Колоездачите от Бургас не успяха да постигнат особени резултати през миналата година
14 Август 2009, Петък
След серия от раздори и неразбории, ръководството на мъжкия тим все пак реши да даде нов картбланш на спортистите Бургаският колоездачен спорт е пред своя исторически кръстопът.
Автор: Кристиян Колев, Росен Петров
След като в продължение на повече от три години КК"Бургас беше отлично обезпечен финансово и разполагаше с най-големия ресурс от всички клубове в страната, сега положението е различно. От два месеца собственикът на клуба Милко Милков почти е спрял финансирането.
Причините - бил крайно недоволен от резултатите през последната година и резочарован от начина, по който се представя спортно-техническото ръководство. В почти замръзнала точка е и проекта по реализация на строителната програма на колодрума. Сделката се оспорва в съда и няма яснота кога и дали изобщо ще приключи. В послединте години Милков бе изключително щедър към клуба и наливаше значителни средства в него. След което повери оперативното ръковдство на Красимир Кънев - бивш състезател на тима и дълго време член на УС.
В края на 2006 година бяха обявени сериозни цели и работата по тяхното изпълнение започна. Първоначално бяха привлечени руски треньори .Те обаче издържаха до средата на 2007 г., след което бе взето решение за тяхното уволнение. Странно решение имайки се предвид, че на тях не им беше дадено никакво време за реализация.
На „пожар“ в края на юли същата година беше извикан за главен треньор Владимир Живков. Под неговото вещо ръковоство, през септември нашите постигнаха и най-значимия си успех през годината. Евгени Балев спечели обиколката на България и така жилтата фланелка остана в Бургас за първи път от 1995 година насам.
Тогава Христо Зайков бе колоездачът, който донесе в Бургас жълтото трико. През есента на 2007 г. в отбора беше привлечен пистовия треньор Майкъл Стансфийлд.
Датчанинът обаче издръжа всамо пет месеца и през март 2008 година си тръгна.
Точно по това време започна и огромен кадрил в тима. Първо, шефовете на отбора решиха да се освободят от значителен брой състезатели. На тяхно място пък бяха привлечени други.
Ненадейно си тръгна младият мениджър Нено Калъчев, както и административният директор Ивайло Стоянов. Малка радост в сърцата на феновете все пак имаше. Въпреки чистките и кадровите размествания, Евгени Балев и Даниел Петров получиха олимпийски визи за Пекин` 2008 г. Там обаче и двамата се представиха далече от очакваното.
Петров не завърши заради проблеми със стомаха, а Балев бе затворен от колоната с 28 километра и съдиите се принудиха да го спрат от участие. Същата година в държвните първенства и Обиколката на България отбора допусна серия загуби най-вече от тима на "Несебър". Като цяло през миналата година не бе постигнато нищо значимо и това при положение, че бюджетът достигна измерения близки до тези на футболните клубове.
Ръководстото в лицето на президента Милко Милков и неговите компании осигуряваше всичко необходимо за сериозно колоездене, но като резултат не се получаваше това, което всички очакваха. Взе се решение за създаване на нов континентален отбор с "Дюдефранж" Люксембург. Бяха привлечени и много състезатели от чужбина.З а пореден път бяха обявени високи цели и амбиции. Резултати обаче отново нямаше. Така се стигна до скандал през март тази година, когато шестима състезатели бяха уволенени. Между тях бяха и имена като Евгени Балев, Даниел Петров, Светослав Чанлиев...
Месец по-рано по време на лагер в Белгия, покрай тримата избухнал конфликт. Привърженици на на бургаските колоездачи припомнят, тогава състезателите бойкотирали участието си в два старта и сами са си тръгнали обратно за България. Естествено, това вбеси шефовете на клуба, които веднага взеха решение за отстраняването им. Самите колоездачи обаче обвиниха треньора Живков в лошо отношение и неспособност да се справи с работата си. Проблемите в клуба продължиха и, след като на международната сцена не бе постигнато нищо значимо.
Във вътрешните стартове пък отбора на "Бургас" не успя нито веднъж да стигне до първо място в някоя от индивидуалните дисциплини. Съвсем логично дойде и решение за силна рестрикция на финансовите средства от страна на презизента Милко Милков. В случая неговото недоловолство беше съвсем логично.
Това бяха стъпките през годините, логично довели до сегашния кръстопът, който може да се окаже решаващ за бъдещето на клуба. Все още не е ясно, дали Милков ще продлъжи да дава пари за издръжка. Сигурно е, че ако го направи, усилията му ще се насочат основно към детско-юношески спорт, а не към т.нар. представителен отбор, който в послените години глътна колосални за българските мащаби средства.
Ще бъде редуциран като цяло и щата в клуба. Истината обаче е, че беше пропуснат уникален шанс за скок на бургаското колоездене. През тези три години, когато се даваха наистина сериозни пари, можеше да бъде сформиран един качествен отбор с преспектива. Можеше да се работи с по-голяма продуктивност и в школата. Тези решения бяха в ръцете на оперативното ръководство. Именно там бяха направени пропуските през този период от време. Съвсем логично беше президентът Милко Милков да си направи сметката за какво дава пари и какви са резултатите. Все още не е късно бургаското колоездене да стъпи на сериозни педали. За това обаче е нужна воля за истниски промени.
Малко преди редакционното приключване на броя изтече информация, че независимо от всичко, все пак е взето решение финансово да бъдат осигурени и двата отбора – пистовия и шосейния. Така шефовете на колоездачите дават нов картбланш за стабилизирането на този спорт в Бургас.
Положителен сигнал в тази посока е и поставеният в сряда републикански рекорд за юноши младша възраст на 3 000 метра на индивидуално преследване. Подобен рекорд нашите не бяха постигали през последните 22 години.
