Проблеми с черните лешояди, завъдени у нас по европейски проект

Автор: Дина Харизанова

В началото на август в изкуствено гнездо в Котленския Балкан са настанени три черни лешояда  – Барнаби, Ултрон и Острава 2. Два от тях са мъжки и дарени на България от един белгийски и един френски зоопарк. Тогава птиците са на около 3-месечна възраст и са предназначени да подпомогнат завръщането на вида в страната ни.

По данни на природозащитниците,  през XIX и първите десетилетия на XX век черният лешояд се е срещал навсякъде у нас, след което изчезва от нашите ширини. Освен в България, той вече не гнезди и на териториите на Албания, Хърватия, Италия и Северна Македония. Иначе си се размножава на Стария континент, като с най-голяма е популацията му в Западна Европа – в Испания (2548 двойки), Португалия (18 двойки) и Франция (37 двойки).

През 2015 г. у нас започва да се изпълнява по програма LIFЕ на Европейския съюз  проектът „Светло бъдеще за черния лешояд“, който е на стойност 3 483 411 евро и трябва да приключи през 2022 г. Освобождаването на лешоядите е част от тази инициатива. 

За проследяването им след излитане от  адаптационната волиера,  птиците са маркирани с цветни ПВЦ пръстени, стандартни метални пръстени и сателитни предаватели, а определени пера от крилата им са изсветлени с цел разпознаването им в полет.



Тези дни обаче данните, изпратени от сателитните им предаватели, са притеснителни - птиците прекарват дълго време на едно място и вероятно бедстват, съобщават от "Зелени Балкани" - един от основните партньори по проекта, изпълняват от тях, заедно с Фонда за дивата флора и фауна от България, Фондацията за опазване на лешоядите (VCF) от Холандия, Junta de Extremadura от Испания и Euronatur от Германия.

В началото на седмицата Барнаби е намерен бедстващ край симеоновградското село Свирково. Оказва се, че птицата е прекарала цялата нощ в лозово насаждение. Тя е заловена от природозащитниците и транспортирана до Спасителния център за диви животни в Стара Загора. Там ветеринарните лекари установяват, че лешоядът има фрактури на три места на дясното крило, но теглото му не е критично ниско, което дава надежда за развитието на лечението.

След кратък престой в тамошната реанимация, той ще бъде подложен на операция в клиниката на Тракийски университет, Стара Загора от екип от специалисти, информират от Спасителния център.

Крайната цел на проекта „Светло бъдеще за черния лешояд“ е да създаде гнездяща популация черни лешояди в България, което щяло да подпомогне създаването на устойчива паневропейска популация на вида.  

Природозащитниците се хвалят, че в резултат на техните дейности и редовните подхранвания, в района на Бяла река и в резерват "Вълчи дол" периодично се наблюдават хранещи се индивиди, като най-голямата група черни лешояди (42 индивида) е регистрирана на площадката за подхранване на лешояди до с. Пелевун през 2000 г. (това е преди началото на проекта). 

Присъствието на черни лешояди в Източните Родопи обаче е базирано на навлизане на индивиди, които гнездят в близкия до границата с България Национален парк „Гората Дадя” в Гърция. И това е естественият зов на природата. Птиците си летят, минават „безвизово" граничните бразди и свиват гнезда, където те намерят за добре.

Но природозащитниците обичат да се изживяват като богове... Тъй като експертите смятат, че е малко вероятно видът да се възстанови по естествен път в подходящите за обитаване територии в България, те се опитват да го направят зорлем..

Пита се в задачата дали е оправдано харченето на 3 милиона и половина евро (т.е. 7 милиона български лева), за да се накарат насилствено черните лешояди да се завъдят в България?! Очевидно те срещат проблеми с адаптацията си у нас. Остава неясна съдбата на другите два лешояда, пуснати в Котленския Балкан през лятото. А и панелът за следене на лешояди, който е инсталиран в интернет страницата на проекта, така и не работи. Защо ли? 

Въпросите без отговор стават все повече. И един от тях е има ли светло бъдеще за черния лешояд у нас?!

САМО ФАКТИ

Европейският черен лешояд е най-едрата хищна птица в Западна Палеарктика, която се храни изцяло с трупове на мъртви животни.

Популацията на вида на Балканите наброява 20 двойки – всички в Национален парк Дадя в Гърция.

До 2019 г. в рамките на проект „Светло бъдеще за черния лешояд“ са освободени 13 птици в регионите на Сливен (от волиерата в Природен парк „Сините камъни“) и Котел (от волиерата в Защитена зона „Котленска планина“), като през 2018 г. се проведе първото по рода си освобождаване на черни лешояди по метода на хака (в адаптационна волиера - хак) в България.

В категории: Новини , Разследвания