В разказите, намерили място в изданието, има биографични моменти, признания към учители, изкушения и любими теми, както и разкази на очевидци за различни исторически събития
Автор: Десант
Излезе от печат книгата „Диалози за историята. Срещи с утвърдените историци на Русе“, която събира интервюта с 16 русенци, отдадени на изкушенията на науката и издирването на тайните на миналото.
Студенти от специалност „Български език и История“ в Русенския университет в продължение на две години се срещнаха и интервюираха русенски историци по специален въпросник, като така се осъществи приемственост между поколенията.
В разказите има биографични моменти, признания към учители, изкушения и любими теми, както и исторически събития, разказани от очевидци. До голяма степен това превръща четивото в свидетелски разкази за Русе, а не само за конкретни научни изследвания.
За разлика от първите изследователи, създали истории за града през 30-те г. на ХХ век – по спомени или по натрупана информация, след 70-те г. на ХХ век се формира едно цяло поколение, което е обучено в университети, ползва публикувани извори и стъпва на солидна основа в своята работа.
В никой друг момент в Русе не е имало толкова много професионалисти, отдадени на историята. Точно тези хора издирват нови документи, свидетелства и факти, които се разнообразяват след края на комунизма, с което обогатяват както документалната база, така и проучванията на русенската история.
На всички тях дължим детайлното изследване на изворите за местната история, вписването на локалното в национален контекст, обобщения и анализи на събраната информация по разнообразни теми, чрез които се изгражда корпуса на русенската история.
Настоящият сборник излиза в чест на 30 години от основаването на Факултет „Природни науки и образование“ на Русенския университет. Книгата е издание на русенския музей и може да се намери в неговия магазин за сувенири. Ръководител на студентския екип е проф. д-р Николай Ненов, който е съставител и редактор на книгата.
Ioan-Aurel Pop: „Anglo-americanii vor ca toți oamenii să fie otova, să folosească doar engleza, să mănânce hamburgeri și să poarte blugi!”
13 Mar 2025
https://jurnalul.ro/cultura/ioan-aurel-pop-anglo-americani-engleza-hamburgeri-blugi-992111.html
Google превод:
Йоан-Аурел Поп: "Англо-американците искат всички хора да са такива, да използват само английски, да ядат хамбургери и да носят дънки!"
Според румънския "историк" Йоан Аурел Поп, председател на Румънската "Академия", "македонците" били стара народност или стар народ.
Този "историк" професионален ли е или аматьор?
În sud-estul Europei, Imperiul Otoman storcea venituri din partea provinciilor și popoarelor în mare majoritate creștine (greci, bulgari, sârbi, albanezi, macedoneni).”
Превод:
В югоизтока на Европа, Османската Империя стискаше доходи из областите и народите които бяха в голямото си мнозинство християнски: гърци, българи, сърби, албанци, македонци.
По времето на Османското Царство нямаше македонци, различни/отделни от българите.
Също така, ако не сгреша, още тогава болшинството от албанците беше мюсюлманско. Например, през 19. век. Не знам за 18. век обаче през целия 19. век албанските земи бяха в състав на Османската Империя като повечето от тях вече бяха (станали) мюсюлмани.
„Marile descoperiri geografice au îmbogățit rapid și masiv țările (regatele) maritime, cele cu ieșire spre Oceanul Atlantic: Anglia, Spania, Portugalia, Franța, Țările de Jos, Flandra, Danemarca etc. Bogățiile au venit prin jefuirea coloniilor”.
Превод:
Големите географски открития са забогатили бързо и масово страните/кралства които имаха излез към Атлантически Океан: Англия, Спания, Португал, Франция, Нидерландия, Фландрия, Данимарка. Богатствата са идвали чрез ограбването на колониите.
От кога и до кога Фландрия е имала колонии? Белгия да, обаче Фландрия е само част от Белгия.
