Краси Радев търси Истината

Има особена категория хора, които всички останали наричат „чепати”. Когато чепатите работят в медия пък, най-често ги мислят за лоши. Пред тях не минава ничие мънкане на издънил се „отговорен кадър”, те гледат като рентген през витиеватите фрази „това е поръчка на моите политически противници” или „нека моите опоненти също поемат своята отговорност”. Затова новините, създадени от тях, режат. Дълбоко и до костта. Такъв е Красимир Радев от СКАТ телевизия.

Оригиналният бургазлия Краси Радев е роден точно на пъпа на града. Без да се различава от тогавашната соц-класика „в прогресивно работническо семейство”. Родилният дом, където е пропищял за пръв път, се намирал на площада на Операта. Току до бившия Птичи пазар, който всички по-възрастни наши съграждани отлично помнят. За малчугана нямало място в близката детска градина и се налагало да става много рано, за да го водят на предучилищна „чак” между Колодрума и Механотехникума. С модерните за онова време автобуси с допълнителен вагон. Леличката в градината гледала зайчета и често дечурлигата, сред които и нашия човек, ходели да съзерцават клепоухите, като висша форма на запознаване с живата природа.

На созополския плаж, 7-годишен и много актуален

По-късно, вече попорасналото кротко, слабо и високо момченце, за разбрало, че това, което се лее постоянно от телевизора не е баш пълната истина за света, в който живее. Семейството започнало да слуша радио „Свободна Европа” на раздрънкания, но безотказно работещ домашен апарат. Всички деца от махалата изкарали прогимназията в „Кирил и Методий”, както полага на богопомазано живеещи в центъра. Пак по неведоми причини, обаче, Краси Радев отишъл в „Димчо Дебелянов”. На всички молби да разкаже повече за този период, отговаря отсечено „Нямам хубави спомени”. Класната не го обичала, но юношата, с вече изградено собствено мнение, отговарял с взаимност – той също не я обичал.
От малък искал да стане археолог. Влечението към историята не го е напуснало и до днес. Познава всички историци и музейни работници в Бургаско. Тогава, вече прочел вагон книги, решил, че му се става писател, с последваща цел непременно да получи Нобелова награда за литература.


В зората на демокрацията, като кореспондент на в. „Демокрация“


И започнал да пише. Но животът му се развил по съвсем друг начин...
Заради повечето приятели (и донякъде, заради собствената си вироглавост), Красимир се записва в Електротехникума. Оттогава си признава, че между него и отвертката и жиците не се получила някаква любовна връзка. Но, изборът бил направен и предстояли интересни противоречия. С даскалите, с училищната управа и с обществото, което в по-голямата си част хич не харесвало неговата прическа „а` ла Джордж Харисън от „Бийтълс”. Главата на умния ученик с антисоциалистическо поведение била многократно остригвана до синьо, заради бийтълсовия бретон и тесните, впити панталони, с които кощунствено ходел дори и на училище.
Учителката по химия се оказала най-сериозния душманин на Краси и му забила двойка за годината. Той, абсолютно сигурен, че постъпва в пълна хармония със себе си, отказал, на инат, да се яви на поправителен и го вписали в графата „оставачи”. За ужас на майка и татко.

На пионерски лагер в Стара планина през 1974 г.

По-късно съжалявал за вироглавството, но балансът идвал от мисълта, че си навил на масрафа. Не помни с нещо особено абитуриентския си бал, защото не го празнувал, всички авери вече били приключили със средното образование и били прибрани в казармата.
Редник Радев давал до безсъзнание караул в Охранителната рота на тогавашното Военно-артилерийско училище в Шумен. И тогава се разболял от жълтеница. Тръгнал по санаториуми и така, лека-полека, службата се изнизвала...По това време у него вече се оформила идея да кандидатства в Училището за културно-просветни кадри в...Кърджали. Не, че бил огромен фен на Алековата идея да опознае Родината, за да я обикне, не! Просто така решил. На уволнението, обаче, се напили с приятели, погребвайки двете задължителни за всички момчета, израснали по соцвреме, „две години сън за мозъка” и не успял да хване влака. И...в Учителския институт в родния Бургас.
Изведнъж, тогава, паднала забраната за „висок успех” и, след изпит, влязъл в Шуменския университет „Константин Преславски”, твърдо отказвайки да му признаят двете години следване в Бургаския. В Шумен неговата студентска кариера на задочник, бележи своеобразен връх с поредната смяна на три специалности – „Начална педагогика”, „Българска филология” и пак „Начална”. За да не стане никога учител.

Абитурентският бал след завършването на бургаския електротехникум, с приятелката Диана, в  ресторант „Черно море“, където сега е банка

Никой не вземал на работа студент-задочник, тогава, заради очните занятия и ненормираните изпитни дати по всяко време на годината. „Престижната” работа, която Краси Радев намерил, била в Пречиствателната станция на Бургас, по-точно – в най-гадния цех „Механична обработка”. Където, според неговите думи, „всички били страшни мъжкари”.



Той има публикувани всякакви материали, в абсолютно всички списания и вестници, за които се сещате, че сте чели. Неиздадените му неща са високи, колкото два човешки боя. С литература, обаче, по времето на Прехода не се живеело особено добре. Когато дошла мисълта, че „литературната инерция може да те направи журналист”.
Във времената смутни се появяват много идеи, едната от които, е синдикалната. Членът на СДС, бившият „неформал” (любима дума на комунистическия режим за такива като него) става заместник-председател на профсъюз „Подкрепа” в Бургас.
Отегчен и омерзен от тогавашното развитие на ръководството на синдиката, в което се вливат „незнайно откъде дошли, странни хора”, изкарва своя мандат и решава повече да не се занимава с такива дела.


В лозята край село Лозарево, на бригада като учител,   1981


Вестник „Демокрация” харесва острите репортажи, които Краси публикува в опозиционните вестници, той, пък, харесва идеята, че ще пише за синята идея и така...до закриване на изданието. Славното време, когато официозът на опозицията се изкупуваше веднага, той помни с добрите попадения и дописките, докарали до истерия всички вестникари в България.
След негов репортаж, на Национален съвет на СДС, Едвин Сугарев скачал от бяс, а тогавашният главен редактор на вестника Атанас Свиленов смутено обяснявал, че целият тираж е изкупен.
„Демокрация” фалира. Кореспондентът на вестника Красимир Радев е уволнен и трябва да си търси работа. Къде?
Абсолютно всички работни места в бургаските медии са запълнени, следователно – някъде, откъдето идват пари веднага, на деня, макар и с тежка работа.
От строителното скеле Краси слиза, за да замести бременна колежка в,  бившето вече, местно издание на вестник „Труд”. Там отнася няколко години, докато не стига до СКАТ ТВ. Оттам го харесват заради безкомпромисната позиция на неговите материали и, изобщо не на последно място, заради благосклонното отношение на шефа Валери Симеонов.
Последният разкъртващ репортаж на Краси беше по повод инцидента с колата на министър-председателя Бойко Борисов, която направи верижна катастрофа, вследствие на която един мотоциклетист влезе в болница със счупен прешлен на шията и опасност за живота. Удобните медии услужливо не казаха нищо за инцидента, който Радев разнищи. Откъде са тръгнали автомобилите на премиера, как е станал целия инцидент и откъде каква информация е била спестена.
Красимир Радев изобщо не изпада във възторг от факта, че постоянно се занимава с „мръсни неща”. За него това е просто ежедневна работа. Сила му дава семейството (от няколко години е женен за журналистката от БТА Ирина Омарова, имат прекрасна дъщеричка). И е твърдо убеден, че всеки журналист носи в своята раница маршалски жезъл. И не спира да търси Истината...

В категории: Отблизо