Има една аксиома, в която се кълнат разбирачите на вицове по целия свят. Тя гласи „Хората се делят на две категории – такива, които знаят вицове за Щирлиц и поручик Ржевски и такива, които не знаят.”
За Ржевски ви разказахме в предишния брой, сега е ред на легендарния оберщурмбанфюрер Щирлиц, съветски шпионин в сърцето на Абвера. По-възрастните читатели на „Десант” сигурно с усмивка си спомнят как са залепвали на телевизора, пред поредния епизод от сериала за смелия разузнавач, който с риск за живота си осигурява сведения за Червената армия. Докато актьорът Вячеслав Тихонов се радва на небивал интерес, в Русия и у нас, за ролята си в „Седемнайсет мига от пролетта”.
Широката славянска душа на руси и българи, родени и израсли по соц времето, отдавна е забравила политическата окраска на сериала, отдавна се е подиграла на истеричната идея за конспирация и с особеното си чувство за хумор е измислила хиляди вицове за Щирлиц.
Посмейте се от сърце на някои от тях:
***
Щирлиц се прибира в квартирата. Събува се в антрето и чува подозрителен шум откъм спалнята. Вдига автомата и пуска дълъг откос през вратата. Влиза вътре и вижда върху леглото радистката Кейт, зловещо простреляна. Щирлиц изтрива тежка мъжка сълза и си мисли:
„Ще ви отмъстя, гадни фашисти!”
***
Щирлиц вървеше по коридора. Изведнъж нещо го трясна с огромна сила по главата. Той изгуби съзнание и падна...След няколко минути се освести. Надигна се и се огледа. Нямаше жива душа.
„Сторило ми се е!” - помисли си Щирлиц...
***
Щирлиц правеше сутрешната си разходка по „Курфюрстендам”. Млад, красив, висок и строен, униформата на офицер от немската армия залехваше прекрасно по него. Всички минувачи го гледаха втренчено.
„Хм” – мислеше Щирлиц – Защо всички така ме гледат? Защото съм млад, красив и униформата просто лепне по мен или защото парашутът се влачи зад гърба ми?”
***
Щирлиц излезе от колата и замислено запали цигара. Над него прелетяха жерави.
„Ндааа, жерави” – помисли си той...
„Ндааа, Щирлиц” – помислиха си жеравите
***
Пиян, Щирлиц седеше на самотна маса в офицерското кафене. Самотна муха кацна на неговото рамо.
"Следят ме!" - стресна се той
***
Щирлиц реши, по случай първи април, да се пошегува с Мюлер:
- Мюлер, вие знаете ли че съм руски шпионин?
- Не знам - на свой ред се пошегува Мюлер.
***
Щирлиц ходеше из гората, когато от един храст дочу съскане. „Змия!” помисли си той и веднага стреля. От храста падна тялото на радиста Плейшнер.
"Бедни ми Плейшнер, ти така и не се научи да свириш с уста" - помисли си Щирлиц.
***
Щирлиц плуваше в реката, когато видя чифт жълти очи над водата.
- Мюлер! – стресна се той.
- Е, не точно… - усмихна се крокодилът.
***
Питаха Щирлиц колко прави 4х4. Щирлиц много добре знаеше колко прави 4 по 4, но не отговори – очакваше потвърждение от Москва.
***
Мюлер и Калтенбрунер седяха в бара и си говореха:
-Ей сега ще влезе Щирлиц, ще си поръча водка и ще го разконспирираме като руски шпионин!
Щирлиц влезе и на висок глас поръча:
-Айне шнапс, бите!
После се обърна към Мюлер и Калтенбрунер и изрева:
-Нааа! Вот вам кукиш, немецкие гады!
***
На 23 февруари, за деня на Съветската армия, Щирлиц се напи като дъска. След това, облечен в униформа на майор от НКВД, с наган и гола сабя в ръка, цяла нощ бяга пред сградата на Гестапо, крещейки "Ееех, вашта мамка!".
Едва на следващия ден той със свито сърце осъзна, колко близко е бил до провала. Как за малко да бъде разкрит като руски шпионин...
Щирлиц реши да погледне през прозореца. Погледна. Изведнъж, в челото му опря дуло на шмайзер. Той изтръпна, веднага натисна ALT+F4 и затвори прозореца…
Една сутрин Щирлиц се събуди в стая с решетки, без никакви спомени от пиянската вечер. Обмисли положението и внимателно си припомни инструкциите: "Ако влезе някой в руска униформа, аз съм майор Исаев от Съветската армия. Ако влезе шваба в униформа от СС - аз съм оберщурмбанфюрер от СС Щирлиц."
Влезе дежурният санитар на изтрезвителното и се усмихна приятелски:
-Ииих, ама как се напихте снощи, другарю Тихонов!
