Глутница другари От хилядолетия, езикът на Езоп има милиони почитатели по света.
Колко често, когато говорим за животни, имаме предвид хора. И колко е несправедливо да използваме имена на животни, за да обидим някого. Пренасянето на човешки черти и качества върху животните, е дваж по-смешно, защото почти всеки човек отговаря на някакъв животински характер.
Предлагаме ви да се посмеете с избрани вицове за обитателите на гората, всяка прилика с реални лица и ситуации в живота е случайна:
***
Лъвът се разхожда из гората. Среща жирафа:
- Ей, дълъг! Я кажи кой е най-красив в гората, а?
- Ти, бе, лъвчо! – страхливо клати глава жирафът
След малко среща зебрата:
- Ало, раираната, кой е най-красив в тази гора, я казвай бързо?
- Ти, лъвчо, ти! – свела глава зебрата
Стигнал до слона:
- Ей, ти там, клепоухият дебелак! Кой е най-красив в гората?
Слонът го стисва с хобота и го мята в средата на калното и смрадливо блато, без да каже дума.
Лъвът излиза от калта, мръсен и миризлив:
- Кво се нервираш бе! Не можа ли едно просто „не знам” да кажеш...
***
Върви си заека из гората и среща медената питка:
- Здравей, медена питке!
- Разкарай се бе, боклук! – изръмжала питката
Върви си лисицата из гората и среща медената питка:
- О, медена питке, много си хубава!
- Кво се отваряш ма, тъпа лисица?
Всички животни срещнали медената питка и тя успяла всеки да напсува и наругае. Решили те да се оплачат на лъва:
- Лъвчо, медената питка ходи тука, из гората и псува всичко живо наред! Мерки няма ли да вземеш някакви?
Царят на животните се затъркалял по земята от смях:
- Ааабе, много сте прости, бее.....Това е таралежът - утре отива войник...
***
Баба Меца, Зайо Байо, Кума Лиса и Лъвчо играят белот. По едно време Лъвчо почва ядосано да ръмжи:
- Ееехххх....Някой, ако още веднъж излъже, направо ще му оскубя козината рижава...
***
Отива заекът в сладкарница, купува си кафе и кифла, оставя ги на масата и отива до тоалетната. Връща се, гледа - кафето му изпито.
- Кой ми изпи кафето – крещи бесен заекът.
Никакъв отговор.
- Пак питам, кой ми изпи кафето, ей, ще ви избия?
Останалите животни се подсмихват...
- Абе, КОЙ идиот ми изпи кафето бе?- беснее заекът.
- Аз – надигнала се от своята маса мечката.
- Аааа, а така...А кифличката що не изяде?
***
Зайо Байо отива в горския ресторант:
- Добър вечер, шкембе имате ли?
- Даа!
- А свински врат да имате?
- Да, разбира се, моля, ще искате ли?
- Свински бутове да имате?
- Да, да – любезно отговаря келнерът.
- Лелейй, ужас! Сигурно сте много грозни!
***
Големият, лош вълк се преоблякъл в козя кожа и почнал да драска по вратата с преправен гласец:
- Козленцааааа, дечица моииии, отворетееее, аз съм вашата майчицааа, върнах се, нося ви млечицееееее....
Козлетата отвътре:
- Аре чупката бе, урод нещастен!...Млечице ни носил, майчица бил.. Нали дъртата току-що я пратихме за бира, бе!
***
Мама Меца и татко Мечок спят зимен сън. Татко Мечок се постоянно се върти в леглото. Накрая Мама Меца не издържа:
- Колко пъти ще ти казвам, никакво кафе след септември!
***
Горските животни решили да строят мост. Събрали се всички, мечката изкарала проекта, чертежи, сметки, показвала, всичко разяснила и накрая:
- Някой някакви въпроси да има?
- Аз! – станало магарето – Тоя мост Напречно на реката или Надлъжно ще го строим?
***
Заекът имал рожден ден. Вълците в гората решили да му пратят честитка по повода. Седнали, помислили, написали пожеланията, дошли до подписа и взели да се чудят как да я подпишат. "Глутница вълци" или "Група другари". Мислили, мислили, накрая стигнали до общо решение: "Глутница другари".
***
Ловец се изгубил в гората. За капак завалял дъжд и той се скрил в една пещера. Изведнъж усетил нещо малко и космато. Светнал с фенерчето – малко мече. Разкрещял се от ужас и страх и с треперещ глас попитал:
- Майка ти тук ли е?
- Аа, не.
- Баща ти?
- Не, не!
Ловецът отдъхнал и фраснал силен шамар на мечето:
- Знаеш ли как ме уплаши бе, копеле дребно!
- Бабооооооооо – разревало се мечето...
***
Заекът защитава дисертация на тема „Зайците - месоядни животни“. Залата се превива от смях. Става лисицата и казва: „Хайде сега да ме изядеш!“. Качила се на сцената, поканило я зайчето зад кулисите. След минута-две влачи прясно одрана лисича кожа. Публиката притихва. Надига се вълкът с невярващи очи и настоява да повтори експеримента с него. След пет минути тътри Зайо одраната и кървяща вълча кожа. Шок и ужас обзема животните. Сред стъписаното множество се изправя мечокът и се провиква:“Да видим как ще ме изядеш!“ След известно време зайчето се появава иззад кулисите и едва-едва мъкне мечата кожа. Пълно мълчание. Зад завесата се показва лъва и приканва: „Друг ще има ли въпрос към моя аспирант?!“
