В дунавския град най-много тогава се гледали румънските програми
Автор: Доц. Добрил Христов
„Гледането на телевизия” някога беше голямо събитие в живото на всяко едно семейство. Телевизори имаха малко хора и в дома им се събираха съседите им да гледат.
Срещу кино „Москва” в Русе на витрината на един магазин за радио и телевизия имаше сложен един работещ телевизор и пред него вечер се трупаха хора, за да гледат румънска телевизия, която беше тръгнала по-рано от българската. Тя се приемаше на втори канал от първи телевизионен обхват, като за целта се правеше голяма антена от покрити с олово бергманови тръби.
Българската телевизия се приемаше от местна телевизионна кула южно от сегашната, в лозята, на 7 канал, с по-малка антена, пак от бергманови тръби. И двата сигнала бяха много слаби и често изображението се състоеше основно от „снежинки”.
Аз гледах за първи път телевизия на една Нова година в заседателната зала на Русенския университет (тогава ВИММЕСС), където сегашният професор Теодоси Тошков – тогава млад асистент, беше пуснал новогодишната програма на румънската телевизия. Заседателната зала беше претъпкана от студенти. Телевизорът беше съветски с размер на картината около А5.
Първото пробно предаване на Българската телевизия е било на 7 ноември 1959 г. от манифестацията за Великата октомврийска социалистическа революция. Редовните предавания са започнали на 26 декември същата година.
Преди това имаше експериментални предавания от колектив под ръководството на професора по физика Саздо Иванов към Висшия машинно-електротехнически институт – София. Тук, в Русе се приемаше румънската телевизия, която беше тръгнала по-рано от нашата.
„Опера” тогава бяха единствените български телевизори, които се изработваха в завод „Климент Ворошилов” в София, по-късно във Велико Търново. Телевизорът беше лампов, с около 20 радиолампи, с трансформаторно захранване (отопление 6,3 V). Трябваше му повече от 1 минута за да загрее. Екранът му е бил вероятно с около 31 см диагонал.
Понеже в старата ни къща напрежението беше ниско (под 180 V), изображението беше бледо и свито. За оправяне се купуваше стабилизатор.
Аз реших този проблем по друг начин: превключих телевизора на 150 V, а по-високото от тази стойност напрежение „убивах” с последователно включен реостат от реотан на котлон. За напрежението следяхме по размера на картината. Телевизорът имаше общо 12 копчета (потенциометри) за настройка: по три от двете страни и шест отдолу.
Най-интересните и гледани предавания бяха „По света и у нас” и „Сънчо”. Първите „сериали” (с три – четири серии) бяха ГДР-ските „Храм на сатаната” и „Зеленото чудовище” с Jürgen Frohriep. Те имаха колосален успех и се наложи многократно да бъдат повтаряни. Други желани предавания бяха спортните.
Особено ценени бяха ГДР-ските телевизори с по-голям екран, напр. „Стадион”. За тях имаше предварително записване и се чакаше цяла нощ пред магазина. От съветските телевизори известни бяха „Рубин” и „Темп”.
