Експерти твърдят, че трансгенните семена, както и хербецидът глифосфат, използван при производството им, представляват заплаха за местните видове от тази култура, които съществуват от хилядолетия
Автор: Десант
Този месец се очаква двете палати на законодателното събрание на Мексико да одобрят поправка в Конституцията на страната, забраняваща отглеждането на ГМО царевица. Това историческо решение е подкрепяно от фермерските организации и лидерите на националните селскостопански отласли, които призовават правителството да не се отказва и от идеята да забрани вноса от САЩ на трансенна царевица.
Мексиканските експерти твърдят, че трансгенните семена, както и хербецидът глифосфат, използван при производството им, представляват заплаха за местните видове от тази култура, които съществуват от хилядолетия и продължават да се отглеждат от дребните фермери и коренното население в цялата страна.
Мексико се смята за родина на съвременната царевица, а вносът на геннномодифицирани сортове от САЩ отдавна е предмет на спор между националните фермерски съюзи, многонационалните производители на семена, политическите партии и неправителствените организации.
Латиноамериканската страна е и най-големият вносител на царевица, произведена в САЩ, голяма част от която е ГМО, тъй като там над 90% от тази култура се произвежда с ицползването на тази технология.
Мексико обичайно произвежда бяла царевица, а използва внесената от САЩ жълта царевица за храна на животните и в промишлените дейности.
Мнозина представители на отрасъла в Мексико се страхуват, че генномодифицираните семена от гълта царевица могат да се смесят с тези на местните сортове.
В страната се отглеждат около 60 различни сорта, но бялата царевица се използва в много основни мексикански хранителни продукти (тестени изделия, брашно, зърнени храни, супи и напитки) и се явява символ на националната идентичност и гордост.
Царевицата е една от най-свещените култури в Мексико и макар че се отглежда от около десет хилядолетия, сега се е превърнала в политически проблем между Мексико и САЩ. Всичко започва преди 31 години с приемането през 1994 г. на Североамериканското споразумение за свободна търговия, известно като Споразумение между САЩ, Мексико и Канада (USMCA).
По думите на Мария Елена Алварес, бивш директор на Мексиканския съвет по наука и технологии (CONACYT), през 1994 г. Мексико започва да внася евтина царевица от САЩ, независиво от това, че страната произвежда достатъчно от тази култура за задоволяване на националното потребление и нуждата от суровина.
„Именно в този момент Мексико се отказва от продоволственото самообезпечаване в полза на конкурентния пазар. Основанието за това е било, че ако производството на царевица не е изгодно и изисква много работа, защо просто да не я внасяме на по-ниска цена?“ - обяснява Алварес.
Точно възприемането на тази политика на свободния пазар и неолиберализмът са позволили в страната да вмезе ГМО царевицата, която поставя под заплаха оцеляването на местните сортове и реколтата на дремните и местни фермери.
Спорът за това оказва ли трансгенната и генномодифицираната царевица негативно въздействие върху здравето се превръща в централен въпрос между Мексико и САЩ в последните години, особено в контекста на USMCA.
„Без царевица страната ни няма да я има“ - заяви мексиканският президент Клаудия Шейнбаум. Тя бе категорична, че мексиканската царевица е част от културата и биологичното разнообразие в латиноамериканската страна. „И ние ще я защитаваме“, категорична е Шейнбаум.
