Какво още се прави и какви забрани съществуват за посредните два дни от Страстната седмица
Автор: Десант
Разпети петък, който тази година се отбелязва на 6 март, е денят, в който Исус Христос е разпнат на кръста. Това е най-строгият ден от Великденските пости и е голям църковен празник.
Храмовете отварят врати още от ранни зори за всички богомолци, дошли да почетат Христовата смърт. В средата на наоса се поставя маса, символизираща гроба Господен, която се покрива с червена плащеница и се отрупва с цветя. Преди да минат под нея миряните получават китка здравец от свещеника, комуто целуват ръка, а после се покланят пред иконите на Спасителя и Дева Мария. Вярва се, че този ритуал носи здраве, късмет и опрощение на греховете.
Легенда разказва, че в петък, когато Христос се качвал към Голгота с огромния кръст на плещите си, като минал край една жена, която перяла, й поискал малко вода, за да накваси напуканите си устни. Тя гребнала помия и му подала. Месията я изпил, но нищо не рекъл. По-нататък от един дом, в който печели хляб, му подали топъл къшей от него. Когато изкачил Голгота, Божият син промълвил: „Проклета да бъде жената, която пере в тоя ден, а благословена да е оная, която приготвя хляба!"
На следващия ден църквата чества Велика събота – последния ден от Страстната седмица, предшестващ Великден. В тазгодишния календар той се пада на 7 март.
Според традициите обикновено в събота се меси и пече обредният великденски хляб. Това е последният ден, в който могат да се боядисат яйцата.
Вечерта на Велика събота се ходи на църква, където се изслушва тържествената литургия, след което свещеникът 3 пъти обявява: „Христос воскресе”, а миряните отговарят „Воистина воскресе”. Със запалена от кандилото на свещеника свещ храмът се обикаля три пъти. При тази церемония се вярва, че колкото пъти изгасне свещта, толкова грехове има човек за изкупване. След като службата свърши, всеки мирянин трябва да отнесе свещичката си запалена до своя дом.
В неделя цялото семейство се събира на обяд. По традиция в България на този ден се сервира печено агнешко, супа от агнешки дреболии, зелена салата с варени яйца, сладка баница и курабийки. На трапезата задължително присъстват боядисаните яйца и великденският козунак. Пие се червено вино, символизиращо мъченическата кръв на Божия син.
Преди началото на обяда присъстващите се чукат с яйца за здраве. Този ритуал символизира сполуката и се прави през следващите няколко празнични дни. Вярва се, че онзи, чието яйце остане здраво, ще се радва на късмет и благополучие през цялата година.
Поверия
Разпети петък. В деня, в който е бил разпнат Исус Христос, не се върши никаква работа, защото се смята, че ако хората не спазват тази повеля, ще бъдат сполетени от нещастие.
Строго са забранени песните и веселбите.
На Разпети петък постът е особено строг – тогава нито се яде, нито се пие дори вода.
В някои селища на този ден момите изписват с въглени и писци боядисаните в четвъртък яйца.
Велика събота. Обичайно в този ден жените посещават гробищата, за да раздадат боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Извършването на домакинска работа е разрешено само до обяд, а през остатъка на деня тя е напълно забранена.
