Кои са етническите турци в България и има ли такива

Автор: Христо Христов, Правец

Много историци и изследователи доказват българските корени на така наречените турци. Историкът проф. Петър Петров и изследователят Никола Дамянов от историческия музей в Смолян в своите трудове също привеждат доказателства, че това са ислямизирани българи. 

В такава посока са и изказванията на академик Георги Марков. За това говорят и окончанията на имената им – „ –ов”  и” –ев”.

Едни от тях са ислямизирани по икономически причини още в началото на робството. Другите по-късно насилствено. Академик Антон Дончев с неговата книга „Време разделно” образно представя трагедията им по време на ислямизирането.

През 1950 г. постъпих като ученик в Горски техникум във Велинград. В прогимназията бяхме учили история и че е имало потурчване на българи, но не така задълбочено. Тук попаднах на една книга със заглавие „Пенджикът от Якоруда”. В нея се описваха жестокостите при насилственото ислямизиране на българите от този край. Бягството им и заселването им в непристъпните родопски гори. По-късно и там са ги намерили и потурчвали така, както е описано в книгата на Антон Дончев.

Оттогава в мен се е вселило едно чувство на преклонение и мъка по съдбата на тези нещастни хорица, по изключително трудния и превратен техен живот. Те не знаеха турски език, но битовият консерватизъм беше трайно вкоренен при тях и твърдо спазваха ислямските порядки.

Така се случи, че след 25 години постъпих на работа в Смолянския регион. Десет години преди това бяха възстановени имената на тези ислямизирани българи. За мен това беше огромно удоволетворение. Застанах твърдо зад гърба на тези хора и с каквото можех им помагах. Особено за постъпване в училища. Такава беше и държавната политика. С чувство на облекчение наблюдавах как се откъсваха от ислямските порядки. Честваха националните ни празници и играеха български хора.

Многобройни доказателства сочат, че след ислямизирането християнското население с всички средства се е стремило да пази християнските си атрибути и традиции. Това е ставало тайно, защото при най-малко съмнение, се разделяли с главите си.

На границата между Пловдивски, Кърджалийски и Смолянски окръзи има едно селце Три могили и около него малки селца и махали. Имената на тези хора бяха сменени по-късно – през 1983 г. Един ден с мой помощник – лесничей, тръгнахме към тези места, съхранили бита на хората от предните векове.

Като наближихме селото, видяхме говедар, който пасеше говедата. Помощникът ми каза, че това е Шабан, който сега се казва Шенко. Провикнах се приятелски: „Ееей, ти Шенко ли си?”. Той се приближи към - афектиран, зачервен и в упор ме попита: „Ееей, другар, видиш ли това дърво?” – и ми посочи един дъб. „Ееее, виждам го.” – отвърнах аз. „Какво е това дърво?” – запита ме той. Казах му, че не познавам дърветата, а Шенко поясни: „Това е дъб и ти не можеш да му речеш бук”.

„Брей, ти си много грамотен – познаваш дърветата” – на свой ред му рекох. „Познавам ги, я съм в гората израснал” – похвали се той. Тогава го запитах дали знае колко вида дъб има в гората, а Шенко ме погледна учудено. „В гората има осем вида дъб и ти не знаеш от кой вид си“. Шенко се смути и замълча,.

Аз продължих: „Ще те питам и нещо друго – как се казва кравата ти?“ – и той ми каза българско име. „Как се казва кравата на комшията ти?“ – пак каза българско име. „А кажи ми сега как ти си турчин, а кравата ти е с българско име?!“.

Шенко  замълча, но аз продължих: „Ти как смяташ, че дедите ти са турци и са живели тук на голия баир, а българите са живели край Пловдив на хубавата земя? Там са живели, но са ги прогонили по баирите. Ако могат да станат, ще ти откъснат главата. Я се погледни в огледалото – ти си рус със сини очи, приличаш на Васил Левски.”

Разделихме се по живо по здраво. След години бях ходил по този край и той като разбрал, че съм ходил, поръчал: „Кажете му, че помня какво сме говорили”. Вероятно е размишлявал.
В Златоградско жените като правят баница, слагат на дъното в тавата две пръчки на кръст, та да не загори баницата – обаче на кръст. В гробовете и най-вече в долния край на надгробните камъни често се намират кръстове.

При последната смяна на имената в Кърджалийско комисията отива при един старец над 90 години и му казват, че има постановление за смяна на имената. Неочаквано човекът казал, че не възразява, ама иска да го кръстят Благо. Запитали го защо е избрал това име. „Помня, че като малък ми казваха Благо”.

Пак там имало род, в който от поколение на поколение си предавали ковчеже със заръка да се отвори при най-големия зор. В случая зорът е, че им посягат на вярата, та отварят ковчежето. Намират вътре иконата на св. Богородица и други християнски атрибути.

Преди известно време разговарях с бивш учител в Кърджалийско. Разказа ми такъв случай: Събаряли стара къща на ислямско семейство. В източната стена намерили ниша, в която имало икона на св. Богородица, кандило и други християнски атрибути. Ядосал се мъжът, казал, че жена му е гяурка и я изгонил.

Майката на жената обаче заръчала да му кажат да провери източната страна на тяхната къща. Там мъжът намерил същите атрибути и се помирили. Така по различни начини българите са съхранявали българщината и християнската си вяра.

Сега в България, благодарение на продажни и примитивни български политици, беше регистрирана партията ДПС. Тази етническа противоконституционна партия мъти съзнанието на ислямизираните българи. Провежда протурска политика и подкрепя аспирациите на Турция срещу България и Балканите.

Когато Патриотичният фронт подкрепи признаването на арменския геноцид и Народното събрание го гласува, те напуснаха заседанието. Патриотичният фронт предложи да бъде признат геноцида на българския народ по време на турското робство и те пак напуснаха заседанието. Народното събрание така и не се произнесе по този въпрос. Сега пък има регистрирана и нова партия ДОСТ. Ръководи я Местан, който е изцяло протурски настроен и работи в интерес на Турция.

Някакви братя Юзеирови правят турски паметници в дворовете си. Беше направена чешма на терористите, взривили влака и други обекти. Ахмед Доган направи теке паметник на Ени хан Баба на връх Свобода. Турски разузнавачи с техника шестват необезпокоявани в България. Българските политици обичат да поставят над главите си портретите на Ботев и Левски. Но задават ли си въпроса Ботев и Левски биха ли приели знаме на българските турци?

Извиняват се за възродителния процес, а не искат да отворят документите по този процес. Ако ги отворят, ще видим на какви ужаси ще се натъкнат. Сега пък и знаме на българските турци...
Бих препоръчал на хората от ДПС и ДОСТ да проверят източните страни на старите си къщи и след това да целунат българското знаме, а Евгени Михайлов да понесе учреденото знаме.

Аз пък получих най-голямото си удовлетворение за пребиваването си в Родопите. На осемдесетгодишния ми юбилей родопчани ми подариха разкошна икона на Дева Мария (на снимката). Това е същността на българския род. Само който е българин, може да разбере този жест!

На нашите политици ще напомня завета на Юлиус Фучик – „Хора, бдете!”

В категории: Анализи , Бит и култура