Когато говорим за Ирина Иванова, се сещаме веднага за две неща: безкрайната й енергия и постоянната й усмивка. Под нейно ръководство, домът „Коджакафалията” не се тресеше от скандали, нямаше „Баклави”, масови бягства, просия и малолетна проституция. Ирина държеше здраво положението. Да се ненадявате, на тази крехка жена.
Пое юздите на град Българово и за нейният мандат, мястото сериозно дръпна напред в своето развитие. В момента отново прави това, за което е призвана – грижи се за малтретирани и възрастни, за хора, жертви на каквато и да било дискриминация.
Признава, че повече харесва вицове, отколкото да ги разказва.
На какво се смее неотдавнашният директор на Дома за деца и юноши „Коджакафалията” Ирина Иванова
Госпожата в час по история:
- Ученици, къде е умрял цар Симеон Велики?
Иванчо:
- На 27- ма страница в учебника, горе вдясно.
***
Длъжностно лице по гражданско състояние, в най-важния ден от живота, точно преди фаталния подпис:
"Любовта е състояние на духа, а бракът е гражданско състояние”
***
Между приятели, компютърни маниаци:
- Ти какво правиш , когато видиш някоя готина мадама?
- А, действам брутално. Веднага си тегля файла.
***
Гарабед се прибира в къщи, жена му го посреща гола.
- Ти...защо си чисто гола, ма? - пита сащисано той
- Ми....нямам какво да облека – отвръща без запъване жената
Гарабед ядосано отваря гардероба и почва да брои:
- Нямаш, а, нямаш...една рокля...две рокли...три рокли...здрасти Киркор...четири рокли....
***
Звъни телефонът на рецепцията в хотел.
- Ало, обаждам се от седмия етаж, големият апартамент, нанесохме се семейно, помните, нали?
- Да, кажете, слушам ви
- Тъща ми иска да скочи през прозореца, моля, помогнете!
- Е, как точно очаквате да ви помогна?
- Не ви се отваря скапаният прозорец!
