Героят от Шипка генерал Радецки /в средата/ сред войниците от казашки полк, сражавал се за освобождението на България
22 Август 2009, Събота
Чии знамена веем днес, господа управници на съвременна България?
На връх Столетов, в убийствено жаркото августовско лято на 1877 г., се водят най-ожесточените и драматични боеве от Шипченската епопея.
Автор: Инж. Николай Кожухаров - майор от резерва
На 11 (23) август българските опълченци успяват да извоюват невероятна победа над многохилядните турски пълчища, предвождани от потурчения френски евреин Сюлейман паша. Спирането на настъплението на османците, тръгнали в помощ на обсадения в Плевен турски гарнизон, командван от т.нар. Гаази (велик) Осман паша, има важно стратегическо значение за по-нататъшния развой на Освободителната турско-турска война и разчиства пътя на руските войски към Цариград.
Днес на „заветния хълм“ не ехтят топовни изстрели. Ехото е безмълвно. Само високият монумент, охраняван от гигантския стоманен лъв с поглед към Бялото БЪЛГАРСКО море, напомня за онези страшни и героични дни на смърт и победа за избавлението на Отечеството от вековното турско иго!
Безсмъртната картина на Ярослав Вешив с реликвата, за която в един ден загиват петима знаменосци
Българското опълчение е формирано през април 1877 г. първоначално от 6, а по-късно от 12 дружини в състав от 12 822 българи от всички краища на родината. То влиза в състава на Руската армия под командването на генерал майор Николай Столетов. При тържественото освещаване и връчване на опълченските дружини на Самарското знаме, старият войвода дядо Цеко Петков през сълзи заявява:
„Да помогне Бог това свято знаме да премине от единия до другия край на нещастната българска земя, да изтрие сълзите на нашите майки, жени и деца, да бягат пред него всяко зло и поганско и след него да настъпи мир и тишина!“. Това знаме, опръскано с кръв и надупчено от куршуми, преживяло героичната смърт на своите знаменосци, участва в съдбовните боеве при Стара Загора, Шейново и Шипка.
Вместо него, днес, 132 години след тези героични събития, отново по свещената българска земя се веят погански знамена пред невероятното нехайно безмълвие на наши и чужди политици. А това предателство към завета на загиналите на Шипка опълченци, е повече от срамно и недопустимо.
