Градът ни страда от остра умствена недостатъчност, административен гешефт в особено големи размери и репресирвана простащина, наречена „паяк“
Туристическият сезон започна – силен или слаб е без значение – Бургас не може да се справи с домашния си трафик, а внесеният отвън, дори само 10% допълнително, това лято ще го довърши. Цялостната му транспортна схема продължава да е от дълбоко и трайно вкоренен селски тип. А всичките козметики (дори като бройки – мизерни) са не повече от политически манифестации и демонстрират интелектуално и инженерно безсилие. Ще рече човек, че тук са се сбрали най-некадърните управници и пътни инженери на Балканския полуостров!
Ще се спрем на няколко знакови ексцеса, трупани през годините и до днес от политически разноцветни управи.
Еднопосочно движение или паяци!?
При идиотското състояние или направо казано липсата на каквато и да било градоустройствена концепция за Бургас от десетилетия и съответно умопомрачителното презастрояване на градския център, набъбнал с разгърната жилищна площ поне три-четири пъти; с респективното нарастване числото на принадлежащите автомобили; при все същите тесни, закътани като за крайморски град улички; превръщането на подблоковите гаражи в магазини и ателиета; липсата на каквито и да било паркинг площи, първата и абсолютно неотложна животоспасяваща мярка трябваше да бъде въвеждането на твърда организация на еднопосочно движение на територията на целия център, подобно на столицата.
Нищо такова не се случи. Обявиха се само няколко подобни улички в целия град, после някои от тях бяха върнати към двупосочност и кашата стана пълна. Не стига, че половината пресечки към главните артерии са запушени от време оно, я с павилиончета, я трафопостове, я просто със грозни бетонни саксии, но и тез,и които са отворени, са оставени на само себе си.
Да вземем за пример случаят с ул. Сливница. Движението по нея бе организирано еднопосочно от бул. Мария-Луиза към ул. Христо Ботев. Дотук добре. Само че според принципите на еднопосочното градско движение, следваше най-близката успоредна също да е еднопосочна в обратната посока, за да се разпредели трафика. Но не би. Вероятно някой ще възрази, че ул. Фердинандова играе тази роля, но това е неприемливо за движещите се откъм бул. Сан Стефано и нарушава принципа на икономичността. Простото решение е поставянето на няколко табели със знак В1 на ул. Княз Борис І, с което същата ще бъде превърната в еднопосочна и ще позволи бързото изтегляне и разпределение на потока от ул.Христо Ботев към бул Мария-Луиза. Очевидно? Несъмнено, но не и за умниците от съответния отдел на общината. Впрочем същото се отнася и за тесни улички като ул. Александър Велики.
Още един пример – ул. Стефан Стамболов/ул. Славянска в посока от Съда до пл. Кирил и Методий е еднопосочна. Би следвало ул. Трайко Китанчев, която е следващата успоредна в посока от ул. Кирил и Методий до гимназията също да е последователно еднопосочна, но не е. По уличката са паркирани коли и то двете страни и когато в тесния проход влязат от едната и другата страна автомобили, бедна ви е фантазията за шофьорската лексика, която се лее, изгорелите газове от работещите двигатели и изгубеното време. С ремонта на ул. Републиканска стана ад. Впрочем, пропуснах да посоча, че същото е положението и на вече цитираната ул. Княз Борис І.
Предполагам, че практически с всяка една уличка в стария Бургас може да се даде същия пример. Йоан Многогодишни бе обстоятелствено обругаван за затапването на центъра, вследствие на липсата на всякаква организация в движението. Новата кметска администрация обаче ни представя същата неграмотност и безхаберност. Ситуацията дори изглежда още по-жалка, защото вместо да имат наум лошия пример на предшествениците си и да се заемат да решат проблема, което е въпрос на няколко месеца и не толкова много средства, те безсрамно изимитираха Йоана и отново пуснаха паяците. При това докараха нови!
Въпросът с паяците не е дребен, а жалонен въпрос! Това е въпрос на принципи и морал – човешки и политически. Едно управление, което не си мърда пръста дори с евтини и палеативни мерки (като посочената реорганизация към еднопосочно движение!), липсва му каквато и да е визия и най-важното започнати мащабни проекти за решаването на въпроса с паркирането, няма моралното право да тормози, унижава и ощетява гражданите с демонстративна репресивна простащина, каквато е практиката на „техническото средство” паяк.
Циреят на пл. Трапезица
Шапки долу! пред бургаската пътно-инженерна дивотия и пред лакейския или корумпиран сурат на бургаските градоначалници. Хвърлиха се наши грешни пари, месеци се реконструира отсечката от гумаджийното „Европа” до светофара в направление Созопол-София. Погледнете какви каскади трябва да правят завиващите наляво към ул.Одрин, катерейки се върху бордюрите на средната разделителна ивица! Докато четириосните камиони и автобусите не ги забиха дълбоко в земята, образувайки отново калище. Погледнете дали завиващите надясно могат да се доберат до съответната лента! И тапата е готова. Защо, гениални проектанти, защо общински бюрократи? Като вдясно от платното има огромни свободни площи, заети от безсмислени тротоари и райграсни петна, от които трябваше да се вземат не повече от 5-6 метра, за да се изградят 4 нормални стандартни ленти за движение, което би отпушило напълно потока. Хвърлиха се толкова средства и накрая резултатът – нулев. Или и там някой открадна парите?
А какво да кажем за скъпото и прескъпо кръстовище с нови светофарни уредби, изградено единствено и само, за да си надвият на масрафа собствениците на хипермаркета „Била”. На Трапезица – светофари – сто метра по-надолу пак светофари, и това на основната пътна артерия в града, част от международен път! Естествено, че светофарите, поставени в чест на Великата Била, повече никога не проработиха. Робска чупка в кръста или пак някой напълни гушката?
За тези свинщини трябва да се потърси отговорност. Защото сега, само няколко години след като се изсипаха самосвал пари за тази реконструкция на кръстовището, ще трябва отново да се бръкнем за да оправим поразиите, т.е. всичко да започне отначало. А трябва и да ги дискутираме публично, защото
аналогична попара се заформя
и на бул.”Захари Стоянов” (бивш „Тодор Грудов”). Без да имаме претенции на големи познавачи, изхождайки единствено от логиката на здравия разум, вече ужасено можем да извикаме: „Сбогом трета ленто!” на суперафиширания проект за разширяване на булеварда и отпушване на движението от и към Меден рудник. Който минава често оттам с интерес е следил мудната работа по реконструкция на участъка. Още след като взеха да заобикалят стълбовете на тролейбусната мрежа и не се видяха никакви наченки на нови постаменти, където да ги преместят, за да се отвори третата лента изпаднахме в недоумение. Но с поставянеуто на бордюрите миналата седмица стана ясно – от разклона за Горно Езерово до самия комплекс трета лента няма да има. Просто платната са тесни, а единственото уширение бе премахването на разделителната ивица, която бе не повече от метър. Онези с авто-баданарката, дето вапцват осевите линии може и да начертаят три ленти, но изправят ли се един до друг тролей и камион смятайте, че заеха цялото платно – толкова, това са реалностите. А звучеше красиво и модерно и най-вече с грижа за обикновения човек...
Че нали, божем ти, имаше достатъчен бюджет да се изгради тази прословута реконструкция, ще каже някой! Имаше, но къде са парите? Това е вечният въпрос...
