Или какво значи поевропейчване според Добри Войникъв – за тези, които са го чели, разбира се.
Наскоро светът беше учуден от един интересен и показателен факт. След като Никола Саркози и Ангела Меркел се обявиха твърдо против пълноправното членство на Турция в Европейския съюз, с което доказаха, че ценностите на демокрацията и свободата на човешката личност, завещани от Ренесановия хуманизъм, за тях са святи и неприкосновени, турският премиер Ерджеп Ердоган, в неговия характерен стил на азиатски горгорбашия, реагира остро и невъздържано. Самото му поведение е показателно и е красноречиво потвръждение за вярната политическа преценка на Саркози и Меркел, за разлика от нашенските политически еничари и шушумиги.
Разбира се, в България няма само Бойко Борисовци, Христо Бисеровци и Данчо Цоневци, които приемат с отворени обятия новото турско робство и се чудят само как по-добре да угодят на ориенталските си господари.
Политическа Партия АТАКА се обяви против членството на южната ни съседка в Европейския съюз, като поиска признаването на българския геноцид по време на петвековното варварско османско иго. Но наглостта на съвременните турски управници проличава не само от отношението им към нашите управници, но и към българския народ изобщо, както и към нашата страна, изобразена в Брюксел като турска клоака. На откриването на своята еврокампания в неделя Ахмед Доган провъзгласи Демир баба теке за „сакралното място на Балканите”. Какъв цинизъм и каква наглост! На Балканите има Батак и Перущица, господа депесарски разбойници и главорези, има Косово и Чирмен, има Мисолунги и остров Хиос, където е проливана векове наред християнска кръв. Да не говорим за милион и половината зверски избити арменци. Но ще кажат някои нашенски полуинтелектуалци: „Това е история”. Да, това е история, но по-страшното е, че управляващата партия на ислямистите, начело с вожда си Ердоган, се опитва отново да завоюва Европа със своя фанатизъм. И този път завинаги. При което даже не иска жертвите му да надават ропот. Типично по ориенталски маниер. Питам аз обаче нашенските отродители и майкопродавци: те слепи и глухи ли са или се правят на луди?
Отговор, естествено, не чакам, но за тяхна информация и за тяхното просвещение, което е една от постоянните ми грижи като български писател, съм длъжен да ги уведомя, че в родната ни литературна история те спокойно могат да намерят разковничето на деликатния и все по-натрапчиво налагащ се на европейците, а и на нас българите, въпрос: Може ли да се поевропейчи турчинът, може ли той да приеме християнските ценности и демократичните свободи на Европа, към която принадлежи и България?
Този отговор най-ясно, според мен, се съдържа в нашата възрожденска комедия „Поевропейчване на турчина” на един от създателите на националната ни драма и театър, големия родолюбец и просветител Добри Войников. Пиесата е написана през 1876 година като далечен отзвук от потушеното Априлско въстание и задаващата се Руско-турска Освободителна война. В нея мюдюринът Ибрям, т.е. градоначалник на малък български градец, показва на зрителите „примери от турското правосъдие”. Макар че се облича във френските дрехи, подарени му от преводача на френската войска Франсоа, който накрая се оказва чистокръвен българин, Ибрям ефенди съвсем по анадолски образец ограбва парите на българските търговци, които снабдяват френските войници с храна и провизии, вкарва в затвора един невинен българин, ограбен и бит от турски хаирсъзин, който е освободен незабавно само защото е мюсюлманин, а после се готви и за повишение в Стамбул. Комедията завършва с щастлив край, защото Франсоа, който, както вече казахме, е българин, накарва със сила мюдюрина да върне парите на „гяурите”, да освободи от затвора невинния му съгражданин, а на финала взема и „звяра” Ибрям, за да го накаже по хайдушки. Ето виждаме как Войников, комуто дължим откритието на актуалния винаги за нас, българите, синдром на „криворазбраната цивилизация”, е открил и това, че турчинът, макар и облечен в европейски дрехи, макар и лустросан по европейски, всъщност никога няма да си промени нрава и дивашкия подход към човешките отношения и общество. За него гяурите ще си останат безправна рая, колкото и хатихумаюни и хатишерифи да подписват султаните. Веруюто на Ибрям ефенеди е следното: „На гяурина е дадено робство. Той трябва да ся мъчи за мюсюлманина и да му слугува като роб...” И още: „Сус, гяур, мюсюлманин человек не лъже.”
Виждаме, че и днес депесарската мафия, наследница на терористични и престъпни протурски организации, работи по същия маниер, по същия варварски начин. Лютви Местан се опитва да обезграмоти и осакати българите, Емел Етем прибира парите за бедствия и авариии, за да строи с тях джамии и курорти, алкохолизираният Ахмед Доган, който в една законова държава отдавна щеше да търка затворническите нарове, премахна дори секретаря си Ахемд Емин и продължава да се купува яхти и да се опитва да глътне цяла България. Същият синдром, същите привички, нищо ново под слънцето. И защо тогава Ердоган ще се опитва да критикува Мерекел и Саркози, защо ще се гневи и ще се прави на сърдит султан?
Поевропейчването на турчина е невъзможно, това е все едно кукумявката да стане паун.
Но бедата ни е, че много нашенски съвременни кириякстефчовци се опитват да ни внушат точно обратното, заради своите финансови изгоди. Че не са чели Войников, това е ясно, защото те могат да „четат” само пари, но че се опитват да заблуждават българското общество в нещо ефимерно и непостижимо, т.е. че правнуците на сатрапите от Априлското въстание ще станат европейеци - ето това вече не може да се прости на съвременните отродители и ибрикчии. За тях е необходима грамадата на народния гняв, същата онази грамада, която народът ни стовари върху „жидовия гроб” на Лазар Коен, предал Търновград на османлиите.
Надявам се, скъпи българино, поне донякъде да съм ти дал отговор на въпроса за цивилизоването на турчина. Не че няма отделни представители на тази народност, като Назъм Хикмет и Орхан Памук например, които да са прогресивни личности, но като цяло, особено днес, особено начело с партията на Ердоган, която доскоро беше на подсъдимата скамейка в самата Труция, нашата съседка няма никакви шансове, а и моралното право за членство в Европейския съюз. Още повече че това автоматично ще изтрие България, а и не само нея, от лицето на света. Може да изчезне и самата Европа, като античната Атлантида, но за разлика от нас тя помни уроците на историята и никога не прощава насилието и мракобесието.
