Охридският архимандрит кръстосва западноевропейските държави, за да събира помощи за освобождението на Балканите от османците
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
Тази година се навършват 460 години от рождението на Атанасий – „неуморимият
радетел за българската свобода“. Той е роден през 1556 г. в Мани на остров Пелопонес.
На 18-годишна възраст завършва черковното училище в Битоля и е ръкоположен за свещеник. И тъй като проповядва само на български, въпреки че тези земи са под властта на гръцката патриаршия, затова е подложен на гонения. Така че рядко се задържа дълго в едно населено място – където и да се подвизава, той подбужда населението да се организира за въоръжен отпор срещу светската и духовната власт.
През 1581-1585 г. води създадена от него чета, която достига до 60 души, и с внезапните й набези създава сериозни безпокойства на османските власти.
През това време империята води битки в Унгария, а Атанасий войвода напада нейните части при преминаването им през местата, които той нарича неговите земи. За да го усмири, Мустафа бег, който е управител на Видинско, му изпраща свой доверен човек, с когото да се договорят за прекратяване на четническата му дейност, като в замяна му обещава разрешение за построяване на българска черква, за каквато Атанасий отдавна ратува.
Войводата се съгласява, но прибавя допълнително условие – да бъде включен в съдебния състав, пред който се разглеждат обвинителни дела срещу християни. Той си спечелва голяма популярност и когато през 1591 г. се овакантява длъжността на охридския архмандрит и пред черквата „Св. София“ се стичат много хора, които искат на поста да бъде назначен Атанасий.
Пратеникът на цариградския патриарх има друга поръка, но отстъпва пред народния натиск. Освен отдадеността си на църковните дела, Атанасий не изоставя и голямата си идея – да се бори за освобождаването на българите от чуждото иго. През 1597 г. той се отправя на дълго пътешествие. Отначало стига до Венеция, на следващата година е в Прага, а след това през 1598-1599 г. е в Испания.
Навсякъде търси помощ за поробения български народ. Посрещат го радушно, но му дават само мъгляви обещания за неопределено време в бъдеще. На връщане се спира в Неапол, където е приет от крал Алберто, който го уверява, че е загрижен за съдбата на поробените от турците християни.
Когато се връща в Охрид, Атанасий изнася сказки, в които разказва как испанците са се освободили от арабите само със собствени сили, което трябва да бъде пример за българите.
Въпреки това той не престава да търси чуждестранна помощ. През 1605 г. заминава за Русия, която непрекъснато набира мощ и се превръща във все по-силна държава. Там знаят и помнят, че българите са пренесли православието и славянската писменост в тяхната страна. А и голяма част от висшето духовенство е с български произход.
Атанасий е приет от руския патриарх, който му връчва златен кръст с елмази и архиепископска корона. По време на 3-месечния му престой в Русия се събират материални помощи за българите, които се товарят на руски военен кораб.
Той извършва продължително пътешествие през Балтийско море, Атлантически океан, Средиземно море и стига до Адриатическо море. Оттам събраните руски помощи нощем са пренасяни до Охрид с коне, мулета, катъри. За съхраняването им се използва пещера под брега на Охридското езеро.
С част от средствата се ремонтира охридската архиепископска черква „Св. София“. Но Атанасий заявява, че освобождението няма да дойде с молитви, а трябва да се извоюва с оръжие. Затова купува 150 пушки и ги раздава на по-будни български младежи, като ги научава как се леят куршуми и ги води на обучение по стрелба в горите. Османците научават за това, но ги мислят за авджии и не им обръщат сериозно внимание.
През 1611 г. многоброен аскер преминава през Охрид по пътя си към Унгария и Австрия. Отсяда в града и войниците се отдават на грабежи и безчестия спрямо местното население. Атанасий реагира мигновено. Събира въоръжените български младежи и им нарежда да охраняват българите. Завързват се престрелки с аскера и от двете страни падат убити и ранени.
Командващият османската войска отива при Атанасий и му заявява, че трябва се сложи край на кръвопролитията. Архиепископът отговаря, че това може да стане само ако все още живите виновници за грабежите и безчинствата бъдат изправени пред съд.
По това време в Османската империя още няма закони, а съдилищата действат съгласно обичаите. Според тях всеки правоверен е в правото си да бъде господар на имота, честта и живота на раята и поради това обвиняемите са оправдани.
„Има и Божи съд!“, произнася Атанасий след приключването на процеса. В продължение на един месец всички уличени в насилия над българите са намерени мъртви, дори когато вече са напуснали Охрид.
Следващата мисия на Атанасий за търсене на чуждестранна помощ за освобождаването на българския народ е през 1610 г. С една гемия той стига до Неапол при своя стар познайник крал Алберто. Той открито пита Негово Величество ще нападне ли Османската империя, в отговор на което монархът му показва полковете си, въоръжени със съвременни пушки.
Атанасий за първи път вижда такива, които се пълнят със затвор, а не както шишанетата – през дулото. И понеже разбира, че и този път няма да получи реална помощ, иска от крал Алберто поне да му даде 200 такива пушки. Кралят обещава, но му изпраща само 30, и то
с много малко патрони.
Под ръководството на Атанасий обаче е основана работилница за изработката на пушки от новия образец, като за една година са произведени близо 100.
Войводата набира 15 хиляди мъже, готови да се сражават за свободата на България. Съобщавайки това на кралете на Испания и Сицилия, той моли монарсите да помогнат за въоръжаването на бунтовниците. А освен това иска да му изпратят и 5000 конници, като гарантира, че с обединени усилия могат да създадат свободна държава, обхващаща Македония, Албания и Тесалия. Има дори план за превземането на Цариград.
Силите обаче го напускат и той се преселва в Божите вселения.
На гроба му е поставен надпис: „Атанасий – неуморимият радетел за българската свобода“.
