Той участва в първия ни филм, излязъл след национализацията на киноактивите в България – „Калин орелът“
Автор: Борислав Гърдев
На младите зрители името му не говори нищо. Но някога, преди девет десетилетия, той бе ярка звезда първо на театралния небосклон на най-голямата сцена в България – народен театър „Иван Вазов“, а след това в киното и телевизията.
Иван Димов се ражда в Чирпан на 14 януари 1897 г. Завършва драматичната школа към народния театър „Иван Вазов“ през 1923 г., след като вече е гастролирал на сцените във Варна, Плевен и Видин.
В „Иван Вазов“ работи до 1961 г., когато е пенсиониран.
Създава серия от ярки, правдиви, искрящи от романтичен патос роли в спектакли като „От ума си тегли“ (1930 г.), „Хамлет“ (1931 г.), „Боряна“ (1932 г.), „Орлето“ (1933 г.), „Много шум за нищо“ (1935 г.), „Живият труп“ (1936 г.), „Отвъд хоризонта“ (1937 г.), „Бащи и синове“ (1938 г.), „Бягство“ (1939 г.), „Ученикът на дявола“ (1940 г.), „Платон Кречет“ (1941 г.), „Калин орелът“ (1942 г.), „Ръка Илиева“ (1944 г.), „Врагове“ (1945 г.), „От ума си тегли“ (1945 г.), „Инспекторът дошъл“ (1946 г.), „Кралят на Бетайново“ (1948 г.), „Щастие“ (1950 г.), „Салемските вещици“ (1956 г.).
За своите театрални митарства, търсения и успехи разказва откровено и безхитростно в мемоарната си книга „Ако имах два живота…“, излязла посмъртно през 1967 г.
Иван Димов заслужено става народен артист през 1949 г.
Той е след пионерите в родното ни киноизкуство – още през 1931 г. се снима в прочутата антифашистка драма на Борис Грежов „Безкръстни гробове“ като Кочо. За съжаление, кинолентата не е запазена в нашите филмови архиви.
През 1938 г. излиза друг известен звуков историко-драматичен филм „Страхил войвода“ по сценарий на Орлин Василев, заснет с помощта на германски капитали, от който са запазени 34 минути и в който изгражда яркия и незабравим образ на войводата, борец срещу турското господство.
През 1942 г. е премиерата на прочутата мелодрама на Хрисан Цанков „Изпитание“, снимана с унгарска помощ, считана за първия качествен и модерно заснет български игрален филм, първият, показан на международен кинофестивал – венецианската мостра, където е посрещнат с въодушевление.
В компанията на корифеи като Кръстьо Сарафов и Надя Ножарова Димов изпълнява неподражаемо ролята на директора на фабриката Александър Каменов. Филмът е даван по БНТ и го има в мрежата.
Всеки любител на родното кино може да го гледа и да си създаде непосредствено впечатление за него.
След приемането на закона за кинематографията ни на 5 април 1948 г. Иван Димов продължава активно да снима.
При Борис Борозанов участва в първия ни филм, излязъл след национализацията на киноактивите в България – „Калин орелът“, създавайки проникновено и с патос образа на бившия революционер Калин Виденов, прегърнал идеите на социализма, като по същество повтаря до голяма степен ролята, която е сътворил на театрална сцена осем години по-рано.
„В „Под игото“ (1952 г.) на Дако Даковски е в епизодичната изява на слепия въглищар Марин, в „Димитровградци“ (1955 г.) на Никола Корабов и Дучо Мундров е Енев.
С Корабов Димов ще работи в още две продукции – „Малката“ (1958 г.), единственият му цветен филм, в който е ятакът Станко Кетипов, и „Тютюн“ (1962 г.), където пресъздава впечатляващо образа на фабриканта Барутчиев.
С Дучо Мундров ще работи в „Командирът на отряда“ (1959 г.), бай Никола, а в „Царска милост“ (1962 г.) на Стефан Сърчаджиев по пиесата на Камен Зидаров изгражда драматичния образ на учителя Дойчин Радионов.
С Антон Маринович Димов печели заслужени овации с устието си в двете екранизации по Елин Пелин от 1957 – 1958 – „Гераците“, където е Маргалака, и „Сиромашка радост“, дядо Матейко и свети Петър.
В сцена от „Под игото“
Димов има и едно участие в ролята на хаджи Генчо в телевизионния спектакъл от 1963 г. „Българи от старо време“ на Павел Павлов.
Иван Димов умира на 68 години на 1 април 1965 г., без да разгърне докрай щедрия си талант и преди да изгради на малкия и големия екран своите най-ярки превъплъщения.
Бележка на редакцията: През 1971 г. Драматичният театър в Хасково е наречен „Иван Димов”.
