Нормативният акт лишава от финансиране и блокира състезателната подготовка на десетки клубове от морския град
Автор: Георги Ваташки
Европейската столица на спорта за 2015 г. и неколкократно обявяваният за „най-добър град за живеене“ в България – Бургас, посрещна 2016 г. с напълно блокиран спортен живот. Голяма част от спортните клубове в морския град са лишени от общинско финансиране, което затруднява своевременната подготовка за състезания на техните членове.
Нелепата ситуация е предизвикана от приета в края на февруари от местния парламент нова общинска Наредба за финансовото подпомагане на спортни клубове.
Съгласно нейните постановки, годишната субсидия за спорт, отпускана от Община Бургас, която е в размер на 1,4 млн. лв., следва да бъде разделена така, че колективните спортове да получават 70 процента от средствата, а индивидуалните – 30 на сто от тях. Това квотно разделение на спортистите е дело на председателя на Постоянната общинска комисия по младежта и спорта към ОбС- Бургас Калчо Белов от ГЕРБ. Замислените от него скандални промени в нормативния акт, които бяха гласувани единодушно от мнозинството в местния парламент, съставено от съпартийците му, създадоха огромно напрежение в спортна общност в морския град и заплашват с провал изявите на бургаските спортисти през олимпийската година.
Освен спорното съотношение при разпределение на средствата, в Наредбата са фиксирани и невъзможни за спазване срокове за кандидатстване за субсидията и предоставяне на годишните финансови отчети за изразходването й.
Заради неуредиците, причинени от нормативния акт, 47 спортни бургаски клуба внесоха на 22 март петиция, адресирана до кмета Димитър Николов, областната и общинската администрация, Спортното министерство и министър-председателя Бойко Борисов.
На пресконференция, състояла се в същия ден, деятели от областта на спорта в Бургас поискаха правилата за общинското финансиране спешно да бъдат променени.
„Приетата разпоредба за нас е обида за бургаския спорт и за десетките спортисти и треньори, донесли спортна слава на нашия град. Тя представлява „нормативен Франкенщайн“ и незабавно трябва да бъде отменена“, категоричен бе юристът Милен Господинов, представител на клуб по стрелба „Пиргос“.
На брифинга, на който от името на колегите си направиха изявления Явор Жеков от аматьорския ФК „Уърдс“, двукратната световна шампионка по карате киокушин сенсей Гергана Апостолова, Иван Попов – президент на боксовия тим „Победа-Черноморец”, и Стефан Георгиев, представляващ „Черноморец – свободна борба”, присъстваха и редица изявени бивши и настоящи спортисти и треньори, сред които сребърният олимпийски щангист от „Сидни 2000“ Георги Марков и европейският шампион по кикбокс Данчо Дичев, които също заявиха солидарност с исканията на спортната общественост.
По мнението на нейните представители, Наредбата създава недопустима дискриминация, тъй като в нея е предвиден предпоставен размер на финансиране в полза на определени клубове, без оглед на това доколко успешни са те в представянето си по състезания.
„Съотношението 70:30 от общинските средства за подпомагане на спорта създава възможност за субективизъм и лобизъм при определяне на това кои клубове ще се възползват от щедро финансиране и кои не“, изтъкна Милен Господинов.
Като дискриминационно определят бургаските спортни дейци условието представители на колективните спортове да получават лъвския пай от субсидията (70%) само срещу класиране за участие в зонални първенства, докато индивидуалните спортисти ще могат да разчитат на трохите (30%) само ако имат изяви поне на републикански първенства. Значи клуб по художествена гимнастика например ще бъде подпомогнат финансово от Общината само ако има ежегодно поне по една грация – републикански шампион, докато за отборните дисциплини, като футбола да речем, парите щедро ще текат към тимовете, дори да са аматьорски и играчите в тях да си ритат, ей така за развлечение.
Скорошен пример за несправедливостите, които поражда действието на нормативния акт, е случаят с лекоатлетката Силвия Дънекова. Тя е единствената представителка на Бургас със спечелена квота за предстоящите Олимпийски игри в Рио де Жанейро. От треньорския й щаб са поискали от морската администрация за подготовката й за най-престижния форум в областта на спорта сумата от 10 хиляди лева. Само че общинарите й отпускат едва 3000 лв., които няма да стигнат само за маратонките на бегачката на 3000 м с препятствия. И причината за това наглед абсурдно решение и тъкмо фактът, че леката атлетика е индивидуален спорт и за състезателите му се полагат в пъти по-малко пари, отколкото за който й да е квартален тим.
Само че – възразяват някои от отговорните фактори в Бургас – с колективни спортове се занимават повече хора, щото всеки един отбор има по повече от един състезател. По време на пресконференцията обаче бяха изнесени данни, че на практика картотекираните в индивидуалните дисциплини, трениращи в Бургас, са 1,8 пъти повече, отколкото спортуващите, организирани в тимове.
Смях предизвиква нелепото обяснение на автора на промените в Наредбата, че колко трябва да е въпросното квотно разпределение е изчислено от... математик (?!). Както се казва – коментарът е излишен.
Невярно се оказа и твърдението на представителите на ГЕРБ в общинската Комисия по спорт, че новите правила за финансиране били заимствани от практиката на местната власт във Варна и София. „Бургас нали уж беше европейски град на спорта, а и бургаските спортисти са номер едно, така че ние трябва да бъдем за пример на другите“, възмущава се двукратната световна шампионка сенсей Гергана Апостолова. В същото време тя лично е установила, че в аналогичните нормативни документи в посочените градове липсва каквото и да било процентно разделение на субсидирането за отделните спортни клубове.
„Това е грубо нарушение на Закона за физическото възпитание и спорта и ние сме готови да стигнем до Европейския съд за правата на човека и да сезираме Комисията за защита от дискриминация“, категоричен бе Милен Господинов.
Но разделението между индивидуален и колективен спорт не е единственият проблем, създаден от нормативното недоносче. То предвижда от 1 март 2016 г. бургаските клубове да плащат наем на общинската спортна база по пазарни цени. Само че липсата на финансово подпомагане на фона на това вече възникнало задължение бе окачествено от вносителите на петицията като „сигурна рецепта за унищожаването на много от клубовете, които процъфтяха през последните 7-8 години“.
Незаконосъобразни се оказват и два от текстовете от Наредбата, които вече се оспорват в съда от бургаския областен управител Вълчо Чолаков. Той е открил явни противоречия в посочените срокове, по които се искат годишните финансови отчети на клубовете, както и редица технически грешки в текстовете. Предстои решение на Бургаския административен съд, което окончателно да отмени или потвърди тези моменти от нормативния документ.
Но до произнасянето на магистратите действието му на практика е спряно, а досега действалите правила за субсидиране на клубовете вече не са в сила. Междувременно изтичат посочените в Наредбата срокове, в които клубовете може да кандидатстват за общинското финансиране.
И така в момента бургаският спорт е поставен в патова ситуация, напълно блокираща развитието му. Защото докато спортистите от морския град се чудят ще получат ли, кога и по какъв ред подпомагане за 2016 г., спортно-състезателната година си тече по график. „Досега получавахме финансово подпомагане най-късно през март, а сега това е невъзможно, защото срокът за кандидатстване по новата наредба е 31 януари и той е изтекъл“, обясняват ощетените от „нормативния Франкенщайн“.
Затова в своята петиция клубовете настояват действието на новата Наредба да бъде отложено и тя да влезе в сила от 1 януари 2017 г., а финансирането за 2016 г. да бъде осъществено по досегашния ред.
Бургаските спортстмени са особено възмутени от арогантното отношение на председателя на спортната комисия към ОбС-Бургас Калчо Белов и отказа му да се вслуша в доводите им.
„Този общински съветник си позволи да обвинява бургаските спортни клубове, че искали „да се докопат“ до общинско финансиране. Убеждението му е, че той лично дава парите на клубовете, а те са общински ресурс, който трябва да бъде разпределен справедливо“ – изтъкна Иван Попов.
Порочна е цялата идея нови правила за финансиране на спортните дружества да се въвеждат в началото на годината. Редно бе такъв сериозен документ да бъде приет от Общинския съвет още през лятото на 2015 г. Тогава щеше да има достатъчно време той да бъде широко обсъден от всички заинтересовани, да бъде огледан от всички страни, обмислен добре от специалистите и т.н. и да влезе навреме в сила, дори са бъде обжалван по съдебен ред. „Вместо това се стигна до бързане от страна на съветниците от Комисията за спорт и бе сътворен буквално „на коляно“, обобщи мнението на колегите си Милен Господинов.
Въпреки масовото недоволство на бургаската спортна общественост, кметът Димитър Николов и съветниците от мнозинството на ГЕРБ засега не дават индикации, че са склонни да се вслушат в доводите на спортистите. Уж да се успокоят духовете, бе оповестено, че шефът на спортната комисия Калчо Белов е внесъл предложение за поправки във въпросната наредба, което ще трябва да се разгледа на предстоящото заседание на местния парламент през идната седмица.
Оказа се обаче, че това, което съветниците ще обсъждат на 29 март, е само коригирането на правните пропуски в нормативния акт – същите, заради които е атакуван в съда от областния управител.
Бургаската администрация отдавна е доказала, че не дава и пет пари за развитието на спорта в морския град. Дори напротив – редица спортни съоръжения бяха унищожени от местната власт. Като пример за това може да припомним случая с най-големия някога футболен клуб в Бургас – „Черноморец“. През 2008 г. едноименният стадион бе апортиран от кмета Димитър Николов като общинска вноска в общо дружество, създадено съвместно с „Петрол холдинг“ на Митко Събев.
Тогава петролният олигарх омайваше местните властимащи с фантасмагории как на мястото на стадиона ще реализира грандиозен проект, наречен „Черноморец Арина“. Нищо подобно не се е случило и до ден днешен, но понастоящем легендарният някога стадион сега представлява руина и част от него вече е обявена за продан.
По подобна схема в морския град бе почти ликвидирана и базата за развитие на плувния спорт. Единственият басейн с олимпийски размери, който съществуваше в бургаския комплекс „Славейков“, бе разрушен през 2012 г., а теренът бе предоставен на концесия на Българската федерация по борба (БФБ). Тя, съвместно с фирма „Евробул БФБ“ и бургаската община, възнамеряваше да реализира мащабен проект за нов плувен комплекс на това място, но начинанието също се провали.
По-късно бургаският градоначалник обяви, че там ще се строи друго грандиозно съоръжение – със закрит басейн и игрище за футбол. Обществената поръчка за изграждането му обаче бе спряна от правителството през февруари тази година заради съмнения в корупция. Проектът щеше да се изпълнява от свързваната с Валентин Златев „Джи Пи груп“ и „А Б инвест НН“, която пък се говори, че е от фирмите на Делян Пеевски.
Както е видно, морската община проявява наистина „последователно“ отношение към местния спорт. Първо ликвидира спортната база, а сега се създават условия да изчезнат и редица клубове чрез въведеното изкуствено разделение между тях.
Така обаче няма как да се родят шампиони. И никак не е чудно, че Бургас почти няма с какво да бъде запомнен като европейска столица на спорта, какъвто бе миналата година. Което, както е тръгнало, със сигурност ще му е за първи и последен път.
Ами правилно са постъпили общинските съветници и кмета - ясно е и за първокласник, че в колективните спортове има много повече избиратели, отколкото в индивидуалните
