Когато Петя пита...

Автор: Антон Михайлов

Подредила си е приоритетите отдавна, следва ги и се намира в пълно равновесие със себе си. Трите й най-важни неща са любимият син Димитър, семейството и репортерската работа в СКАТ телевизия. Понякога нейният хумор е трудно разбираем за останалите, но тя си го харесва. Вижте коя е една от най-пробивните репортерки в СКАТ ТВ Петя Пехливанова.

Петя е видяла за пръв път белия свят в Бургас, на 24 февруари, през 1977 година. Още в началото правим специална уговорка да напиша датата черно на бяло. Защото, нали жените избягват да споменават...”Не, няма проблем! Никога не съм крила възрастта си. Пък и още не съм престаряла, я!”
От детството има любима кукла, която е направила пълен кръг в семейството, преминала е през двете й любими племеннички и в момента пак се е върнала при нея. Не помни някакви особени бели, защото е пораснала на места, където да прави пакости не било никак уместно – всеки ден от ваканциите в Слънчев бряг, където мама Янка работи администратор. Там малката Петя упражнява немския си език. На татковата работа не е за момиченца, Вълко Пехливанов е граничен офицер.
Детството си определя като „спокойно и задоволено”, но още от малка научила, че всичко идва с много труд, нищо не се дава даром и всеки трябва да преследва своите цели.
Характер, който се проявява веднага със съзряването. Приета е в Икономическия техникум, но решава да върви след мечтите си и влиза в хуманитарната паралелка в училище „Иван Вазов”, със специалност „Литература и история”. Не заляга много над уроците в къщи, понеже помни всичко още в клас.
 Тъкмо повод за припечелване на допълнително лични пари като барманка в рок кафене. Крайният резултат – диплома 5.50.
С нея подръка, Петя се чуди как да продължи живота си. Иска да стане няколко неща едновременно – учител, лекар и лаборант, но последните две отпадат след кратък размисъл – не понася да гледа кръв. Въпреки, че е приета „Българска филология” в Бургаския свободен университет, продължава до край кандидат-студентските курсове за колежа по туризъм. Не че има някаква причина, това е просто част от нрава й – последователна и отговорна.
По време на следването тя прави важна стъпка – омъжва се и ражда Митко, нейната гордост, коятто в момента е на 10 години, хубавец, отличник и умник. Но, животът тръгва по друг начин...Не иска да продължи брака си и с малко дете и още четири семестъра пред себе си, решава, че нещата може и да станат по трудния начин, но непременно ще станат. Така, както тя ги иска и вижда.
Гледа СКАТ, която много й харесва, понякога си представя как работи там, но в онзи момент дори не знае къде точно се намират офисите и студията на телевизията. Накрая вижда обява, че се търсят репортери и със силно съмнение подава документи за обявената позиция. Годината е 2001- ва.
Петя твърди, че тогава била твърдо убедена, че никой няма да й обърне капчица внимание, защото „едва ли ще се занимават с абсолвентка с филологическа специалност, която си няма хал хабер от техника, телевизия, камери и изобщо...”   Не става точно така, обаче.
След като оставя пакета с документи, Петя излиза да пие кафе с приятелки. Какво било нейното изумление, когато, прибирайки се в къщи, майка й я посрещнала с новината, че „се обадили от СКАТ за събеседване утре.” Шокът бил двойно по-голям, понеже интервютата с мераклиите за бъдещи репортери водил самият собственик на телевизията Валери Симеонов. Специално нейното било около час и приключило с „ще ви се обадим за резултата.” И се обадили. Ако иска да се пробва, да дойде на следващия  ден, в 9 без 20.
Рано сутринта, в горещия 19 юли 2001 година, едно високо момиче, с омекнали от неизвестното колена, влиза в СКАТ телевизия. Излиза след петнадесетина минути с химикалка и бележник в ръка и репортерска задача – интервю с шефа на Инфекциозното отделение на Бургаската болница доктор Костя Бакърджиев. Никой не предупредил тогава младата репортерка, че докторът е с много особен характер, а задушевните беседи с журналисти от бургаските медии изобщо не са сред любимите му дейности... И стреснатата Петя чакала над четири часа пред вратата на неговия кабинет. За да тръгне обратно към студиото с празен бележник, несвършила никаква работа.
На път затам, обаче, се сетила за основните правила в живота си, за това, че „трябва всичко сам” и се върнала, в много бойко натсроение. Интервюто станало дълго и напоително, питала всичко, което си била намислила, а „старите пушки” в редакцията се усмихнали одобрително.
Оттогава Петя Пехливанова е един от най-острите репортери в СКАТ. Правила е репортажи по най-горещи теми, но за нищо на света не иска да определи някои от тях, като най-любими или най-добри. Гонена е от доста места, защото въпросите, които задава не са от най-приятните за човека отсреща, сгазил дълбоко лука. Както споменахме още в началото, изобщо не й пука, че я гонят или закриват с ръце камерата зад нея. Максимата й в такива случаи е „щом ме блъскат и се държат грубо, значи по някакъв начин им правя впечатление, ако се усмихват, значи не мислят, че си върша работата.”
По този въпрос Петя твърдо вярва, че няма и най-малка идея, че е „голяма работа, топ репортер” или нещо подобно. „Ако дори и за секунда се вземеш насериозно, свършил си!”, споделя с усмивка, докато пием бира в заведение, близо до телевизията.
Другата й любима мисъл е „Никога не е късно да станеш за резил”. Тя я държи постоянно нащрек и й напомня, че ако се отплесне за миг от това, което прави, ще се получи смехотворен резултат, който ще изложи нея и СКАТ. А това, е заявила пред себе си, никога няма да се случи.
Наскоро тлъст бодигард на шеф на строителна фирма минал с предната гума на колата си през нейното стъпало. „Болеше. Но него го болеше повече, понеже извадих страхотни нарушения на шефа му!” Репортажът бил типичен неин специалитет – остър и точен, типичен сигнал до прокуратурата.
Петя твърди, че другият стълб в живота й е семейството. Нейният Митко, умно и лъчезарно дете, което се надява да стане „по-добър човек от нея”. Сестра й Галина й липсва много, понеже живее в Германия. Но, там гледа нейните репортажи по СКАТ от сателита, горда е с нея и често се чуват по телефона, за да споделя. Тогава намира време и за „немските племеннички” Мария и Анжела, с които се виждат, за жалост, доста рядко.
Петя Пехливанова твърди, че е щастлив човек. Защото се е реализирала в нещо, което обича и работи с огромно желание. Тя твърди, че никога не й е минавало през ум да смени медията и да излезе от СКАТ ТВ. По въпроса няма гръмки фрази, а съвсем прагматично и истинско обяснение, че „когато някой иска да се реализира в нещо, избира най-доброто там, където  живее.”
Петя смята, че е улучила любимата си професия от първия път, без да губи години в лутане и не може да си представи, че би правила нещо друго.
Но, в това попадение няма нищо случайно.


В категории: Отблизо