски от тези в България.
В момента у нас се изпълнява План за тестване качеството на суровото краве мляко, като с това се дава възможност на всички производители, включително и тези, които не са изпълнили изискванията за ферми от първа категория, да останат на пазара.
По този план Българска агенция по безопасност на храните проверява млечните ферми и качеството на млякото, което се добива в тях. Всеки оператор на предприемачески принцип ще може да реши дали има ресурс да преодолее кризата и дали подкрепата, която получава, е достатъчна, или да се преориентира към друго производство.
Данните, с които приключва 2015 г., показват увеличение на производството на сурово мляко в Европейския съюз с 2,5% и намаление на търсенето му с 1,5%“ , посочват от МЗХ. Засега пазарът на мляко в ЕС все още не е стабилизиран и затова в момента се обсъжда нов пакет от мерки, за да се постигне това.
Междувременно в началото на седмицата министърът на земеделието и храните Десислава Танева участва в Брюксел на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, на което също бе коментиран проблемът за дисбаланса между увеличеното производство на сурово мляко в Европейския съюз и устойчиво намаляващото му потребление.
Като едно от възможните решения тя посочи търсенето на нови пазари в трети страни, което ще спомогне и за постигането на устойчиви цени за фермерите. „Необходимо е да се помисли и за отпадане на руското ембарго“, уточни още българският земеделски министър.
По думите й фермерите може да се призоват към доброволно ограничаване на обемите на производство, което би помогнало да не фалират най-малките и неконкурентоспособни ферми. Те биха могли да преустроят дейността си по начин, който би им носил доход и това следва да стане с европейски средства.
Успоредно с проверките в преработвателните предприятия се извършват и инспекции от екипи на БАБХ в 1200 големи наши ферми с над 50 крави, които се правят по настояване на Европейската комисия, изискваща конкретни данни за качеството на българското сурово краве мляко. Суровината, която покрива нормите, ще може да се продава на пазара на ЕС. Количествата, които са извън нормите, ще могат да се продават, но само под формата на дълго зряло (поне 60 дни) сирене и кашкавал.
Ветеринарите следят дали оборите, в които се отглеждат кравите, отговарят като сграден фонд на хигиенните норми на Брюксел. Отделно взимат проби от самото краве мляко, които се изследват в държавните лаборатории в София и Хасково.
След първото полугодие на тази година ще се направят проверки и в крафевермите с от 10 до 49 крави, които се водят „семейни стопанства”, а най-дребните – в които се отглеждат едва от 1 до 9 крави, ще бъдат инспектирани през 2017 г.
