Преди 210 години
В края на XVIII в. Русия започва перманентни войни с Турция.
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
При последната (1787-1792 г.) завладява Крим и излиза на широк фронт в Черноморието. Турците обаче не се примиряват с това и през 1806 г. започва нова война.
Тогава по инициатива на българите се създава земска войска, която да подпомага русите. В нея основно се включват българи, преселили се в Молдова, Бесарабия и Украйна, но към тях се присъединяват и пръснали се по други краища на необятната руска империя. В създадения временен лагер край Одеса за 6 месеца се стичат 7000 желаещи да се включат във войнството. Записва се и част от емиграцията във Влашко. В края на 1806 г. земското войнство вече наброява 11 хил. бойци.
Руското интендантство ги облича и въоръжава, а унтерофицерите (сержантите) ги обучават във военното дело.
През това време военните действия по фронтовете се водят вяло, но през 1808 г. турците предприемат масирани нападения към Крим. Тогава земското войнство е изпратено на първото си бойно кръщение. Под командването на ген. Порядов то се включва в битката при Беляевка, където води упорити боеве с настъпващите с 25 хил. души и 160 оръдия турци. Към земската войска има 4 руски батареи с общо 48 оръдия.
В разгара на битката завалява пороен дъжд, придружен с ураганен вятър, и турците спират настъплението си. Ген. Порядов също смята да прекрати битката, но българите му казват, че не се боят нито от дъжда, нито от вятъра, а най-малко от турците, затова настояват да ги поведе в бой. Те се втурват устремно в атака и печелят първата си военна победа.
Турците се оттеглят зад река Днестър и прекратяват активните военни действия. Същото правят и руснаците, поради което се стига до положение, че хем има война, хем не се воюва. Едва през 1811 г. главнокомандващият руските войски ген. Кутузов организира офанзива срещу турците и ги атакува от север и юг. Принуждава ги да отстъпват и им нанася тежки поражения при Болград и Тулча. В своето отстъпление те успяват да се укрепят едва при Русе, където ги очакват свежи войски и артилерия.
От отсрещния бряг при Гюргево няколко руски батареи откриват силен артилерийски огън и турците смятат, че ще бъдат нападнати фронтално през Дунав, затова почти всичките им сили са изпратени на брега. Но Кутузов ги напада по сушата и им нанася пълен разгром. В челните колони е българската земска войска, която по суворовските традиции е обучена да напада с щик и приклад. Кутузов високо оценява техния принос за победата и много българи са удостоени с произвеждането им в чин унтерофицер и прапоршчи, както и с ордени и медали.
През 1812 г. в Букурещ се сключва мирен договор между Русия и Турция. Северна Добруджа е обявена за временна мандатна руска област с главен град Силистра, а за неин комендант е назначен Георги Мамарчев, вуйчо на Георги Раковски. Той прави множество апелации до руския императорски двор, с които иска Северна Добруджа да бъде призната за свободна българска територия, която според него земската войска може успешно да защитава от турците. „Дайте ни само началото, а после ние, като братята Петър и Асен, ще възродим българската държава“ – пише той до руския император. Но, за съжаление, тези прошения не са удовлетворени.
През 1812 г. Наполеон напада Русия и напредва неудържимо, достигайки на 120 км от Москва. Едва тогава руската армия дава решителен отпор при Бородино. В епичната битка загиват 44 хил. руски и 58 хил. френски войници, сержанти и офицери. Руското командаване търси резерви за попълване на претърпелите големи загуби военни части. Щабсротмистър (капитан) Димитър Павлович (българин на руска военна служба) е изпратен в Молдова да призове доскорошните участници в българското земско войнство отново да облекат униформите и да вземат оръжието.
Повечето от тях се отзовават и се включват в битките срещу французите. Те са обособени в български земски полк под командването на Димитър Павлович. След разгрома на Наполеоновите армии му е дадено голямо имение в Рязанската губерния с 14 хил. крепостни селяни. Той го заменя с подобно на него в Молдова, където живеят предимно българи изселници, значителна част от които са участвали в земската войска, на които Павлович дава статут на свободни заселници.
Патриотичен календар
18 март 1947 г. — Умира Михаил Герджиков, виден български общественик и революционер в Македония и Одринско, деец на ВМОРО и ВМРО. На конгреса на Петрова нива той е избран за член на ръководното боево тяло в окръга и става един от ръководителите на подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г.
18 март 2004 г. — С 226 гласа „за“ и 4 „против“ 39-ото Народно събрание ратифицира Северноатлантическия договор във връзка с членството на България в НАТО
19 март 189 г. — В София започва конгрес на македонските емигрантски дружества и братства в Княжество България и извън него
19 март 1945 г. — Завършва Дравската операция на Първа българска армия
21 март 1871 г. — В имението си край румънския град Крайова е убит видният възрожденец доктор Петър Берон
21 март 1921 г. — Роден е Борис Априлов (псевдоним на Атанас Василев Джавков) – български писател, хуморист и драматург, известен най-вече с поредицата „Приключенията на Лиско“ и сценариите на филмите „Петимата от „Моби Дик“ и „Бягство в Ропотамо”
22 март 1918 г. — Умира Панайот Хитов
23 март 1907 г. — Умира войводата Филип Тотю
24 март 1201 г. — Цар Калоян обсажда Варна и превзема крепостта, с което градът преминава от Византийската империя в България
ami rusko-turskata vojna 1977 godina e predshestvana ot 2 godishnata krimska vojna na turzia franzia anglia protiv rusia kojato zagubila teritorii do krim.
taj kato v okupiranite njakolkostotin godini ot sultanska turzia narodi meshdu koito sa bili balgaria garzia ungaria rumania sarbia i arabskite narodi ot persia do maroko e imalo mnogo vastania no te ne bili koordinirani ot obshti vodashi bili lesno razbivani ot sultanskati vojski istinskia kraj na sultanskata imperia doshal kogato sa bili pobedeni i okupirani vsishki okupirani dotogava teritorii vladeni ot sultanska turzia ot tehnite protivnizi pres parvata svetovna vojna tova sa bili glavno franzia anglia i prisaedinili se kam tjah vastanali arabski vastannizi spored filma ,,lorens ot arabia,,
tova sa otdavna minali istorii i taj kato sme osven dobri sasedi no i sajusnizi po linia na nato i osven problemite po isplashtane na trakijski imoti v dneshna turzia njamame golemi problemi no e dobre i da imame dobri otnoshenia s garzia sarbia rumania kato nashi sasedi i sajusnizi no kato se ima napredvid she vseki targovez blagoslavja samo tesi targovii ot koito ima polsi to se pitam kakva mi e polsata ot prinosa mi za peshelivshi diplomazii i targovii
