На 25 май се навършват 130 години от рождението на видния наш политик
Автор: Атанас Коев
На 25 май се навършват 130 години от рождението на Стойчо Мошанов – един от видните политически и държавни мъже на Царство България в периода от 20-те до средата на 40-те години на ХХ век.
Жизненият му път започва от Дряново в родолюбиво и патриотично българско семейство на 25 май 1892 г. След като завършва средно образование в родината си, той заминава за Франция, където следва право в Екс ан Прованс.
Завърнал се в България, 20-годишният младеж участва като офицер в Балканските войни, а когато започва Европейската война (Първата световна), също е на фронтовата линия.
Той тежко преживява поражението и националната катастрофа на страната ни и се включва активно в обществено-политическия живот, влизайки в редовете на Демократическата партия, като скоро се нарежда сред лидерите на политическата формация, бивайки избран за член на Висшия партиен съвет през 1919 г.
По време на земеделското управление Мошанов остро критикува правителството на Александър Стамболийски.
Дряновският политик приветства преврата на 9 юни 1923 г. и се присъединява към Демократическия сговор, управляващ България през този период. От 1923 до 1939 г. е депутат в 21,22 23 и 24 ОНС, като в последния Парламент е избран за негов председател.
Когато през 1932 г. Сговорът се разцепва, Мошанов се присъединява към създаденото от проф. Александър Цанков Национално социално движение, а след преврата на 19 май 1934 г. е назначен от премиера Кимон Георгиев за директор на Дирекцията по труд. От април до ноември 1935 г. е министър на народното стопанство и управляващ Министерството на финансите в кабинета на Андрей Тошев.
След като България се включва във Втората световна война на страната на Тристранния пакт, Стойчо Мошанов застава на позиции близки до легалната опозиция и се обявява за сближаване с Англия. Той е противник на въоръжената борба, водена от Отечектвения фронт.
През август 1944 г. правителството на Иван Багрянов го натоварва да води преговори с Англия и САЩ за сключване на сепаративен мир. Стойчо Мошанов заминава за столицата на Египет Кайро, където започва сондажи за излизане на България от войната. Мисията му обаче завършва с неуспех, тъй като междувременно на 5 септември 1944 г. СССР обявява война на страната ни.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. Мошанов участва активно в дейността на възобновената Демократическа партия, обявила се за опозиция на правителството на Отечествения фронт. Дряновският политик подлага на остра критика установяващата се комунистическа диктатура в България.
Когато Демократическата партия е забранена от т.нар. „народна власт“, той е подложен на репресии заради своите политически убеждения и е арестуван. Осъден е на 20 години затвор и изпратен да излежава присъдата си в лагера в Белене. Там прекарва от 1949 до 1959 г., като е подложен на непрекъснат психически и физически тормоз.
След като комунистите не успяват да го сломят, бива амнистиран и освободен, но е изолиран от обществения живот на България и е поставен под постоянно наблюдение от страна на Държавна сигурност.
Въпреки политическата си изолация Мошанов не остава със скръстени ръце и се заема да напише мемоари за живота и обществено-политическата си дейност. Те обаче са цензурирани от комунистическия режим и от тях е публикувана само частта за мисията му в Кайро.
Видният дряновчанин доживява до 83-годишна възраст и умира на 10 януари 1975 г. След демократичните промени в България делото на Стойчо Мушанов е преразгледано от Върховни съд на Република България и той е реабилитиран посмъртно.
