Не говори много за професионалните си успехи, но не от излишна скромност, а защото ги е забравил, всеки ден носи нови, напрежението често е секунди преди поредната емисия
Ако си роден с повече адреналин в кръвта, израснал си със спорта, пренавивал си се като пружина на тренировки и състезания и си усещал сладката тежест на медалите, няма как за цял живот да не си свързан с головете, метрите, секундите, пистите, басейна и стадионите. И въпреки, че си окачил шпайковете на пирона, да не следиш със затаен дъх кой е пръв и как е приключила надпреварата.
В СКАТ телевизия има такъв човек. Той е на „ти” с всичко, свързано със спорта у нас. Щом той каже, че атаката е опасна, че има съмнения за уговорен мач или първият в класирането ще изостане, поради някаква причина, значи ще стане точно така.
Погледнете досието на спортният репортер, коментатор и редактор в СКАТ Георги Костадинов.
Автор: Веселин Максимов
Жоро се появява на бял свят през 1973 година. Като хлапе гони топката но игрища и площадки в комплекс „Славейков”, не помни да е правил някакви грамадни бели или, пък, да е бил особено кротък. „Златната среда”, в която влиза тогава, обаче, изобщо не подозира какъв кадър отглежда. В трети клас момчето, което следи със зинала уста здравите батковци от екрана, се записва да тренира борба. Точно това е началото. За няколко години се сменят баскетбол, футбол, лека атлетика...
Той се спира на царицата на спортовете и й остава верен до самия край на активната си спортна кариера. Вече израсналият, упорит и своенравен юноша, поставя „рекорд за пионери” – 2.45 минути за 1000 метра. Мястото е зала „Комсомолска” в село Веселиново, Ямболско. Постижението на 14 годишния тогава Георги Костадинов, не е подобрено до ден днешен. Допълнително го нахъсва статия в тогавашния илюстрован спортен седмичник „Старт” за титаничната битка между двама велики бегачи на своето време – Саид Ауита и Стив Кран. След нея, сърцето на Жоро остава завинаги на пистата. Блъскането на тренировки дава своите плодове. През 1985 година, в зала „Фестивална” в София, той става двоен шампион – на 800 и 1 500 метра за юноши младша възраст.
Следва Спортно училище „Юрий Гагарин” в Бургас, където на 17 години младата надежда покрива норматив за Европейско първенство. Пътят е само напред и нагоре, но перфекционизмът и неистовия стремеж за „по-бързо, по-високо, по-силно” изиграват съдбовна шега на Георги. През 1990 година, докато прави n-та на брой извънредна обиколка, той усеща рязка болка в коляното.
Последвалата травма, заради нечовешките усилия на своя глава, без консултация с треньора, го вади за три месеца от стадиона. Следва опит за влизане в същата форма, но той усеща, че краят на пистата е дошъл.
През 1991 година студентът в Националната Спортна Академия (тогавашния ВИФ) Георги Костадинов започва следване, с идея да изкласи като „треньор по лека атлетика”. Най-шокиращото е, че на изпита ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК изкарва 5.75! Всъщност, младежът се подготвял да кандидатства право, но любовта към спорта в последния момент взела връх. По това време ректорът на спортната академиця, обиден, че всички говорят за ниското интелектуално ниво на неговите възпитаници, решава да въведе като задължителен изпит българския език. На изпита, на който Жоро вади отличната оценка, от 1100 души, 400 са безпощадно съдрани от екзаминаторите с оценка „двойка”. Сред тях е и шампионът по троен скок Христо Марков. Ръководството на института решава, че идеята за българския не е удачна и тихомълком отменя заповедта.
„Тогава имаше виц, че във ВИФ единственият изпит, който се взема „с глава” е челната стойка”, смее се високо водещият в СКАТ.
По време на следването, Георги се научава да кара ски, запалва се по ветроходство, извънфакултативно се записва на алпинизъм. Тогава завършва и курс по спортна журналистика при светилото Румен Пайташев, на когото благодари и до днес. Стажува в тогавашния вестник „Подкрепа”, първото му интервю е с футболиста Емил Кременлиев.
Като алпинист има случка, която ярко се е забила в паметта му. През 1993 година, третокурсникът и петима негови приятели катерят връх Мальовица. Времето е ужасно, ледена буря вилнее в планината. Стъмва се и спират в хижа, за да отпочинат. Внезапно се получава сигнал, че точно под върха има бедстваща двойка – 70 годишна холандка и нейния съпруг, на почти същата възраст. Жоро и аверите се грабват веднага, намират семейството и го спускат до цивилизования свят. За награда получават от западняците 1000 холандски гулдена, които веднага инвестират в спомени – сумата е изпита същата вечер в бара на хижата.
През 1996-97 завършилият треньор изкарва школа в артилерийското военно училище в Шумен. През втората година от казармата, сержант Костадинов е разпределен в Звездец. Пребиваването му в културната столица на Европа и Странджа планина не е сред най-приятните му спомени, затова не казва нищо за тамошния период.
След уволнението, младият специалист си намира работа като учител по физическо в Камено, където за половин година създава ученически отбор по волейбол. Тимът се класира трети на Областното първенство за деца и юноши.
Телевизионната кариера на Георги започва през 1998 година в бургаската TV MIX. Оттогава спортният репортер и операторът Иво Вартанян стават един от най-добрите професионални тандеми в бургаските електронни медии. Две години след това, двамата се местят в СКАТ, където и до днес Георги Костадинов е водещ на спортното предаване „Стадион”.
Не говори много за професионалните си успехи, но не от излишна скромност, а защото ги е забравил, всеки ден носи нови, напрежението често е секунди преди поредната емисия. Но, най-яркият му, на който се смеем дълго, е култово интервю с Иван Славков. Батето дошъл за разговор при тогавашния бос на „Нефтохимик” Христо Порточанов. След като търпеливо изчакал да свърши срещата, Жоро скокнал на Славков, който бил на сериозен градус. На въпроса „Какво правихте при Христо Порточанов”, Батето в характерния си стил отговаря „Дойдох да го подкупя. Един милион евро му дадох, та „Нафтата” да легне на „Левски”...Аа, и земах мярка за сутиен на неговата секретарка...”
Вечерта, по време на спортната емисия новини, стотици хиляди зрители на СКАТ припадат от кикот пред екрана.
Друг спомен му е тригодишната забрана от Ивайло Дражев, да стъпва на стадион „Черноморец”, заради критични материали към управлението на футболния клуб. Спортният екип на СКАТ влиза на трибуните по невероятни начини – с пожарни, полицейски коли, през тайни входове от изтърбушени решетки, които Георги помни още от тренировките на стадиона. Шефът на клуба запушва всички дупки, гони го безпощадно, но журналистът и неговия колега Кеворк Дадурян, стават все по- и по-изобретателни.
От това време е и милият спомен за група пияни ултраси, които се обадили пряко в ефир в предаването „Стадион” и заявили на водещия Костадинов, че се намират в бургаско кафене, тежковъоръжени са с огнестрелно оръжие и смятат да нападнат и завземат стадион „Черноморец”, сваляйки Дражев. От него просто искали разрешение. Без да трепне, той им препоръчал „да се придържат към закона”, докато техническият екип на предаването се превивал по земята от смях...
„Девет години приключения”, описва Георги Костадинов своята работа в СКАТ. И е доволен, че се научил на всичко – снимане, монтаж, водене на централни новини. Поддържа се с тренировки отвреме-навреме, но напоследък си е поставил амбициозната задача да свали 20 килограма от себе си. За целта ще му помогне и факта, че е запален турист и обича да обикаля. Както България, така и природата по други страни. Швейцария, Италия, Австрия, Германия...Хоби, което през миналата година носи сериозна уплаха на съпругата му Дора.
Двамата отишли в парк „Серенгети”, който имитирал на по-малка територия, над германския град Хановер, едноименния африкански резерват. Внезапно бабуин скочил върху предния капак на колата, откъснал дясната чистачка на предното стъкло и заплашително заръмжал. Без да му мисли, Жоро излязъл от автомобила, за да пропъди натрапника. Едрата маймуна, обаче, заръмжала страховито, призовавайки на помощ своя род. За около минута, българинът се видял наобиколен от огромно стадо освирепели бабуини (по-късно разбрал, че били около 400).
За щастие, охраната на парка била наблизо и със специални гърмящи устройства разгонила озлобелите животни. Оттогава нашият човек пази снимка, съзнавайки в какъв житейски абсурд е попаднал. Атакувала го екзотична маймуна, в резерват с африканско име, посред европейска Германия...
Георги Костадинов...”спортният на СКАТ”...
