Учени създадоха важна карта на почвите в Европа, която проследява динамиката на засолеността им
Карта: HUN-REN
05 Март 2025, Сряда
Автор: Десант
В рамките на международно изследване учени са анализирали около 20 хиляди образци от горния почвен слой и са създали Европейска карта засоленността на почвите.
Те проучили пространственото разпространение на засолените почви и изводите им потвърждават необходимостта от устойчиво управление на почвата и продоволствена безопасност. По думите на унгарски изследователи, засолеността на селскостопанските земи в Унгария се смята за умерена по европейските стандарти. Но рискът от вторичното и засоляване остава проблем.
Значението на орните земи за устойчивото производство на хранителни продукти нараства по цял свят заради деградацията на почвения слой, промените в климата и недостига на вода. Затова защитата и устойчивото им управление има важно значение за осигуряването на бъдещата продоволствена безопасност.
Доколкото се очаква населението на света да продължава да расте, е от изключителна важност да се оценят ресурсите и да се предоставят инструменти за точен и бърз мониторинг на почвата.
Селскостопанските терени са под сериозна заплаха от деградация, засушаване, екстремни климатични условия и различни форми на замърсяване, което предизвиква опасения, че в дългосрочна переспектива може и да не се справят с нарастващото търсене на хранителни продукти.
Моделирането на пространственото разпределение на засолените почви по цяла Европа е плод на международносътрудничество под ръководството на Европейската комисия JRC.
В изследването са взели участие учени от Института за почвени науки към Центъра за селскостопански изследвания HUN-REN (HUN-REN CAR TAKI), както и експерти от Университетския колеж в Лондон, CSIC Centro de Investigaciones sobre Desertificación-CIDE Valencia, Орхуския университет, TEAGASC в Дъблин, Атинския селскостопански университет, Университета по приложни науки в Испарта, Турция, и Университета в сицилианския град Палермо.
Съвместното изследване е публикувано в списание Geoderma. То се основана на данни от проучването на почвения мониторинг на Европейския съюз Land Use and Coverage Area Frame Survey (LUCAS), който включва около 20 000 образцци от горния почвен слой.
Съгласно предложение на Европейската комисия, до 2050 г. Европа може да стане първия климатично неутрален континент (каквото и да значи това) и ключова роля за постигането на тази цел ще играят именно почвите. Част от въпросното предложение е и стратегията, насочена към осигуряването на устойчива продоволствена безопасност.
Цитираното международно изследване може да спомогне за защитата на селскостопанските земи и за тяхното по-осъзнато и устойчиво използване.
Картата, показваща пространственото разпределение на засолеността на почвите, предоставя най-подробна хармонизирана информация. Тя се основава ва данни от изследванията LUCAS 2018 г. и текуи бази данни от мониторинга на почвите в Европейския съюз. Този ресурс може да е в помощ на фермерите и експертите да открояват проблемните области и да избират методи на отглеждане на културите, подходящи за условията на почвената засоленост.
Изследователите са открили, че в северните и атлантическите части на Европа натрупването на соли е резултат от естествени процеси. Но в Средиземноморието и южните райони ключова роля играе човешката дейност от рода на напояване и лош дренаж, докато в крайбрежните райони основен фактор е инвазията на морската вода.
Вторично засоляване става, когато солта се натрупва в поначало незасолени почви заради промените в природните условия или човешката дейност. Освен това, все по-честите суши ускоряват изпарението от почвата, в резултат на което разтворените соли в подземните води достигат до повърхностния почвен слой.
Високото ниво на соли оказва силно негативно влияние на селскостопанското производство. Прекалената концентрация на соли възпрепятства усвояването на водата от растенията, което води до проблеми с растежа и снижаване на урожайността, а също така потиска покълването и усвояването на хранителни вещества. Също така то влошава структурата на почвата, снижавайки водо- и въздухопроводимостта й, което още повече влошава условията за растеж на растенията.
Високата соленост освен това може да потисне микробната активност в почвата, което пък води на намаляване на числеността на солечувствителните видове и замяната им със солеустойчиви бактерии и гъбички, които са по-малко активни в жизнено важния кръгооборот на хранителните вещества. В резултат на това могат да пострадат солечувствителните култури, такива като зърнените растения и овошките, посочват изследователите от HUN-REN CAR TAKI.
За да се предотврати нарастването на засоляването на почвите, учените предлагат да се използва вода за напояване с ниска соленост и да се оптимизира както количеството, така и времето за напояване. Осигуряването на добър дренаж също има решаващо значение за повишаването на нивото на подпочвените води и натрупването на соли.
Ако има признаци на засоляване, специалистите съветват да се обърне внимание на подобряването на почвите. Влагането на добавки на основата на калция (като гипс или вар например) може да измести йоните на натрия от повърхността на почвените колоиди, подобрявайки както химичните, така и физичните свойства на почвата.
В уплътнените почви с лоша вдодопроницаемост дълбокото разкопаване може да помогне за създаването на добри дренажни условия. Добавянето на органични вещества също ще способства за излужването на солите и ще намали риска от по-нататъшно засоляване.
