Тъкмо тогава се възстановява отбелязването на Трети март и Денят на св. Иван Рилски, който днес е известен като Ден на будителите
Автор: Диана Славчева
Празничният календар в нашата страна неведнъж е бил променян, допълван и обновяван. По-младите едва ли знаят, но хората над средна възраст помнят как само преди 35 години от него изчезна Девети септември например, както и 7 ноември, на който ден чествахме Великата октомврийска социалистическа революция.
Така през 1922 г. тогавашният Министерски съвет одобрява законопроект за изменение и допълнение закона за празниците и неделната почивка, приет от XIX Народно събрание на 13 декември 1922 г.
Та тогава, преди вече близо сто години, отново се въвеждат като официални празници: Св. Никола (Никулден), Св. Василий (Васильовден), Св. Стефан (Стефановден) и ГІреображение Господне.
В календара се утвърждават и т.нар „народни празници“. Сред тях са: Св. Иван Рилски, Св. Климент Охридски, Св. цар Борис (именният ден на тогавашния ни цар), Освобождението (на 3 март) и денят на възшествието на престола на цар Борис и Независимостта на Бьлгария, който в онези години се отбелязва на 4 октомври.
Денят на св. Иван Рилски, който се чества на 1 ноември, всъщност е решено да се празнува като всенароден празник на заслужилите българи”. Както отбелязва в мотивите към закона Стоян Омарчевски, това трябва „да стане един постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското национално и просветно-културно възмогване и преуспяване на
българския народ”.
На 3 февруари 1923 г. цар Борис ІІІ подписва Указа за този закон и вече 1 ноември официално бива обявен за общонационален празник в памет на заслужилите за Отечеството си българи, както се е наричал тогава (днес Ден на будителите).
Денят на Освобождението - 3 март, престава да се отбелязва по време на Първата световна война, в която България и Русия в двата различни воюващи лагера. Когато войната приключва, БЗНС, комунистите и социалдемократите са против възстановяване на празника, смятайки го за символ на имперските амбиции на ликвидираната от болшевиките Руска империя. Затова се налага той да бъде възстановен с въпросния Закон от 1923 г.
Любопитното е, че през годините на Втората световна война датата продължава да се отбелязва, макар и много скромно, тъй като в този военен конфликт България отново не е на страната на „освободителите“, които по това време вече не са Русия, а Съветски съюз (СССР).
