„Облаче ле, бяло“ е моя рожба, която СКАТ отгледа

Автор: Диана Славчева

Новата председателка на Държавната агенция за българите в чужбина Райна Манджукова е родена през 1970 г. в бесарабското село  Кайраклия в Украйна. През 1988 г. пристига в България като част от първата експериментална група по български език на Държавния педагогически институт в украинския град Измаил. Завършва специалностите  „Български език и литература” с втора специалност „Руски език” в СУ „Св. Климент Охридски”. В подължение на 14 години работи в Държавната агенция за българите в чужбина, където се издига до длъжност директор на дирекция „Връзки с българите по света и информационна дейност”. През 2007 г. напуска Агенцията и започва да води авторското си предаване по тв СКАТ „Облаче ле, бяло“. Авторка е на многобройни публикации, посветени на българите по света. Тя е една от учредителите  на Асоциация „Световна България“ и на Асоциация на българските училища в чужбина, на която е и председател. Освен всичко това е и редактор на електронното издание „BG по света” и на Портала за нацията bolgari.net. Под нейната редакция и съставителство излизат три стихосбирки и две детски книги. Бесарабската поетеса и журналистка владее руски, украински и френски език. Омъжена е, с едно дете. Родителите й Димитър и Мария винаги са помнили, че са българи и са успели да възпитат в патриотичен дух и четирите си деца. За първи път бесарабска българка заема такъв отговорен висок държавен пост. Историята помни други двама бесарабски българи, които са били министър-председатели в миналото – Александър Малинов и Димитър Греков. Само седмица след като оглави Агенцията, впрочем постът е с ранг на зам.министър при проф.Божидар Димитров, Райна Манджукова вече е в стихията си, срещите й следват една след друга, но намери време да отговори на нашите въпроси.   
- Госпожо Манджукова, какви ще са основните акценти в работата ви на този отговорен пост?
- В оперативен план има две основни неща, които трябва да се направят въвможно най-скоро. Едното е свързано с изпълнението на Постановление № 103 за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и най-вече с обучението в български висши училища на деца с български произход, които живеят зад граница. То е прието през 1993 г. и е едно от най-постоянните неща, които съществуват в политиката на държавата към българите в чужбина, доказало вече своята полза и необходимост. Друго изключително важно нещо, което за съжаление в последните години е пренебрегвано, е осгуряването на помощ и подкрепа на приетите деца за установяването им в България. Това е свързано с оформяне на необходимите документи по пребиваването им у нас, установяване на българския произход, помощ за записването във вузовете, получаване на удостоверение от Министерство на образованието, че са приети и тъй като това е свързано с комуникации с няколко институции – МВР, съответния ВУЗ, МОН, Агенцията за българите в чужбина и пр., е необходима светкавична координация на всички тези институции за максималното  улеснение на студентите. Второто е свързано с темата, която най-последователно съм следвала и през двете години, когато не съм била в Агенцията за българите в чужбина, а водех предаването „Облаче ле, бяло“ по телевизия СКАТ – това е темата за българските училища в чужбина. Тук отварям една скоба, че от момента, в който е създадена Агенцията, един от приоритетите е именно работата с българските деца зад граница и затова българските училища в чужбина са много важен елемент от политиката на държавата. Тази година за първи път е постигнат синхрон между българската държава и неправителствения сектор в лицето на  Асоциацията на българските училища в чужбина и благодарение на този синхрон вече се изпълнява правителствената програма  „Роден език и култура зад граница“, в рамките на която са отпуснати средства по проекти за български училища в чужбина. И в момента понеже повечето учители и директори на тези училища са в България, Агенцията ще ги подпомогне максимално да усвоят практически отпуснатите средства за учебници, носии, български музикални инструменти и т.н. Това са най-оперативните неща на първо време. Иначе в дългосрочен стратегически план, на първо място ни предстои приемането на закона за българските общности в чужбина. к
- Каква ще е сега съдбата на авторското ви предаване по телевизия СКАТ  „Облаче ле, бяло“?
-  „Облаче ле, бяло“ ще продължи да съществува. То е моята рожба и аз много си го обичам. В последната събота на този месец ще представя на зрителите новия водещ на предаването. Нека засега той да остане в тайна.  Аз по всякакъв начин ще помагам това предаване да се развива и в него да бъде отразявано всяко нещо, което се случва с българите по света.
- Помогна ли работата ви в телевизия СКАТ за вашето професионално израстване?
- Разбира се, тя имаше огромно значение за мен. Имайте предвид, че идеята за „Облаче, ле, бяло“ съществува от 2002 г., но нито една телевизия не пожела да се ангажира с този проект. Телевизия СКАТ ме потърсиха – те мен, не аз тях! Тяхна беше идеята за такова предаване, без изобщо да знаят, че аз имам вече подготвена готова концепция. Бяхме я развили съвместно с доц. Пламен Павлов, който водеше  „Час по България“ по СКАТ. Така или иначе този широк поглед към българите по света започна от телевизия СКАТ. Безкрайно съм благодарна на ръковоството й, че прояви интерес към тази тема. Дори и да не бяха се спрели на мен като водеща, дори и да не се бях решила да напусна  Агенцията за българите в чужбина, за да правя предаването, аз щях да помагам за реализирането на тази концепция. Важното беше в българския ефир да се появи такова предаване и това го направи именно телевизия СКАТ. Тези две години ми помогнаха не само да не прекъсна връзките си с българите в чужбина, които имах създадени за всичките 14 години от работата ми в Агенцията, а да ги задълбоча на едно друго ниво, защото хората ме обикнаха и като популяризатор на тяхната дейност. Това бе една от основните причини да направим предаването – българите по света и у нас да бъдем като едно цяло, като част от една обща „Световна България“. Българите в България вече възприемат българите в чужбина не като хора, които вече не са част от родината ни. Лаская се от мисълта, че и аз съм допринесла за това чрез предаването си „Облаче ле, бяло“. Когато ме избраха за председател на Агенцията, бях изключително радостна да прочета коментарите в интернет, които в по-голямата си част са положителни и съм убедена, че това се дължи не само на биографичния ми бекграунд, както се казва, но и на това, че хората ме познават като лице от екрана на СКАТ.


В категории: Отблизо