Енциклопедичните познания го правят един от старшите разузнавачи (навремето имаше и такива квалификации) в Българската армия. Откакто е излязъл оттам, Димитър Тошев не е преставал да работи - в местни радиостанции и телевизии
Автор: Антон Михайлов
„Питайте Шмит!”. „Не знам, Шмит да каже!” „Новина е! Шмит видя ли я?” Международните новини от СКАТ са избрани и озвучени от един човек, който най-верните зрители на телевизията, четат в надписите след края на всяка емисия. Едва ли те си представят какво чудо се крие зад скромния надпис „Международни новини – Димитър Тошев „Шмит”.
Митко Тошев работи в малко студио, в СКАТ ТВ. Постоянно е на няколко писти, защото неговата работа е да намира и усеща новината. Току-що е умрял Майкъл Джексън...Барак Обама е казал нещо, което Бениамин Нетаняху не е харесал...Автобус с аржентинци се обърнал в пропаст...
Виждате веднага новината, преведена правилно и точно. Той е отговорен!
Да не вярва човек, че зад привидно слабото и елегантно тяло и разрошената коса се крие енциклопедичен ум, хладен, аналитичен и способен да ви разкаже историята на света, в каквито нейни подробности се впуснете.
Димитър Тошев „Шмит” е роден в Айтос, на 13 май 1970 година. Като контрапункт на всички медийни хора, изобщо не иска да се говори за него. Работил е във всички уважаващи себе си бургаски телевизии (вече няма такава освен СКАТ), познава почти всички журналисти, приятел е с тях и не иска да чува лоша дума за тях. Джентълмен, в условия на криза....
Неговото детство преминава в ловене на риба и скачане от върбите направо в реката. Определя себе си като „абсолютен мелез, между плевенчани и преселници от Одринска Тракия”.
Идилично, докато не идва време за първите книги...Те са учебници по история от 50-те години на миналия век (неговата майка е преподавател по дисциплината), изпъстрени с цитати на Сталин. След третия прочит, Митко решава, че всичко това са глупости и отива да се зарови в местната библиотека. Оттам го изважда истината, в която живее. Тогава си избира за собствен герой генерал Шмит, споменат в руска книга. Легендарен пълководец, който загива на офанзива на река Дунав, но момчето решава, че това ще бъде неговият псевдоним оттук нататък...
Не след дълго семейството се премества в индустриалния Бургас, по-точно в бетонното гето „Славейков”. Там будното момче влиза в Английската гимназия, откъдето излиза отличник. Куца му само дисциплината, а най-гадният му предмет е математика. Заради учителя, който си имал любимци и подтискал останалите деца от класа.
Там, в средното училище става ясно, че го влекат неудържимо чуждите езици, на които се отдава безрезервно. Има и сериозен пример. Любимата си леля Веса, издигнала се по социалистическо време, до поста „културен аташе в Полша”.
Тя е неговият стълб в маниакалното учене на чужди езици, тя е знаела 17, а Димитър е „само” с 10-12. Още като ученик прави преводи на класически книги, за които го е светнала покойната му вече учителка Цветана Денева. И до днес Митко я помни с огромно уважение.
„Родната казарма, школа за мъжество”, откарва Шмита в школата в Банкя. Месец след войнишката клетва, го забиват на връх „Папия” над Царево, със специалност „армейско разузнаване”. Всички, служещи там, са с номинацията „подслушвач”. Слушайки какво говорят бившите „врагове на Родината”, разработват евентуални модели на „бъдеща атака срещу България”.
Енциклопедичните познания на момчето го правят един от старшите разузнавачи (навремето имаше и такива квалификации) в тогавашната Българска армия). Откакто е излязъл оттам, Димитър Тошев не е преставал да работи. В местни радиостанции и телевизии.
Смята за преломен момент събарянето на Международния търговски център. Тогава бил на работа в местна теревизия и не бил доволен от липсата на новини. След като станало ясно, че терористи сдва самолета в двете кули на Световния търговски център, Шмит се гмурнал в световния новинарски обмен. И извадил всичко от него, заедно с изявлението на тогавашния америкарнски президент. Оттогава си е дал ярка клетва, че всичко, което се случи, ще бде отразено от него.
От 1 май, 2008 година е в СКАТ.
Митко Тошевв „Шмита” е ревностен рибар. Лови от 4 годишен. И, да не повярвате, има послание към всички риболовци: „Хванете колкото да усетите! Останалото пуснете! Защото рибата не е вечна!”
Изкушен от неговите знания, опитвам провокация: „Кажи за Дан Браун и „Шифърът на Леонардо”.
Изобщо да не бях питал. Според него „няма никакъв друг документ, освен Евангелията и един стар на Йосиф Флавий, от 300 година след Христа, за когото е доказано, че е фалшив, че изобщо Иисус Христос е съществувал.”
Димитър Тошев, „Шмит” е всеки ден на работа, от 8 до 18. А докато си почива, обича да чете. Последното, което харесва е мисъл на Лао Дзъ.
„Всички неща идват отнякъде, но ние не можем да видим портата, която ги пропуска. Всеки се гордее със знанията си, но истински мъдър е онзи, който разбира, че знанието не означава нищо.”
