Картофите произхождат от Южна Америка. В Европа те са пренесени през ХVІ век от испанците и англичаните, като сега Старият континент заема първо място в света по производството им, следвана от Америка и Азия.
Картофите са едногодишни растения с къс вегетационен период. Те се развиват добре при влажен климат и умерени температури. У нас най-благоприятни условия за отглеждането им има в полупланинските и планинските райони на страната.
Биологичният минимум, необходим за поникването им е 7-8оС. Оптималната температура за развитие на надземните части на растенията е от 18 до 25оС, а за образуване на клубени – 17-18оС. Температури над 25оС потискат образуването на клубени, а при температури над 29-30ºС процесът се прекратява. Минимални температури от порядъка на минус 1-1,5оС пък са критични за вегетативните части на растенията.
Сроковете за засаждане на картофи трябва да се определят в зависимост от датите на късните пролетни слани за дадения район. Фаза поникване трябва да настъпи, след като е преминала опасността от слана.
Картофите са взискателни към светлината. При нейния недостиг развитието на вегетативната маса е незадоволително, което се отразява негативно върху добива. Изискванията на картофите към почвената и атмосферната влага са най-високи през фазите бутонизация и цъфтеж. Засушаването и преовлажнението се отразяват неблагоприятно на вегетацията на растенията. Излишъкът на влага забавя развитието на кореновата система, а стимулира растежа на надземната вегетативна маса. Картофите се развиват добре, когато влагозапасите в коренообитаемия почвен слой са с нива 70-75% от ППВ (пределна полска влагоемност).
През фаза цъфтеж растенията достигат максимални размери на вегетативната си биомаса. Тогава протича и интензивно образуване и нарастване на клубените.
Картофите се развиват добре на структурни, водопропускливи и добре аерирани почви, богати на органични вещества. Подходящи за отглеждането им са торфените, наносните, алувиално-ливадните и ливадно-канелени почви, а неподходящи – тежките, засолени, с високо ниво на подпочвените води почви.
Подходящи предшественици на картофите са бобовите култури (фасул, грах, леща), представителите на сем. Тиквови (тикви, дини, пъпеши), зърнено-житните култури. Те не трябва да се отглеждат продължително време на едно и също място, а също така и на площи, заемани от култури от същото семейство (домати, пипер, патладжан), които се нападат от едни и същи болести и вредители.
След прибиране на предшественика се извършва дълбока оран (25-30 см) на площите, предвидени за отглеждане на картофи. С нея се внася (при наличност) разложен оборски тор, фосфорните и калиевите торове. Торовите норми се определят в зависимост от почвеното плодородие. Азотният тор се внася преди засаждането с предсеитбените обработки на почвата.
Сроковете за засаждане на картофите зависят от насоката на производство. Ранните картофи се отглеждат главно в южните райони на страната. Те се засаждат, когато температурата на почвата на дълбочина 10-12 см достигне 7-8ºС, обикновено от края на февруари до средата на март. Тези за средноранно и по-късно производство се засаждат от средата на април до средата на май. Картофи могат да се отглеждат и като втора култура – лятно засаждане. То се извършва от средата на юни до средата на юли.
Използването на здрав и качествен посадъчен материал е от изключително важно значение за получаване на добра реколта. Желателно е клубените да са рътени, с тегло 50-70 г. Чрез този процес се ускорява развитието на културата с 10-15 дни. Картофите се рътят в светли помещения при температура 15-16ºС и относителна влажност на въздуха над 80%. Процесът продължава около 30-40 дни и приключва, когато по клубените се образуват кълнове с дължина 3-4 см.
Засаждат се в редове при междуредово разстояние 60-70 см, вътре в реда – 25-35 см, на дълбочина 7-8 см. Кълновете трябва да сочат към повърхността на почвата. На малки площи се практикува и гнездово засаждане.
Грижите през вегетацията включват окопаване, загърляне, напояване, борба с болестите и вредителите. Първото окопаване се извършва след поникването на растенията, второто – 2-3 седмици по-късно. С второто окопаване се извършва и загърляне.
За нормалното развитие на картофите почвените влагозапаси през вегетацията трябва да се поддържат над 70% от ППВ, особено през периода на образуване и нарастване на клубените.
Картофите се нападат от различни болести – вирусни, гъбни, бактериални.
Вирусните – в ипсилон вироза и листно завиване, се разпространяват от листните въшки. Борбата е насочена именно срещу тях, а също включва и унищожаване на болните растения, използване на здрав посадъчен материал и устойчиви сортове.
От гъбните болести икономически най-важна е картофената мана. Тя се причинява от патогена Phytophtora infestans. Гъбата се запазва в клубените и в растителните остатъци в почвата. Първите признаци на болестта се появяват по периферията на долните листа на растенията – воднисти зелени петна, които при висока влажност са покрити със сиво-бял налеп от спори. При силна зараза листата прегарят, а стъблата добиват тъмнокафяв цвят.
По клубените се образуват твърди сиво-кафяви петна, които проникват в дълбочина. Критичен период за заразяване с картофена мана е във фазите бутонизация и цъфтеж.
В борбата с картофената мана от изключително важно значение е използването на здрав посадъчен материал и провеждане на профилактични пръскания с контактни фунгициди; Дитан М 45 -0,2%, Полирам ДФ- 0,2%, Банко 500 – 0,2%, Фунгуран - 0,15%, Купроксат ФЛ – 0,3% и др.
При появата на първите признаци на болестта трябва да се използват системни фунгициди: Ридомил голд МЦ ВГ – 0,25%, Акробат МЦ – 0,2%, Верита ВГ – 0,15%, Корсейт РД – 0,25%. Третирането се извършва през две седмици. За да не се създаде резистентност, е наложително редуване на препарати с различни активни вещества.
Фунгицидите срещу картофената мана са ефикасни и срещу друга гъбна болест по картофите – алтернарията.
Един от най-опасните вредители по картофите е колорадският бръмбар. Вредят възрастните и ларвите. Те се хранят с листата на растенията. Подходящи фунгициди срещу този неприятел са: Вазтак Нов 100 ЕК – 0,01%, Децис 2,5 ЕК – 0,03%, Карате Зеон 5 КС – 0.015%, Нуреле Д – 0,05%, Фюри 10 ЕК – 0, 01% и др.
При провеждане на добра агротехника при отглеждането на картофи могат да се получат добиви над 2000-3000 кг/дка.
