Протестиращите са разпръснати от пожарната със силни водни струи
Автор: Яна Славянска
София е третата по старост европейска столица след Атина и Рим. Макар и утвърдена за главен град на България едва след Освобождението, тя е била столица много преди това – в средата на III век, когато носи името Сердика, е провъзгласена за столица на римската провинция Долна или Вътрешна (а по-къско Средиземноморска) Дакия. През първата половина на IV век пък император Константин Велики обявява града за своя временна столица, произнасяйки легендарната фраза: „Сердика е моят Рим“.
Много са били раннохристиянските храмове, върху които по-късно са издигнати средновековни църкви. По данни на именития пътешественик Стефан Герлах, през 1578 г. броят им е бил 12. Те оцеляват през годините на тежкото турско робство, но след Освобождението шест от тях падат в жертва на благоустрояването на новата българска столица.
Фрагмент от план на София от края на XIX в.., върху който са обозначени с червено съборените средновековни църкви
Това става по времето, когато неин кмет е Димитър Петков, който полага големи усилия да превърне София в модерен европейски град. Покрай това се предприема мащабно изграждане на канализационна мрежа за отвеждането на битовите отпадни и дъждовни води. И най-безцеремонно са съборени шест от преживелите вековете средновековни храмове.
Един от тях е „Света Богородица Пречиста“, която се намирала сверозападно от оцелялата до днес църква „Св. Петка Самарджийска“. Бутната е по заповед на кмета на 22 май 1889 г., въпреки огромното недоволство на гражданите. Мнозина излезли на протест в защина на светинята, но били разпръснати с водни струи от пожарната команда.
Църквата „Света Богородица Пречиста“
През 2010 г. при изкопни работи на метрото пред ЦУМ е открита малка запазена част от източните стени на храма, но и те са натрошени и унищожени.
Намерените по време на прокопаването на метрото останки от средновековния храм
Ротондата „Св. Георги“, която се намира сега в двора на Президентството, също е била нарочена за събаряне, но за щастие бива спасена, благодарение на застъпничеството на Министерството на народното просвещение в лицето на тогавашния просветен министър Георги Живков.
В жертва на софийската канализация пада и църквата „Св. Йоан Рилски“, за която през ХII в. византийският хронист Йоан Скилица твърди, че е приютявала дълго време мощите на светеца, неин патрон. Тя се е намирала южно от днешните Централни хали, в непосредствена близост до Баня баши джамия.
И нейни останки са открити при изкопите за метрото през февруари 2010 г., като част от зидовете са били със запазени двупластови стенописи. Те са демонтирани и очакват на сград да бъдат изследвани и евентуално експонирани.
Заради новия градоустройствен план на София е съборена и църквата „Св. Архангели“, в която пък се е подвизавал св. Пимен Зографски. Тя била разположена северозападно от катедралния храм „Свети Крал“ (днес „Св. Неделя“).
Разрушена е и църквата „Св. Никола Мали“, намирала се зад сградата на някогашния ЦУМ.
Църквата „Св. Никола Мали“
Така отминава славата на някогашните прекрасни софийски храмове. Във времето, когато те са заличени от лицето на Земята, София има едва 18 хиляди жители и се разпрострира на застроена площ от само 2,5 кв. км. За сравнение днес столицата се шири на почти 500 кв. км.
Тогава е имало около 5200 застроени дворове. За сравнение, само тази година в София предстои да бъде започнато изграждането на 5212 нови жилища!
Толкова за статистиката. За да бъдем напълно коректни, ще споменем само, че освен средновековните църкви, при превръщането на днешната ни столица в модерен град са съборени и множество други исторически сгради – джамии, синагоги, училища, пансиони, сиропиталища, мостове, ханове... Та така тя си „расте, но не старее“!
А името на кмета строител и църквоунищожител днес носи един от големите столични булеварди.
