Хлапетата се катерят по разхвърляните уреди и никъде няма предупреждение, че тази площадка е опасна, иначе предназначението й е за инвалиди
Автор: Пролетина Николова
В годишния отчет на Община Бургас за изпълнението на програмата за 2008 година с гордост е посочен и обект 323 – благоустрояване на игрова площадка за деца с увреждания в парка на ж.к. “Славейков”. Там пише, че миналата година е проведен успешен конкурс, спечелен от общинска фирма “Благоустройствени строежи”. Тя е получила 890 000 лева с ДДС, срещу които трябва официално да предаде готовата площадка на първи юни 2009. Два месеца след този срок площадка на практика няма. Поставени са някакви железа, целите обвити в найлони.
Друга купчина, също на свой ред облепена в найлони, е разпръсната безразборно по терена. Майстори не се забелязват. В началото на годината, докато течаха изкопните работи, районът поне бе ограден и недостъпен за деца. От почти месец огражденията са премахнати, което малчуганите са възприели като подкана да си играят около и върху необезопасените железарии. В момента всеки ден, правена-недоправена, площадката е пълна с деца, родители, баби и дядовци. Хлапетата се катерят по разхвърляните тръби, опитали са се да махнат найлоните на част от поставените уреди, та са превзели и тях.
Никъде няма пукнат надпис, че съоръженията са недовършени и следователно опасни. Въпрос на време е да стане някоя беля и чак тогава общинското ръководство ще се подсети след дъжд качулка да постави табели. Всъщност никъде и не пише, че това е площадка точно за деца с увреждания. Може би затова такива на това място не идват. Интересно хрумване на “Благоустройствени строежи” е да изгради в еднакъв, и то бетонов и грозен, дизайн кошчетата за отпадъци и чешмичката на детската площадка. И от близко разстояние не се разбира, че от едната бетонна грозотия тече вода. Даже преди 30 години чешмите изглеждаха по-красиво. Човек и сам може да сравни като се разходи из парка – пълно е с неработещи такива. Към днешна дата обаче и чешмата на недостроената площадка също вече не работи.
Водата от нея тече само една седмица. След това някой отвинти чашката и си я открадна, а в момента от бетонната грозотия стърчи една ръждива тръба. Колкото е виновен крадецът, толкова вина има и фирмата – изпълнител. Тя просто можеше да постави едно монолитно метално сифонче, което не се разглобява с развинтване. На всичкото отгоре пространството около самата площадка продължава да е достъпно за автомобили, което освен, че е някакъв български принос към парковата среда, създава и опасност за играещите хлапета ( справка – стр. 26-27). Прочее, цяло чудо е, че там все още не се е случило нещо лошо.
