Или защо в БДЖ мирише от подкупни кондуктори
В събота сутринта имах ангажимент в София. Реших да хвана нощния влак в петък, в 22:15. Чудех се дали да не си взема спално място, но реших, че ако влакът се запали, ще ми е по-лесно да избягам, ако съм на седално такова. Пък и имайки предвид икономическата криза, беше добре да спестя някой и друг лев. За съжаление времето се оказа студено за сезона, а отопление във влаковете през май месец не е предвидено. Самото купе пък беше пропито с тежка миризма на роми, ромове и романтика, слети в умопомрачаващ дисбаланс. Седалките бяха с отличаващо мазен оттенък при мястото, където се обляга човешката глава, поради което и седях „на тръни“ в продължение на няколко часа. После не ми пукаше и реших да дам своя принос с добавяне на човешки главов секрет към седалищния инвентар на държавната железница.
По едно време в купето влезе някакъв дребен старчок, който имаше доста окаян вид – носеше избеляла и мръсна долница на анцуг, а отгоре си беше сложил шушляк тип „битака от 1995-та”, от ония класическите - с различните оттенъци на лилавото. И маратонки „адидас”. Старчето влезе в купето безмълвно. Седна и започна да ближе една целувка. Близа, близа, близа ..., докато накрая не издържа и я захапа. Доколкото можеше, защото нямаше зъби. За сметка на това имаше хубави бели коси, далеч по-гъсти от моите, чак му завидях. По едно време старчокът реши да полегне. Извади една торба, от която се изсипа на пода поредният анцуг. Старчето махна с ръка - „Да ти ... майката!“, каза той. От тая му реплика разбрах, че може и да говори. Взе падналия анцуг, прибра го отново в торбата, която подложи под главата си за възглавница, събу си маратонките, легна на седалките и задряма.
На връщане за Бургас хванах влака с легендарното име „Чайка”. Беше от новите – в които вагоните представляват едно цяло помещение, като автобус. Поне не миришеше и имаше по-приветлив вид. Пред мен седяха компания роми – мъж и три жени на средна възраст. По едно време кондукторката – възпълничка жена, смигна на мъжа. Двамата излязоха извън помещението за пътници, а аз успях да доловя следното: „Билетите ви струват по 21 лева, вие сте четири човека, ще ви взема общо 40”. (Възможно е и да бъркам с цифрите.) Пари обаче засега не му взе. По едно време се смениха кондукторите, но тази - възпълничката жена, продължи с нас до Бургас. Началникът на влака тръгна да прави нова проверка на билетите. Малко преди той да стигне до ромите, кондукторката нахълта в нашия вагон и се зае да помага, заемайки се с повторната проверка на циганските „билети”. А началникът на влака беше много изненадан от подкрепата, която получи от колежката си. Впоследствие, всеки път когато кондукторката минеше покрай мъжа от ромската компания, той се ококорваше в нея, а тя му правеше знаци да изчака. Малко преди Сливен, където ромите слязоха, жената привика циганина отново, скриха се зад мястото, където е тоалетната, и извършиха последната операция от сделката – плащането. Между другото, циганите не бяха лоши хора. Не миришеха много, пускаха си от някакъв мобилен телефон чалгичка, поискаха ми вестници да четат за обърнатия автобус в Ямболско, смяха се. Абе циганска работа.
В Айтос пък се качи някакъв несретник на около 20 години, който остана извън помещението за пътници. Началникът на влака отиде при него, момчето му направи тъжна физиономия и започна да му се моли нещо, а оня му се развика „Защо се качи бе? А? Защо се качи?”. По едно време дебеличката кондукторка предвидливо изскочи отнякъде и пое обгрижването на нередовния пътник, докато началникът на влака се оттегляше, псувайки на циганин, макар че момчето не изглеждаше да е такъв. Жепейката дръпна нещастника пак в скритото пространство, хилеше му се насреща и накрая го остави. Аз пък реших да проуча какво е станало. Отидох в коридора при несретника, заговорих го и той ми сподели, че дал два лева на дебеланата. Иначе билетът бил 4,20.
Като капак, нашият вагон се оказа с развалена вентилация, от която лъхаше студ. Т.е. ако през месец май времето навън не е студено, то БДЖ задължително ще се погрижи да премръзнете чрез климатичната система на новите си влакове. Иначе дебелата корумпирана кондукторка се караше на пътниците, че сме искали отопление през месец май. Топлото в БДЖ било спряно още от април. Мърдане няма.
Ако някой шеф от БДЖ се заинтересува, мога да му посоча коя беше корумпираната служителка от влака. Пътуването ми се осъществи на 30 май, от 16:00, влак „Чайка” – София-Бургас. Като не можем да се справим с корупцията по високите етажи на властта, да ударим поне по ниските. За милиони няма закони, за кокошка няма прошка (и брошка).
