На 21 март се навършват 145 години от смъртта на д-р Петър Берон.
Автор: Атанас Коев
В историята на нашата просвета и култура той остава като създател на първия новобългарски учебник и виден реформатор на българското учебно дело. Съставеният от него „Буквар с различни поучения“, наричан още „Рибен буквар“, отпечатан през 1824 г., засяга редица въпроси от различни области на знанието и това му придава характера на малка енциклопедия. Освен това той е написан на жив и говорим български език, което го прави леснодостъпен за децата. С него д-р Берон се изявява като първия български педагог, обявил се решително за светско образование в училищата.
Но този виден български просветен деец от периода на нашето Възраждане е написал още над 20 големи научни труда и изгражда своя научна система за обяснение на света, изложена в най-голямото му 8-томно съчинение, излязло от печат в периода 1861-1870 г.
Основното негово произведение, съдържащо ядрото на философските му възгледи, е излязлата през 1855 г. „Славянска философия“, отпечатана на немски език в Прага. През 1859 г. в имението си край Брашов д-р Петър Берон, заедно с Никола Павлович подготвя „Метеорологичен атлас“.
Във връзка с трудовете си, които пише, изявеният котленец живее и работи последователно в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага, Атина и др. Той владее цели 9 езика, като ползва свободно, за да добива информация от най-различните области на познанието.
През годините, прекарани в чужбина, д-р Петър Берон не забравя своята родина България и полага големи грижи за развитието на просветното дело у нас. Той изпраща парични помощи за откриване на училища, подготвя и насърчава учители и дава ценни напътствия за образованието. Същевременно завещава значителна част от голямото си състояние в полза на българските училища.
Когато през 1843 г. възрожденецът изоставя лекарската си професия (след като завършва медицина в Мюнхен и защитава докторската си дисертация, става окръжен лекар в Крайова, където живее и работи до 1839 г.), той се отдава на книжовна дейност и научни занимания в областта на медицината, философията и естествознанието, на които се посвещава до края на живота си.
През 1964 г. в знак на признателност към изявения ни просветител и книжовник сърцето му, което е балсамирано веднага след смъртта му, е пренесено в родния му град Котел, където е изложено и до днес за поклонение.
