Промените в правилата, регламента и церемониите не са само от днес
Автор: Дина Харизанова
Това горещо лято целият свят следи провеждането на 33-тите съвременни олимпийски игри в Париж, чието откриване бе възприето нееднозначно от публиката. Много от традиционните досега ритуали бяха променени – като носенето на олимпийския огън например, което досега ставаше от най-изявените спортисти на планетата.
Вече става обичайно и участието на трансджендъри в категориите за другия пол, различен от биологичния им, като тазгодишната олимпиада бележи рекорден брой участващи ЛГБТ атлети, най-вече от САЩ и Западна Европа.
Тук ще отворим скоба, за да уточним, че от 1968 г. до 1998 г. Международният олимпийски комитет изискваше спортистите да преминават през тест за пол, за да не се допусне ,частие в състезанията на мъже, преобразени в жени, притежаващи априори физическо преимущество. Тази проверка бе премахната през 2000 г.
За първи път участие на трансджендъри в олимпиада е разрешено през 2004 г., но остава на книга до предишните Олимпийски игри, проведени в Токио пред 2020 г. Тогава на игрите се явиха 182 ЛГБТ олимпийци. Любопитното е, че от страната домакин Япония нямаше нито един такъв състезател. В Париж обаче броят на тези участници вече гони 200, а присъствието им предизвиква смущение не само сред обикновените зрители, но и сред някои политици.
Така например във вторник, 30 юли, турският президент Реджеп Ердоган призна, че е отклонил поканата на френския си колега Емануел Макрон да присъства на церемонията по откриването във френската столица, защото разбрал, че „мероприятието ще бъде използвано за пропаганда на ЛГБТ“. По думите му ЛГБТ лобито е взело Европа и Запада за „заложници“ заради „глобалната атмосфера на страх“.
В съседна Турция хомосексуализмът не се явява престъпление, но враждебното отношение към него е широко разпространено.
Но човечеството е ставало свидетел на промени в правилата, регламента, церемониите и допуснатите участници не само с днешна дата. Самата история на олимпиадите разкрива, че през вековете те са претърпявали непрекъснато изменения. Нека си припомним някои факти от олимпийската летопис.
Още преди около 3000 години в Гърция са се организирали спортни състезания. Но гръцките спортни празници, наричани в древността „класически игри“, започват да придобиват голямо значение в края на VI в. пр. Хр.
Оттогава датират Олимпийските игри, провеждани в Олимп. Но в същото време мащабни спортни състезания се организират и в Делфи - т.нар. Питийски игри; в Нелея - Немейските игри и Истмийските игри в близост до Коринт. По-късно подобни съревнования се провеждат в почти 150 града в древния свят, сред които са Рим, Неапол, Одеса, Антиохия и Александрия.
Така или иначе, най-известните и дълговечни си остават Олимпийските игри, провеждани на всеки четири години в периода 6 август до 19 септември. Те заемат такова важно място в гръцката история, че в късната античност историците отмервали времето с промеждутъка между олимпиадите.
Както и всички останали турнири в Древна Гърция, така и те били част от големите религиозни празници – създадени били в чест на Зевс. Според митовете пък, турнирите били измислени от сина на Зевс и Алкмена Херакъл (в римската митология известен като Херкулес, б.р.).
Първият олимпийски шампион, записан в аналите на рекордьорите, бил готвачът Коробус от Елида (антична област в северозападната част на полуостров Пелопонес, б.р.), който побеждава на спринта през 776 г. пр. Хр.
На първата олимпиада през 776 г. пр. Хр. имало само едно състезание – по бягане. То се провеждало за скорост и издържливост на един от участъците на трасето в Олимпия. В следващите десетилетия са добавени и други дисциплини като спринт на дистанция от 201 ярда, което прави около 192 метра. През 724 г. пр. Хр. се състои и надбягване на две дистанции, наричано диаулос.
Съвременната дисциплина бягане на 400 метра е включена четири години по-късно. А на следващия турнир се добавя и долихос – надбягване на по-дълги дистанции, съпоставими с днешните 1500 или 5000 метра.
Борбата и петобоят са включени през 708 г. пр. Хр. По-късно е въведен и многобоя, състоящ се от: скок дължина, мятане на копие, мятане на диск, бягане и борба.
Боксът се появява на спортната сцена през 688 г. пр. Хр., а гонките с колесници – осем години по-късно. Те се провеждали на хиподрум южно от стадиона.
През 648 г. пр. Хр. се въвежда и панкратион – нещо като съвременното единоборство, съчетаващо
болба, бокс и улични боеве.
В първите векове олимпийските състезания се провеждали в рамките на един ден. След това се разпределяли в четири дни, като петият ден бил посветен на връчването на призовете по време на церемонията по закриването на игрите и пира за шампионите.
В повечето дисциплини атлетите участвали голи. В продължение на векове учените се опитвали да обяснят тази практика, като теориите им варират от ексцентрични до антропологични, религиозни и социални причини, според които голотата е можело да означава обряд за прехода от момче към мъж или да е остатък от времената на ловуване. Според други версии за гърците тя притежавала магическа сила да отблъсква длите духове, а също така се приемала като своего рода начин на изразяване на висшето съсловие.
В Олимпийските игри първоначално не се допускало участието на жени. Древногръцкият пътешественик Павсаний отбелязва, че на тях им било забранено, под страх от смъртно наказание, дори да се мяркат в Олимпия по време на игрите. Но все пак изтъква, че нито законът бил прилаган, нито наказанието някога било прилагано.
Даже на четири години в Олимпия се правел турнир в чест на богинята Хера, който включвал състезания на млади жени, разделени в три възрастови категории. Но те не били официално част от олимпиадата и се провеждали по друго време на годината, като най-вероятно са учредени чак по времето на Римската империя.
