Проф. Минко Балкански търси българския Айнщайн сред младите

Автор: Георги Ваташки

Това става за 18-ти пореден път. Тази година бяха отличени  Димитър Рангелов от столичната Професионална гимназия по електроника и Камелия Кирилова от Гимназията по ветеринарна медицина и селско стопанство в Костинброд. 
Двамата млади таланти представиха интересни проекти и ще получат стипендия, за да продължат образованието си  в прочутия френски лицей „Луи льо Гран“ в Париж.

Въпреки френското гражданство, проф. Балкански не е забравил родината си. Той подпомага млади българи да развият своите умения в областта на математиката, физиката и информационните технологии. Ученият се надява неговата благотворителна дейност да помогне да се появи следващият Алберт Айнщайн.
„Аз съм убеден, че той ще е българин. Ние имаме наистина невероятни таланти, но нямаме общество, което да прецени това и да създаде възможности за развитие на тези деца. Трябва обучението в практическа наука да заеме полагащото му се място в училището, защото то е част от основното възпитание на младите поколения. Това е задачата, която съм си поставил в момента“, казва Минко Балкански.

Сред най-именитите физици

Професор Балкански е необикновена личност. Той е считан за един от най-известните учени в областта на физиката в световен мащаб. Публикувал е над 30 научни труда и множество стати в реномирани списания.
Сънародникът ни е почетен професор на университета „Пиер и Мари Кюри в Париж", както и гост-професор в Калифорнийския университет. Работил е над десет години в Масачузетския технически университет, а към днешна дата е професор  в Сорбоната.
Балкански е член и на индийската Академия на науките и получава от покойния премиер Раджив Ганди „Награда за заслуги към Индия“.

Ученият е роден през 1927 г. в село Оряховица, недалеч от град Нова Загора.
„Като дете често ходех по нивите да гърмя с разни препарати и някак си тръгнах по пътя на физиката. С едни приятели искахме да направим киноапарат, само че за малко да запалим нашата къща. Един трябваше да върти лентата, другият да намери прожектор, с който да я осветим. Само че тя се запали и за малко да стане голям пожар“, спомня си българинът пред БНТ.
През 1941 г. семейството на Балкански помага на български евреи да преминат границата с чужди паспорти.

„Те ни подариха цялата си библиотека, в която имаше 12 тома философия на Конфуций и Кант и като дете  се опитвах да ги чета. Не разбирах много, но придобих навика да чета много и навсякъде,“, разказва професор Балкански.
В основното училище  се отличава с постоянство и любознателност. За разлика от повечето си съученици, смята  ваканцията за скучен период и с нетърпение очаква следващата учебна година.

„Изпитвах яростно нетърпение да изляза от юношеството и да стана мъж. Учението не успяваше да задоволи моята амбиция, тъй като не срещах никакви трудности“, споделя ученият.
В гимназията той изпреварва връстниците си по знания, затова лично от министъра на образованието получава разрешение да се явява на изпити  и да взема по два класа за една година. На 16-годишна възраст вече е най-младият студент по химия в Софийския университет.

След установяването на комунистически режим в България за Минко и семейството му настават тежки дни. Те са интернирани заради „буржоазното минало“ на фамилията, а младият българин получава забрана да завърши висшето си образование. Бъдещият учен е принуден да избере тежкия път на емиграцията. През 1946 г. той заминава за Париж с няколко долара в джоба си. В първите дни във френската столица работи като градинар и момче за всичко срещу храна и подслон. Мечтата му е да следва в престижния парижки университет „Екол Нормал Сюпериор“, основан още през 1808 г. от самия френски император Наполеон I. Там са преподавали знаменитости като Луи Пастьор и Жан Пол Сартр. Надеждите на нашенеца да се нареди до тези прочути имена бързо рухват, защото се оказва, че в учебното заведение приемат само френски граждани.

От момче за поръчки до световно име

„Амбицирах се и реших да не се предавам току-така. За кратко време научих френски език, подготвих се за конкурсен изпит и бях приет в Националното училище по индустриална химия в град Бордо. За да си осигуря необходимите парични средства, продължих да работя като момче за поръчки. Имаше дни обаче, когато бях без работа и гладувах по цяла седмица“, споделя за неволите на емиграцията нашият сънародник. След като завършва висше образование, Минко Балкански пристига в Париж. И тук продължава да работи като куриер. След една година обаче е назначен за асистент в Националния център за научни изследвания. Именно тук започва неговата научна кариера.

„Сблъсках се с много предизвикателства и изпитания, които превърнах в трамплин към нов подем. Работата и науката станаха за мен едновременно цел, средство и условие на живот“, спомня си Минко Балкански.
Междувременно, през 1951 г. поради неявяване на военна служба в България Минко Балкански е осъден задочно. С тази присъда вратите на родината се затварят окончателно за младия учен. Това го провокира да подаде документи и да приеме френско гражданство. През 1955 г. българинът получава титлата „Доктор на науките“, а към изследванията му интерес проявява прословутият институт “Макс Планк” в Берлин, където ректор е друг виден български емигрант – професор. Иван Странски.

„Да живееш и да работиш в един институт, където в коридора виждаш снимките на 11 Нобелови лауреати , като започнеш със самия Макс Планк, за мен беше рай. Тези години бяха много трудни – трябваше аз, никому неизвестният българин, да се докажа. Дори да имах някаква особена дарба, нищо не можеше да постигна без постоянство и най-важното - много, много труд,” отбелязва знаменитият физик.
В края на 50-те години на миналия век Минко Балкански вече е сериозно име в европейската физика. През 1959 г. е назначен за професор във Факултета по физико-математически науки в Сорбоната, а две години по-късно постига младежката си мечта.

Става директор на лабораторията по физика към някога недостъпния  за него „Екол Нормал Сюпериор“. През 1981 г. професор Минко Балкански получава и най-голямото признание за приноса му към науката. Френският президент Валери Жискар д'Естен връчва на нашия сънародник ордена на Почетния легион. Въпреки успехите и световното признание, на учения му тежи много това, че не може да види отново родната си страна
„Постоянно си мислех как да се върна в България. Въпреки че бяха минали десетилетия, успях да запазя в себе си спомена за родината“, споделя професорът.

Завръщането на родна земя става възможно след политическите промени у нас през 1989 г. През март 1991 г. българският посланик в Париж посещава професор Минко Балкански в Сорбоната и му носи радостни новини. Българското му гражданство е възстановено и Академичният съвет на СУ „Св. Климент Охридски” го прави свой почетен доктор на науките. Така на 15 юни 1992 г. Минко Балкански се завръща в България. Ден по-късно е церемонията в столичната Алма Матер, по време на която той тържествено е обявен за „Доктор хонорис кауза“.

В родната Оряховица след 46 години в странство

„За първи път в живота ми се наложи да произнеса реч с научно съдържание на български език. Най-затрогващият момент от церемонията бе към края, когато хорът, разположен по балконите, подхвана „Многая лета“, мощен химн, който те кара да настръхнеш. В такъв момент никой българин не може да остане безчувствен“, спомня си с умиление професор Минко Балкански. Седмица по-късно той посещава родно си село Оряховица. На площада с цветя в ръце  го очакват всичките му роднини. През 1998 г. родната му къща става седалище на фондация „Миню Балкански“, която носи името на бащата на физика. Дейностите, които тя развива за подпомагане и насърчаване на надарени деца от цялата страна,  са много.

През 2003 г. фондация „Миню Балкански“ доставя 850 компютри, с които са оборудвани близо 120 училища в цялата страна. Три години по-късно в Оряховица е открит „Национален институт за образование“, в който се провеждат ежегодни курсове за обучение на преподаватели в областта на информационните технологии.


В категории: Горещи новини , Нашенци зад граница