И през трите си кметски мандата Димитър Бракалов работи за просперирането и благоустрояването на морския град
На 27 април от 16,00 ч., бургаските етнографи ще поставят началото на една дългообмисляна идея за изучаване историята на Бракаловата къща до ноември 1981 г, когато в нея официално е открита етнографската експозиция на РИМ-Бургас. (Повече подробности можете да научите ТУК)
Използваме повода, за да припомним кой е Димитър Бракалов. Задълбоченото изследване, което споделяме с нашите читатели е предоставено от Цоня Дражева - дългогодишен директор на музея, която днес не е между живите.
В историята на Бургас едно от имената, които трябва да се изпишат със златни букви, е името на Димитър Бракалов.Истински възрожденец, активен деятел на борбата за българска православна независимост и строител на просперитета на новия Бургас.
Димитър Бракалов е роден на 10. 01. 1840 г. в Калофер. Израснал в една напредничава среда, той отрано се насочва към активно участие в модернизирането на българския стопански и обществен живот. Завършва висше юридическо образование във френското католическо училище в квартала БЕБЕК- Цариград.
Перфектно владее франски, английски, турски и гръцки, а по-късно научава и руски. По време на пребиваването си в Цариград между 1858-1867 г. той участва активно в борбата на цариградската българска колония за независима църква и българска просвета.
Член е на настоятелството на Българското общинско народно читалище в Цариград, подпомага Драган Цанков при издаване на в. “България”, а по-късно и Петко Р. Славейков при издаването на в. “Гайда”. Това са първите вестоносци на българския печат и играят важна роля за формирането на българското национално съзнание.
През 1867 г. Бракалов се установява в Бургас. Тук той става арендатор на два чифлика на познатите му от Цариград Халил Паша и хаджи Бекир. Те се намират в с.Атанаскьой (днешния к-с”Изгрев”) и в с. Трояново, Бургаско. По-късно закупува още чифлици в целия Бургаски регион, с обща обработваема площ от около 10 000 дка. В тях той отглежда предимно жито, което изнася през Бургаското пристанище за Цариград.
Бракалов пръв усеща големите възможности и перспективи на Бургаското пристанище за развитието на българското стопанство и започва да организира сам житната търговия. Разбира се, трябвало да преодолее голямата съпротива и нелоялни действия на бургаските гръцки търговци. Но с присъщата си за балканджия упоритост, той създава мащабно търговско земеделие, което обхваща не само Черноморското крайбрежие, но и други отдалечени райони в Старозагорско. С това Бракалов допринася за бързото нарастване на активността на Бургаското пристанище и неговата известност на европейските пазари.
В едно негово писмо до известния търговец в Цариград Христо Тъпчилещов, той му съобщава, че през 1869 г. след вършитбата е натоварил на корабите 20 000 кали жито.
В своите стопанства Бракалов въвежда нови форми на труд – наема постоянни работници до 100 души, а през активния сезон осигурява работа на повече от 400 души от целия регион. В същото време той е радетел за технически нововъведения в земеделието, като е първият българин, купил жътварска машина от Англия, а по-късно и вършачка.
В неговите стопанства също за първи път се отглеждат нови земеделски култури за нашите земи – картофи и слънчоглед.
Всичко това има изключително значение за по-нататъшното стопанско развитие на Бургас след Освобождението и благодарение на създадените от него и сподвижниците му условия, по-късно тук се изграждат най-големите български мелници, маслобойни, спиртоварни и др.
Бракалов е един от създателите на българската община в Бургас преди Освобождението. От 1868 г. заедно с Яни Русалиев, Койчо Райков, Никола Камбуров, Стефан Жечков, Иван хаджи Димитров и Сава хаджи Дачев започват борба с гръцките фанариоти в Бургас за създаване на самостоятелна българска църква и училище.
Борбата им се увенчава с успех на втория ден на Великден 1869 г. ,когато е обявено създаването на българския храм “Св. Св. Кирил и Методий” и едноименното българско училище.
Твърде малко знаем за участието на Бракалов в национално-освободителното движение. Само от малкото запазени негови писма става ясно, че той е поддържал постоянна връзка с някои дейци на Добродетелната дружина и Букурещката емигрантска организация. Вероятно това е било добре известно на турската власт и затова в първите месеци след започването на Руско-турската война, Бракалов е заточен в Диарбекир.
Завръща се в Бургас в края на 1878 г. и отново застава на предна линия в борбата за изграждането на българската икономика и държавност. Заема различни длъжности в управлението: околийски началник, окръжен председател, депутат, три пъти кмет на Бургас. Известен е със своята благотворителност: раздавал чиновническата си заплата на бедните, а като адвокат често ги защитавал безплатно.
За първи път е избран за кмет на Бургас през 1884-1885 г. При поемане на мандата си, той се обръща към общинските съветници с думите: “...Сега ,господа, като оставам не малко доволен от честта, която ми отдадохте, като ме предпочетохте да бъда кмет на Бургас и да взема юздите на градското управление, заявявам ви искрено и братски, че аз по никой начин не приемам да бъда кмет, ако всинца въодушевени един от друг, не ся съгласим да работим съгласно за подобрението на градът ни, без никакви страсти и задни мисли и така можем да удовлетворим правата на гражданите ни, които са имали добрината да ни упълномощят да защитаваме техните права, чест и имоти...”
За дейността на Бракалов като кмет през първия му мандат няма много сведения. Затова пък вторият мандат, започнал на 10.04.1895 г. и продължил до 8.09.1897 г., е най-резултатният кметски мандат дотогава.
В този период започва градоустройствено изменение, което придава на Бургас облика на модерен европейски град. Тази политика на общинската власт продължава и в създаването на специални служби за почистване на града и строг санитарен контрол.
Обявен е търг за изграждане на водоснабдителна система на града. Отделен е терен за построяване на нова Второкласна болница (на мястото на старата окръжна болница). Започва се и проектирането на Морски бани до строящото се ново пристанище. Изменението на градоустройствения план е свързано и със създаване на площад пред българската църква и училище, наречен също “Св. Св.Кирил и Методий”.
Започва и набирането на средства за построяването на нова църква, тъй като старата вече била твърде малка и мизерна за катедрален храм на българите в града. Една стара мечта на Бракалов се сбъднала.
При изборите на 8.09.1897 г. Бракалов отново е избран за кмет и мандатът му продължава до края на 1898 г. И през този период негова основна грижа е благоустрояването на града, изграждане на резервоари за водоснабдяване от т.нар. Баш бунар (днешните Минерални бани).
Особено внимание кметът обръща на развитието на градската медицинска служба и създаването на възможности за назначаване на повече лекари за преодоляване на епидемиите и голямата смъртност при бедното население на града и околностите.
С третия си кметски мандат Бракалов се разделя силно разочарован от нечестните политикантски борби на бургаските политици и общински съветници.
По този повод той изпраща следната телеграма на Н.В. княз Фердинад I, свързана с подготовката на предстоящите избори в началото на 1899 г: “... За да се избегне стеснението на свободата и изнасилването на закона и да не се събори толкава полезното градиво, което е неуморна деятелонст, общинското управление със съдействието на градския съвет съгради по благоустройството, напредъка и процъфтяването на града, моля да не се разтурва временно Общинския съвет, защото ще се настанят други хора в общинското управление с единствената цел да уреждат злоупотребления и фалшификации, а да се чака до нови избори, докато изтече мандата на избраните общински съветници...”
Димитър Бракалов умира на 63 г. на 18.12.1903 г. За съжаление не оставя преки наследници, а имотите му са разпродадени от племенниците му. За щастие превратностите на съдбата спасяват неговия дом. Известната Бракалова къща (днес Етнографски музей) е обявена за паметник на културата, а в нея на първия етаж е пресъздадена гостната стая в оригиналния й вид от края на ХIХ век.
Поставеният на централно място портрет на големия възрожденец и строител на новия Бургас ни напомня, че най-добрият паметник за всеки общественик и политик е съграденото за хората.
На 18 декември 2002 г. Бургаската гражданска камара учредява награда на името на Димитър Бракалов. Призът се връчва на личности с принос за развитието на Бургас в областта на духовната и предприемаческата сфера. Статуетката е изработена от скулптура Радостин Дамасков и се връчва в храма "Св. Св. Кирил и Методий” на 11 май – празника на светите братя първоапостоли. Цоня Дражева, 2009 г.
