И какво се случи, че преуспелият млад мъж стигна до развод с родния бизнес? Или оперетката му е с цел да не върне едни огромни кредити...
Автор: Христо Георгиев
Ако допреди половин година успелият млад мъж Делян Пеевски беше като фантом, инцидентно вясващ се в парламента (и никъде другаде), а за финансовата му мощ се носеха митове и легенди, то вече взехме да чуваме гласа му и да четем драматичните му послания до медиите. И то, до всички, не само до неговите собствени.
Даже от миналото лято взе да осветлява и бизнеса си. Последният му вопъл от понеделник, 21 март, обаче е повече от сълзотворен. Покъртителният рев на Пеевски този път бе по повод оттеглянето му от търга за закупуване на активите на „Химко“ – Враца само на крачка от финализиране на сделката. Като повод той използва „обществения и политически натиск“ срещу себе си.
„Нека политическите ми опоненти и тези, които продължават да злословят срещу мен, бъдат доволни, че са постигнали целта си – аз се отказвам да участвам занапред в български бизнес проекти, за да запазя от унищожаване всеки потенциален мой бизнес партньор, който би бил нарочен като „свързан с Пеевски”, рече прочувствено депутатът от ДПС в отворено писмо до владените от него вестници и сайтове.
Драматургията в текста поражда трагични въпроси и първият е: наистина ли момчето си отива, и ако да, защо и къде отива. И действително ли преживява катарзис (той е пристрастен към въпросния процес, но само на думи), или разиграва пореден фарс с имитирането на несъстоятелност, за да избегне връщането на огромните кредити.
Пожертваната сделка за „Химко“ обаче повече прилича на димка пред същинския трус с „Булгартабак“. А там кашата клокочи и смърди. Допълнителен „бонус“ е, че 400 души остават на улицата само заради затварянето на цигарената фабрика „София БТ“.
Оборудването й вече се изнася за Благоевград, а оттам - в Сърбия. Където, между другото, се укрива бившият бос на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев.
Тези дни съйтът за разследваща журналистика „Биволъ“ изнесе скандална информация, от която става ясно, че Пеевски не само не се разделя с никакъв бизнес, ами не е имал и намерение да го прави.
Всъщност, той вече е продал собствените си дялове на... самия себе си.
На 18 март т.г. дубайската офшорка TGI Middle Edst FZE, която се свързва с името на депутата от ДПС, е изкупила дяловете на Пеевски и Едуардо Миролио в холдинга „Булгартабак“.
„Биволъ“ публикува скандални документи още през август 2015 г., според които TGI Middle East FZE през ноември 2013 г. е платила на свързаната с банкера Цветан Василев фирма EFV 45 414 388 евро по договор за цесия. Така тя е придобила контрола върху лихтенщайнската офшорка Livero Investment, а чрез нея и основния пакет от акции на „Булгартабак“.
Прокуратурата в Лихтенщайн разследва произхода на тези пари с подозрението, че те са придобити от контрабандата на цигари в Близкия изток.
Българската прокуратура обаче очевидно още не се е самосезирала и не е започнала проверка за произхода на средствата за покупката на дяловете на Пеевски (24, 3 млн. лева) и на Едуардо Миролио (35 млн. лева).
Шизофренно, нали – дубайската част от Пеевски си пазарува българската му част. И в каквото и огледало да се погледне, все себе си ще види.
Пък и главният прокурор тези дни декларира, че нито подопечната му институция, нито ДАНС разполагат с доклади за нечистоплътен бизнес със свързани лица в конфликт на интереси, нито пък за контрабанда на цигари от България. Че кой твърди за такава линия изобщо…
Според публикации в турските медии пътят на контрабандните цигари минава през считаните за митнически рай Обединени арабски емирства със столица Дубай и през Доха, Катар, стига до граничните с Турция райони на Сирия и после влиза до Истанбул.
Цитирани са данни от доклади на турското разузнаване, според които кюрдските сепаратисти от ПКК се финансират именно от нелегалния трафик на цигари и наркотици, а средствата отиват за закупуване на оръжия и боеприпаси.
Така че, който е повярвал на оттеглянето на Пеевски от бизнеса у нас, да се разходи до ЛаФка, там има цигари (легални) и вестници (бухалки).
И всичко си е негово, на Пеевски. Ако изобщо младежът си отива, то той си тръгва от осветлената част на финансовите потоци, за да се върне там, откъдето се появи – в света на сенките, тайните договорености, офшорките, подставените хора, обвързаностите и цялото онова незримо задкулисие.
Има и версия, че „баща“ му Ахмед Доган го прибира на тъмно, вероятно защото е прозрял, че имиджът на партията му вече наистина е катастрофален заради корпулентния етикет и че номерът „с цената на всичко – във властта“ повече няма как да минава.
Съвпаденията са много. Веднага, след като премиерът Борисов заяви, че не е възможно ГЕРБ и ДПС да управляват заедно именно заради Пеевски, Пеевски написа писмото си до медиите – още същия ден.
Резките му движения пък започнаха, месец след като Борисов демонстративно започна да спира всевъзможните обществени поръчки, спечелени от фирми, свързани с преуспелия млад бизнесмен.
Помните, нали, че Доган е създателят и на проекта „Мултигруп“, но пък финалът на президента му Илия Павлов беше фатален. Което е трагично съвпадение. Много е важно да се разбере ще „зареже“ ли и медийния си бизнес този крупен издател и разпространител на печата.
Не може да му се отрече на Пеевски, че мощно се възползва от формулата „имаш медии – имаш влияние“ и впрегна слугинажа си в търговската мелница.
Може би с едно следващо писмо до медиите той ще избърше още една сълза от бузата си и ще ги изостави. На майка си. Или пък образът от огледалото ще ги изкупи.
