С кредити, отпуснати от държавния бюджет, се закупуват хранителни суровини, които се продават по намалени цени на производители, за да се поддържат ниски цени на хранителните продукти
Автор: Диана Славчева
„Скъпотията мълчешката расте“ - с това заглавие излиза първият брой на вестник „Казанлъшка искра“ за 1925 г.
В дописката се призовават „жадните за бързо обогатяване търговци в града и околията да прочетат мълчешком какво говори чл. 11 от Закона за облекчение продоволствието и намаляване на скъпотията“.
Вярвате или не, но преди век имало и такъв нормативен акт в родното ни законодателство. Дали пък не е време и днес отново да бъде въведен такъв закон у нас?!
Въпросният закон е утвърден с указ № 360 от 24 юли 1924 г. Негов автор е депутатът от управляващия Демократически сговор д-р Т. Кулев.
В статията си „Социално-икономически последици от непазарното регулиране на цени в България за периода между Първата и Втората световна война“ (публикувана в Известия на ЦСИИ през 2019 г., б.а.) Пенчо Д. Пенчев отбелязва:
„В него се предвижда Министерският съвет да назначава Главен комисар по продоволствието. Неговите функции са формулирани твърде общо. Той „проучва общите мерки, които трябва да се вземат за улесняване на продоволствието … и мерките , които трябва да се вземат за ограничаване на скъпотията и спекулата“.
Към общините се назначава комисар по прехраната. На местна почва той проучва въпросите за борбата със скъпотията и спекулата и прилага мерките на централната власт и на Общинския съвет за тяхното ограничаване.
Предвидени са глоби и различни срокове затвор за длъжностни лица, които злоупотребяват с властта си по този закон, за лица или сдружения, които участват в различни спекулативни схеми, и за мелничари и хлебари, които фалшифицират брашно, като го смесват с по-евтино царевично и овесено брашно, с картофи и други вещества“.
За Главен комисар по продоволствието е назначен Коста Николов, който е народен представител от управляващото мнозинство. С кредити, отпуснати от държавния бюджет, и с помощта на общинските комисарства се закупуват хранителни суровини, които се продават по намалени цени на производители, за да се поддържат ниски цени на хранителните продукти, т.е. намесата в ценообразуването е по-скоро косвена.
В началото на 1936 г. е издадена Наредба-закон, с която Главното комисарство по продоволствието се премахва, а функциите му са прехвърлени към специална Служба по цените към Министерството на търговията, промишлеността и труда.
Много са причините за скъпотията в онези времена. В началото на 20-те години на ХХ век те се търсят най-вече в последиците от войната. В случая се има предвид нарушените вътрешно и външнотърговски връзки, жертвите, намаленото производство, загубата на територии и др. Тогавашните икономисти са обяснявали постоянното поскъпване и с непрекъснатото печатане на книжни пари от страна на БНБ.
По думите на Кирил Попов, след войната са настъпили „ненормални“ стопански времена. При тях законът за търсенето и предлагането и конкуренцията не са в състояние да осигурят нормални цени и това предизвиква бедствия за „цели обществени класи граждани-консуматори“.
Тогава спекулата, макар и да е съществувала (може би не чак в размери колкото днес), не е била сочена с пръст като изиграла основна роля за увеличаването на цените.
А ето и какви санкции е предвиждал въпросният закон за „лица или сдружения, които сключват помежду си съглашение за установяване или задържане прекомерни цени на предмети от първа необходимост и пр.“. Те са били наказвани със строг тъмничен затвор до три години. Освен това плащали и глоба в размер от 100 хиляди до половин милион лева.
За да се ориентираме колко пари са това, нека имаме предвид, че през 1925 г. средната месечна заплата у нас е 1553,20 лв.; кило свинско месо струва 37 лв.; литър мляко - близо 10 лв., а хлябът е 11,45 лв.
