Който я чете, да каже: бог да прости този, който е писал и който е настоял, пише в бележка книжовникът Стойко йерей
Автор: Дина Харизанова
На 29 януари се навършват 260 години от първия препис на „История славянобългарска“, направен от Софроний Врачански през 1765 г.
В тази година поп Стойко Владиславов/Софроний Врачански (1739-1813 г.) се среща с отец Паисий в Котел. Хилендарският монах донася със себе си съставената от него „История славянобългарска“, а Софроний я преписва.
В бележката на книжовника Стойко йерей към Котленския препис, четем:
„По времето на епископ Гедеон преписах тази историйца аз, многогрешният между човеците Стойко йерей, в годината от въплъщението на Господа наш Исус Христос от светата Богородица и вечнодева Мария 1765 година.
Година от Адам - от създаването на целия свят - 7273, месец януари в 29 ден.
Тази история я донесе йеромонахът Паисий от Света гора Атонска и я преписахме в село Котел. Настоятелят – църковният епископ Христо, я подари и постави в храма „Свети апостоли Петър и Павел“. Който я чете, да каже: бог да прости този, който е писал и който е настоял.
И който я присвои или открадне, да е афоресан и проклет от Господа бога Саваот и от 12 апостоли и от 318-те отци и от четиримата евангелисти. И сяра, ижелязо, и камък да се стопи, а той не, навеки“.
Под сигнатура НБКМ 368 Първият Софрониев (Котленски) препис се съхранява в архива на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София и може да се види свободно в нейната дигитална колекция.
Подвързията на преписа е изработена от Стойко йерей (Софроний Врачански) с дъски, облепени с орнаментирана кожа.
Текстът е разположен на по 21 реда на страница и е изписан с тъмнокафяво мастило за основния текст, червено за заглавия и заглавни букви и инициали. Украсен е с лентовидни цветни заставки с растително-плетеничен и геометричен орнамент и геометрични инициали в червено или черно.
От този първи известен препис, чието съдържание е най-близко до оригинала, в следващите няколко десетилетия са направени редица други преписи и преправки, като са известни близо седемдесет преписа на историята. Най-ранните от тях, освен Първия Котленски, са Самоковският препис от поп Алекси Велкович Попович (1771 г.); Рилският препис (известен още като Никифоров и Дриновски) от 1772 г., който е бил е притежание на Марин Дринов; Жеравненският препис (преди 1772 г.); Втори Софрониев (или Втори Котленски) препис – от 1781 г.; Кованлъшкият препис от 1783 г.; Еленският препис на Дойно Граматик от 1784 г. и т.н.
Настоящата църква „Св. св. Петър и Павел“ в Котел, е построен през 1836 г. на мястото на по-стария храм, където преди 300 години е предаден Първият Софрониев препис. Той бил построен от майстор Димитър Сергьов, като конструкцията му била дървена и е имало стар иконостас. Храмът изгаря в пожара, обхванал целия град през 1894 г. и е възстановен през 1898 г. от габровския майстор-строител Христо Трънков, който разширил църквата и добавил нови архитектурни елементи.
