Германските
бакали действително са напълнили
магазина си с ниски цени, но
с етикети на ниски цени - рафтовете с
евтинийката са идиотски
празни.
Отчаяните
ни и прегладнели възрастни родители,
млади семейства, не изгубили все още
последните проблясъци надежда в очите
си, в нестройни групички се понесоха
към обещаните от масираните рекламни
кампании хранителни, строителни и
всякакви други хиперрайове.
Германските
бакали действително са напълнили
магазина си с ниски цени, но
с етикети на ниски цени - рафтовете с
евтинийката са идиотски
празни.
Отчаяните
ни и прегладнели възрастни родители,
млади семейства, не изгубили все още
последните проблясъци надежда в очите
си, в нестройни групички се понесоха
към обещаните от масираните рекламни
кампании хранителни, строителни и
всякакви други хиперрайове.
Мълвата
живна, понесоха се блажени слухове за
стотинкоизмерими килограми ориз или
фасул, появиха се като доказателство
айряноподобни производни по 370 г с
гордото наименование „Кисело мляко”
за жълти стотинки... В тая чета от свалящи
рая на земята евротъргаши бе и прословутия
„Кауфланд”, за чиито славни дела ще
стане реч по-долу.
„Добре дошли в света на
ниските цени!”
Ами, добре
заварили! Това е фундаменталното рекламно
послание в Кауфландия, но както винаги,
библейските текстове са далеч
по-съдържателни от модерния маркетингов
камуфлаш, защото освен, че е казано „В
началото бе словото...”, е казано и „По
делата им ще ги познаете”... А делата в
немската хипербакалия са такива, че
всеки, който пазари сегиз-тогиз от, да
кажем, непретенциозния съвсем български
супермаркет „Екватор” в Комлука, ще
получи сериозно веждоповдигане още
след първите крачки в „света на ниските
цени”, а накрая най-вероятно ще си и
излезе с празна количка. Но не това е
същественото в случая. Същественото са
жълтите етикети.
Но да поясним.
В „Кауфланд” има три вида етикети –
чисто бели, което ще рече – нормални –
без всякакви отстъпки, намаления,
промоции и прочее от сорта. Вторият вид
са жълто-бели, като на жълтата част от
картончето е отпечатан процентът, с
който съответната стока е била намалена.
Естествено, най-интересни са чисто
жълтите картончета, с които е означена
същинската евтинийка! Примерно, кутия
шоколадов сладолед с 52% намаление само
за 1.10 лв! Или пък литър олио за 1.49 лв! Или
още бяло вино 2 литра за 2.29 лв! И така
нататък. „Да, ама не”! – ако цитираме
колегата Бочаров.
Да, жълти
картончета има тук и там. Само дето на
обозначените от тях рафтове нема никой!
Абсолютно. Чистички, забърсани и блестящо
празни рафтове. Опа! Да не пропуснем –
много вежлива, разтапяща се от любезност
табелка с извинения за причиненото
неудобство. Чак да те разплаче! Чак да
се хвърлиш на врата на германските
бакали и да ги разцелуваш. Да ги утешиш,
задето толкова грижи и любезност са ти
отделили, та чак специално за теб табелка
са отпечатали, че дори е и на български,
представяте ли си! И остави другото,
шрифтът едър, кегелът поне трийсетина
пункта, няма да си слагаш очилата! Боже,
какви мили хора!
Обаче, като
се вглеждаш в посърналите, набраздени
от грижи лица на старци, сменили три
автобуса, за да дойдат от другия край
на града и да си купят нещо наистина
евтино за останалите им десетина левчета
от пенсийката, нещо не ти се вярва, че
са ощастливени от германската любезност.
Не им е останало много достойнство в
света на разбитите илюзии, но в ъгълчетата
на устните се врязва бръчката на унижение
и поруганост. Всъщност, лично аз почувствах
невероятно унижение от тези перверзни
табелки, надничащи от десетки рафтове.
Тия, какво, гаврят ли се с мен?
Със сигурност,
след публикацията, ще се извадят големите
дисаги с обяснения, но горчивото усещане,
че си станал жертва на поредната търговска
измама, при това с едромащабен замах,
не може да се изчисти с нищо. Не е нужно
да си особено умен, за да ти стане ясно,
че тази техника за привличане на клиенти,
между другото – изобщо не е откритие
на „Кауфланд” – е отдавна и филигранно
отработена и другаде. Обявява се магазин
с нискоценова категория, може да му се
лепне рекламното послание „Добре дошли
в света на ниските цени!”, пускат се по
няколко кашона евтинджос стока, а
останалото се оставя на мълвата, тя ще
си свърши работата. А другото – другото
са едни табелки, преливащи от любезност,
които изваждат в теб неподозирани запаси
от крайно нецензурна лексика и ако е
вярно повериет,о ушите на германците в
тоя момент трябва да станат ярко
червени...
Тръгнете с
„Kaufland” към бъдещето – пазарувайте модерно!
Това е още
едно напудрено рекламно пожелание,
тапосано в интернет страницата на
веригата бакалии. Няма накъде другаде,
майне дамен унд херен, натам сме се
затърчали всинца – все към бъдещето. И
ако е за шопинга – същата работа, все
гледаме модерно да шопингуваме, което
в изпосталяла от наши и вносни въшки
България означава да пазаруваме евтино.
Друг е въпросът, че ония старци от другия
край на града, повече няма да припарят
до „Кауфланд” с трите смени на автобуси.
Аз също не възнамерявам да го направя,
а вчера и комшиите изпаднаха в нецензурни
емоции по същия повод. Но вие сигурно
най-добре си знаете какво и как да го
правите. Все ще се намери някой друг
будала, дето не чул и не разбрал. А и
вашите социални психолози, поведенчески
специалисти и всякаква маркетингова
паплач ще ви съобщи , че човешката памет
също се ъпдейтва, една спретната рекламна
кампанийка, една поддържаща и готово –
и в маркетинга новото е най-вече добре
забравено старо. А на онези старци –
какво – ами да им е сладка мешаната
скара, пардон, мешаните тарикътлъци,
приготвени по Кауфландски!