Рибарските лодки остават извън защитетия кей. Като компромисно решение, те ще бъдат допускани в порта само при бурно време - Снимки Митко Димитров
26 Юни 2009, Петък
Определеният само за яхти общински порт ще приютява и рибарите, но единствено при буря.
На 22 юни 2007г Министерски съвет взима решение Царево да получи безвъзмездно правото на собственост върху двете пристанища - в общинския център и в Ахтопол. Точно година по-късно, на 10 юни процесът по прехвърлянето е финализиран с предавателно – приемателен протокол. Общинската управа ликува, че най-сетне ще се разпорежда с порта в Царево и веднага назначава там свой човек. Новият ръководител е мореплавателят Дачо Дачев на 64 години, пенсионер, инженер - химик по професия. На 16 юли 2008 година той и прекият му работодател кметът Петко Арнаудов обещават стратегия за бъдещото развитие на пристанището, като идеята е да се съчетаят рибарски и яхтен пристан, както и да се използват всички възможности за финансиране от фондовете на ЕС.
Автор: Севдалина Пенева
Радват се и местните рибари, но само няколко месеца. Докато не става ясно, че трябва да махнат лодките си от обновеното и модернизирано съоръжение. Оказва се, че то е предвидено единствено за яхти и туристически кораби.
Скандалът се заформи миналата година с една незаконна заповед, съставена еднолично от кмета Петко Арнаудов, казва Георги Пейчев, собственик и управител на фирма „Лимнос“ и притежател на три риболовни кораба. Документът според него не е съгласуван с общинските съветници, нито пък е влизал за обсъждане в дневния ред в ОбС.
Заповедта е подписана на 21 август 2008г и с нея са регламентирани цените за ползване на пристанищните услуги на вече преобразуваното в общинско предприятие.
Докато рибарите се чудят какво точно се случва, на домашните им адреси започват да валят писма, с които Арнаудов ги подканва да изместят лодките си на стария пристан, който няма капацитет да приеме регистрираните в Морска администрация над 400 лодки. На практика там няма място и за стотина, освен това той е изключително неподходящ за убежище на плавателните съдове в бурно време.
Всяка година вълните разбиват средно по две лодки, а преди време само за една нощ там потънаха 18, спомнят си по-старите риболовци. Затова те, както и останалите им колеги не бързат да се местят от основния, защитен кей. Играта на нерви между тях и общинската власт стига до там, че кметът Арнаудов опъва метални заграждения напречно на крайбрежната улица, за да спре нацяло достъпа на рибарите до порта.
„Три месеца не можехме да стигнем до плавателните си съдове, които останаха зад решетките. Трябваше да дойдете преди година, да видите как даже шефът на Гранична полиция в Бургас Ваньо Иванов ляга и се провира под оградата, за да влезе вътре“, казва Пейчев. Всичко това го провокирало, заедно с още няколко мъже от Царево да регистрират Гражданско сдружение за развитие на община Царево.
И надцакването започнало. „Тези хора не са свикнали да плащат и от там идва цялото това напрежение. Поискахме им по две евро на бруторегистъртон като месечна такса, видя им се много. А ги изведохме от основния кей, защото съгласете се, не може на пристанище да се смесват кораби и лодки. Вие колко рибарски лодки сте видели на Бургаското пристанище, например? Все някога трябваше да вкараме нещата в ред“, каза за „Десант“ Петко Арнаудов в средата на миналата седмица, по време на редовната сесия на Общинския съвет. Проблемите с порта бяха включени като допълнителна точка в дневния ред на заседанието, а докладната от името на гражданското сдружение внесе съветникът от опозицията на червения кмет Георги Желязков.
В страната ни са плъзнали шенгенски шпиони които правят внезапни проверки на стратегически обекти, внесе яснота пристанищния шеф Дачо Дачев пък за пропускателния режим на ръководеното от него предприятие. „Не е вярно, че ограничаваме достъпа на някои рибари, правим го единствено от съображение за сигурност. Всеки може да влезе там срещу лична карта“, добави той. Според него мерките за засилен контрол се наложили, след като изтекла информация, че шенгенските контрольори щели да започнат проверките си именно от порта в Царево.
Не знаем да се смеем ли или да плачем от подобни наивни приказки, коментират Станимир Добрев и Георги Янев, които също имат РК-та.
От началото на юни срещу тях и още десетки собственици на корита започнал нечуван натиск, упражняван от държавните органи на реда по искане на Петко Арнаудов.
Служители на гранична полиция и РПУ се изреждали да чукат по вратите на домовете им и да ги принуждават да подписват, че са запознати със заповедта на кмета и, че в срок ще освободят заеманите от тях места на общинското пристанище.
„Отказах да подпиша такъв протокол, защото униформените не можаха да се легитимират в качеството на какви ме притискат. После, те не ми предоставиха копие от документа, върху който искаха да сложа параф. Нямам представа докъде щяха да стигнат беззаконията в Царево, нито пък какво трябваше да предприемем ние, за да се защитим. Внезапно, за нас изгря слънце на 15 юни, в лицето на шефа на Морска администрация в Бургас Живко Петров. Този човек, след като се запозна с оплетения казус, ни предостави трите служебни кейови места на МА за нуждите на по-големите риболовни кораби, които нямат място на стария рибарски кей“, казва Георги Пейчев.
След близо 2 часа дебати в залата на читалището, общинските съветници в Царево гласуваха лодките на рибарите да влизат в защитеното пристанище при бурно време. А таксите им да останат по 4,80 лева на бруторегистъртон на месец.
Удовлетворени сме на този етап, с това решение на ОбС напрежението в града временно се тушира, но ние ще продължаваме с протестните си действия, казаха след заседанието на 18 юни от сдружението за развитие на община Царево. Новата битка, която смятат да започнат, е свързана с проекта на рибарския пристан, одобрен през 1995 година и отхвърлен от сегашното управление на общината. Според тогавашното предложение, с минимум инвестиции можел да бъде застроен кей, който да подсигури 700 метра за плавателните съдове на рибарите, вместо сегашните 368м.
