Вярва се, че в този ден се завръщат самодивите, а раните зарастват бързо без да остават белези
На 25 март православната църква отбелязва Благовещение – деня, в който Архангел Гавраил се явява на Дева Мария и й съобщава благата вест, че ще зачене и роди Божия син. Затова на този ден празнуват майките, чиято закрилница е именно Богородица.
Българският народ нарича този пролетен празник Благовец, който чества не като част от църковния календар, а като мистична обредност. Корените му произлизат от старите езически времена и се свързват с отбелязването на пролетното равноденствие. Вярва се, че на този ден от топлите страни се завръщат прелетните птици, които носят благата вест, че зимата си е отишла и идва пролетта, а с нея – и началото на полската работа.
В навечерието на благия ден дворовете се почистват основно и събраната смет се запалва на огромни огньове, като се вярва, че огънят ще изгори и прогони всяко зло от домовете.
По Благовец е времето, когато е най-добре да се засаждат цветя, за да пораснат те ароматни и красиви. Тогава се попълват с разсад и зеленчуковите лехи – за да се родят „благи“ и „здравеносни“ растения. Съществува традиция да се посади и плодно дърво – така плодовете му ще бъдат сладки. Пчеларите пък пускат ритуално пчелите от кошерите.
Вярва се, че ако в този ден те съберат повече мед, ще има здраве в дома на стопанина им.
На Благовещение жените белосвали къщите и вдигали силен шум, за да прогонят злото и зловредните гадини от домовете, нивите и градините. Тогава се берат и билки. Съществува поверие, че в този ден раните зарастват по-бързо и не оставят белег. Дори отровата губи своята сила и не може да служи за зли помисли.
Тъй като празникът се свързва с възраждането на природата, на трапезата непременно трябва да присъстват ястия от пролетни зеленчуци.
Едно от тях е лучникът, който се приготвя от две тестени кори с плънка помежду им от най-различни зеленчуци, като преобладава лукът. Салатата също е предимно от зелен лук, като обилно се наръсва с джоджен и магданоз. Приготвя се и супа от прясна коприва. Оттам идва и приказката, че дойде ли Благовещение, хората се „хващат за зелено“.
Наред с постните храни, православният канон разрешава на трапезата да се сложат риба, зехтин и вино. Култово място заема и медът. Това е денят, в който 10-11-годишните момичета месят за първи път питка, като намазват предварително дланите си с мед, за да е сладък хлябът. С него се маже и готовата „блага питка“.
В празника е вплетена и магическа символика. Според народното поверие на Благовец се завръщат самодивите. Невидими за хората, те ревниво крият своите тайни самодивски кътчета. Ако човек попадне на някое от тях, те го отвличат в своя отвъден свят и не го пускат да се върне към земния си живот. Освен това, самодивите играят хоро на росна поляна, на която повече трева не никне. И затова с песните, които се пеят на този ден, хората се предупреждават да се пазят от тях. В обредните песни съществуват и ритуални забрани на Благовец момите да не тъкат и предат, а момците „рало да не ловят“, защото извършването на тези дейности може да им донесе болести.
На някои места съществува обичай да се завързва възелче на забрадката, коланчето или просто на някоя връвчица, което трябва да се носи през цялата година, за да предпазва от уроки и „лоши очи“.
