Цената на петрола в родните бензиностанции се качва, но това не пречи „Лукойл България“ да държи в неведение и безпаричие клубовете, които спонсорира в Бургас. Както вече писахме, сложен е кръст на емблематичното за града ни гребане, а още по емблематичната спортна фамилия Янакиеви напуска тима. Заради същото безпаричие.
Автор: Калоян Кръстев
Не бе далеч времето, когато рафинерията спонсорираше и даваше хляб на над 10 отбора. Сега обаче реалностите са далеч по-други. Тимовете са останали наполовина, но затова пък са подложени на унижението всеки месец да се молят, докато получат заплати (ако благоволят началниците отгоре да ги дадат, разбира се).
Един от тях - женската формация на „Лукойл-Нефтохимик-баскетбол“, завоюва шампионската титла и разплака от вълнение изстрадалите бургаски запалянковци. Дотук добре, но с днешна дата буквално не се знае какво е бъдещето на тима и ще го има ли изобщо водения от легендата Петко Маринов дамски тим. Забулени в мистерия са и заплатите на жените за последните три месеца. Дали момичетата успяха все пак да си ги вземат е тайна, коята никой не смее да разкрие.
Каквото зависеше от Маринов стана. Шампанско и сълзи, след което и логичното участие в европейските клубни турнири. Както прилята на всеки шампион. Въпреки уверенията на шефовете, че клубът си е заслужил международното участие, такова тимът май ще гледа през крив макарон.
Неотдавна и зала „Бойчо Брънзов“ бе стегната и модернизирана, за да отговаря на критериите. Горчив хап и неяснотии, колкото щеш. В най-добрия случай, „Лукойл-Нефтохимик“ ще концетрира усилия пак за вътрешното първенство, а Европата ще почака. Важното е че спомените ги има. Преди по-малко от пет години, при същия този наставник Петко Маринов, бургаският клуб игра финална четворка във втория по сила турнир - ФИБА и доказа, че когато има подкрепата на висшестоящото началство, всичко е окей. Не се знае изобщо, ще остене ли ядрото от състезателки, които триумфираха този сезон.
Интерес към тях има и жалкото е, че отборът няма сила да ги задържи дори да ги иска. Защото договорите, за съжаление, се подписват с тях година за година.
Така се пропуска уникална възможност тимът да се самофинансира, като трансферира за добри цени ключовите си състезателки. Сърцатата плеймейкърка Олена Самбурска си сложи шапка невидимка и побягна към Румъния за по-добро и сигурно препитание и бъдеще. На нейно място сега ще търсим чуждоземка. После иди казвай, че не се работи на парче и не се разчита на наемнички.
В основния състав вече няма нито една бургазлийка, т.е.има, но само сред дълбоките резерви. А отдолу не идва качество, по-скоро пълнеж. Няма и стратегия за в бъдеще. Няма формула за избавление. Докато в същотно време по отбора си върмят солидните разходи за квартири на момичетата отвън.
Всичко това за обикновения запалянко остава малко встрани. Същият иска, като отиде на мач, да се разстовари психически. Всеобщо бе желанието, това да продължи с все сила и срещу реномирани чужди тимове тази есен. Ръководството обаче не е на същото мнение и продължава да дели двата баскетболни клуба, които спонсорира - Лукойл-Академик /София/ и Лукойл-Нефтоимик /Бургас/ на голямо и малко братче. За малкото братле – трохи, както си му е редът, а за голямото - богата трапеза и тлъсти заплати и раздут бюджет. В такъв един момент на преден план изскача простичкия въпрос, кой точно град трови емблематичната нефтена рафинерия - София или Бургас, та има такова пренебрежително отношение към морския представител, играещ ролята на напъденото хранениче.
”Бургас си има своите традиции и жалко, че от година на година се обръща все по-малко внимание на клубовете с марка „Лукойл“. Това е неслучайно”, казват отявлените запалянковци които, се безспокоят и за волейболния тим. Но за него – в някой от следващите броеве на вестник „Десант“.
