То е най-ярката проява на организираност на българското национално революционно движение
Автор: Атанас Коев
На 14 април се навършват 145 години от началото на събранието в местността Оборище.
Съгласно решенията, взети от Гюргевския централен революционен комитет, ръководителите на Четвърти (Панагюрски) революционен окръг свикват на тази дата през 1876 г. събрание, на което се обсъжда извършената подготовка за бунта и се разглеждат редица важни въпроси за предстоящото въстание.
На него присъстват 65 представители на революционните комитети от 58 селища в Панагюрския революционен окръг. То е свикано в намиращата се на 11 километра от Панагюрище поляна, носеща името Оборище, откъдето получава своето име.
Според решенията на Гюргевския комитет всеки революционен окръг трябвало да проведе предварително събрание, на което да се уточнят въпросите, свързани с подготовката на Априлското въстание. Във връзка с това апостолите на Четвърти революционен окръг определят местността Оборище за място на провеждането на форума. С цел да не се промъкнат турски шпиони или случайни лица, делегатите са снабдени със специални пълномощни писма, издадени им от съответните местни революционни комитети.
На 14 април 1876 г. Оборищенското събрание е открито официално и веднага след това започва своята работа. Първоначално присъстващите делегати полагат тържествено клетва и преминават към разглеждането на редица важни въпроси свързани с предстоящия бунт.
На форума обстойно са прегледани сметките на всяко селище от Панагюрския революционен окръг, като те са представени от местните революционни комитети. Същевременно е направена равносметка за цялостната подготовка на въстанието в окръга.
Делегатите определят датата на избухването на бунта – 1 май с.г. След това те избират специална комисия, която да изработи устав, програма, военни инструкции и прокламации. Изготвен е подробен план на бойните действия по време на въстанието.
Накрая след бурни дебати и разисквания присъстващите приемат предложението на главния апостол Георги Бенковски, като гласуват пълномощия на ръководителите на Четвърти революционен окръг да оглавят и направляват бунта.
Събранието в местността Оборище е най-ярката проява на организираност на българското национално революционно движение. Взетите от форума решения веднага след това са направени достояние на останалите революционни окръзи, като за целта в тях са изпратени специални куриери.
На 16 април 1876 г. Оборищенското събрание е закрито и веднага след това делегатите се прибират в своите селища, за да запознаят местните революционни дейци с взетите на него решения.
Поради предателство на един от присъстващите турските влести научават за случилото се на събранието, както и за взетите на него решения за вдигане на въстание в най-скоро време. Веднага те предприемат съответни контрадействия за да предотвратят назряващия бунт.
Към Копривщица е изпратен специален отряд от заптии, натоварен със задачата да арестува местния революционен комитет, начело с неговия ръководител Тодор Каблешков. За да предотврати ареста, той обявява преждевременно Априлското въстание, а датата е 20 април 1876 г. Така е поставено началото на славните и трагични дни на народа ни в борбата за освобждение от петвековния османски поробител.
Каблешков веднага уведомява апостолите на Панагюрския революционен окръг за случилото се в Копривщица чрез прословутото „Кърваво писмо“, което след това чрез куриери е изратено и в останалите революционни райони.
