Лекция „Славянските азбуки – между България и Византия“ в Бургас разкрива обективната истина за глаголицата


Лекция „Славянските азбуки – между България и Византия“ в Бургас разкрива обективната истина за глаголицата
27 Май 2024, Понеделник


Тя ще бъде изнесена на 30 май от дин. Димо Чешмеджиев – професор в Кирило-Методиевския научен център към Българската академия на науките и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“

Автор: Десант

На 30 май, четвъртък, от 19:00 ч. в в зала „Георги Баев“ на КЦ „Морско казино“ в Бургас, ще бъде изнесена публична лекция на тема „Славянските азбуки – между България и Византия“. Гост-лектор ще бъде дин. Димо Чешмеджиев – професор в Кирило-Методиевския научен център към Българската академия на науките и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Проф. Чешмеджиев е световно признат учен, изнасял лекции в Сорбоната в Париж, Лисабон, Рим, Киев, Краков, Венеция. Той е тесен специалист по въпросите за светите братя Кирил и Методий и техните ученици, както и със средновековните владетелски култове.



Настоящата тема е свързана с един изключително важен, но и доста политизиран напоследък въпрос – този за славянските азбуки. Затова организаторите от Регионален исторически музей-Бургас дават думата на най-големите специалисти по темата за максимално обективна информация.



Първата славянска азбука е създадена във Византия от двама византийци, независимо от етническия им произход, за целите на византийската политика. Ясно свидетелство за това е знаменитото място в гл. ХІV на Пространното житие на Константин-Кирил Философ (ЖК).

В днешно време (почти) никой вече не се съмнява, че първата славянска азбука е глаголицата, създадена заради т. нар. Моравска мисия. В този начален етап от развитие на първата славянска азбука, България няма отношение към нея. Към 862/863 г., когато се създава глаголицата, тя все още е езическа държава и няма нужда от азбука.

Глаголицата се появява в България след разгрома на византийската мисия в Моравия. Тогава в България пристигат някои от учениците на Кирил и Методий – Климент, Наум и Ангеларий по Дунав до Белград, а останалите през Венеция. В България те са приети радушно от българския владетел Борис І. Създадени са два големи просветителски и книжовни центъра - в Североизточна и в Югозападна България, носеща тогава българското име Кутмичевица (дн. република Северна Македония и Южна Албания).

Просветителската и книжовна дейност е съсредоточена главно в различни манастири и църкви – в Плиска, Преслав, Равна, Черноглавци, Варна, Охрид и край него, Белград (дн. Берат, Албания), Главиница, Брегалница.

Като проповедник в Югозападна България е изпратен Климент. В Североизточна България тази длъжност изпълнява Наум. След като през  893 г. Климент е ръкоположен за епископ, на неговото място като проповедник и учител е назначен Наум.

Климент подготвя около 3500 души за духовници, които след 893 г., когато се сменя литургичния език в България, ще заемат своите свещенически длъжности в многобройните църкви. В процеса на въвеждане на славянската литургия в Българската църква, в България се създава и нова славянска азбука, наречена по-късно на името на Константин-Кирил Философ - кирилица. Според класическата историография, това е направил Климент Охридски.

В същото време, вече не може да се поддържа идеята, че глаголицата се разпространява главно в югозападните предели на Българската държава, а кирилицата – в Северозападна България.

Епиграфският материал категорично опровергава мнението, че глаголицата не е била позната в Североизточна България, че е била разпространена единствено в югозападните области, което е една несъмнено политическа теза!


В категории: Добри Вести

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки