Тя започна с СКАТ с летящ старт, нейната усмивка кара слънцето да свети по-ярко и хората да се усмихват повече. Но когато тръгне да задава въпроси...
Яна е висока и красива жена. Нейната усмивка кара слънцето да свети по-ярко и хората да се усмихват повече. Докато не започне да задава въпроси. Защото те са нейната запазена марка. Конкретни, остри, заядливи, тежки...Много герои от новините помнят цял живот срещата с лъчезарното момиче, което в хода на разговора се оказва аналитично точен и безкомпромисен репортер, а интервюто – поредната телевизионна новина-бомба.
Запознайте се с репортерката на СКАТ ТВ Яна Георгиева.
Бебето Яна, на почти осем месеца
Тя е от Бургас. В смисъл такъв, че е родена в центъра на града, в който живее до днес и много обича. Затова работи в Бургаския клон на СКАТ и прави Бургаски новини, за Бургаски неща в Бургас.
Първите години от своя живот описва, усмихната до уши (запазена нейна марка), като „ужасно щастливо детство”. Докато останалите момиченца си сресвали кукли и си играели на „къща”, приятелчетата на Яна от махалата били преимуществено момченца. От сутрин до късна вечер се скъсвала да играе момчешки игри. Обикаляла до тъмно и се стреляла с въображаеми пушки, с въображаеми врагове, правила си пукала от джидживки (болезнено махленско изобретение, в диаметъра на фулмастер се изрязва бутало от молив, зареждат се джидживки и се изстрелват със страшна за детските представи скорост).
В училище била перфектна, игрите до късно винаги ставали след отлично научени уроци. Въпреки това, страшно й се опълчила Двойката. Писала, трила, пак писала и пак...Татко стоял над нея, късали листи и писали заедно...Оттогава Яна не признава цифрата 2.
Балерина, седми клас
На шест години за пръв път избягала от детската градина. Не й харесали оранжевите чорапи, с които полусънените родители набързо я обули, рано сутринта. Скрила се на тавана в къщи и там превъзмогнала оранжевата мъка.
Мил спомен от детството на бойната Яна е сблъсъка с комшийчето Марин. Марин я ударил с пръчка, което ужасно понижило нейния авторитет в махалата. Обидената малка жена се върнала разплакана в къщи, твърдо решена на отмъщение. Три дни тренирала крошета във възглавницата и се върнала на улицата. Сблъсъкът с агресора бил светкавичен и ясен. След няколко юмрука, Яна го бутнала в розите. До днес са приятели с него, пият кафе в редките моменти на почивка, в напрегнатата нейна репортерска работа.
След „Кирил и Методий” дошло и времето за средно училище. Френската гимназия в Бургас приела Яна Георгиева, където випускът бил изключително интересен. Накрая, на абитуриентския бал се веселили 150 момичета и само 5 момчета. Това съотношение, обаче, хич не попречило на нашата дама да прави, каквото си иска. И без това, от първи клас, играела класически балет, за разнообразие решила да потренира баскетбол, волейбол, тенис и (внимавайте!) ръгби. В последният спорт, на никой от момчетата не му и минавало през ум да се шегува с това, че е момиче, че трябва да се пази и подобни глупости.
Макар, че излизала почти всяка вечер, гимназистката нямала никакви проблеми с ученето. Поради някаква странна причина, която и до днес не разбира особено, Яна печелела олимпиади по физика. Ентусиазирана от успехите на бойното момиче, учителката по предмета изпитвала неудържим мерак да я насочи към висше образование, в специалността „Ядрена физика”. Разбаротила и съответен план, но тя отказала. Дипломатично, но твърдо, сторило й се прекалено „сухо”.
За мечтаното от всички родители „висше”, абитуриентката имала собствено виждане (както и за всичко от живота, впрочем). Кандидатствала на три места, и на трите с успех. „Политология” била първото нейно желание, но след успеха, някак й „изстинал”. В Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” била приета в специалност „Журналистика”. Но, характерно за нея, избрала, заради любовта към Теньо, да остане в Бургаския свободен университет и да учи „Българска филология”. Мощните купони, всяка вечер по време на следването, допринесли за още повече фенове на Яна Георгиева.
Тя, обаче, вярна на своята същност, решила да отиде на студентска бригада в Англия. В Шотландия, по-точно. Представете си как жена, висока метър и осемдесет, се сгъва на полето, за да бере ягоди, на 100 километра от Единбург. Заради емоцията, а не за пари, както сама казва. Не се наложило дълго време да се сгъва, след две седмици шефът я направил отговорник и после супервайзър, явно впечатлен от чисто мъжкият й талант да работи, без да се оплаква.
С оператора Пламен Паскалев, в Александруполис, на репортаж за петролопровода
Оттогава пази прекрасни приятелства от цял свят – от Русия, Украйна, Южноафриканската република, Полша, Пакистан. Трудните моменти, тогава, били във връщането в България, вземането на изпити и обратно – на Албиона.
„Върнах се, завърших, омъжих се и родих” – прекъсва този епизод от живота си Яна.
Синчето Венелин расте в ръцете на мама, но къде тя ще продължи работа?
Докато любимият татко гледал СКАТ, видял, че излъчват обява за търсене на репортери „С висше образование, компютърна грамотност, интереси към обществено-почитическия живот в града и страната, владеенето на чужди езици е предимство”.
В уговорения час за интервю, Яна за пръв път се запознала със Светата Троица в СКАТ – Валери Симеонов, Валентин Касабов, Стоян Иванов. Тримата я питали невероятни неща, но гвоздей в събеседването бил въпросът на собственика на телевизията Валери Симеонов „Има ли срамна работа, според вас?”
„Моето семейство има собствен бизнес в туризма, постоянно трябва да работя с хора и да се съобразявам с техните желания.
Със семейството в Сарафово. Наздраве!
Това включва и всекидневна работа като хигиенистка” – храбро отговорила Яна. След два часа, тогавашният програмен директор (в момента народен представител) Стоян Иванов се обадил по телефона с въпрос „Кога можете да започнете?” Отговорът бил кратък – „Веднага!”
Яна започнала в СКАТ с летящ старт. Веднага я пратили на проблемен репортаж, тя го направила перфектно, а вечерта зрителите гледали новините с новопоявилата се звезда.
Оттогава Яна Георгиева има много репортерски попадения. Скромно не иска да си спомня всички, но е доволна от репортажа си за бабите-англичанки, скандализирали село Тънково, предлагайки секс на млади мъже. Тогава тя и операторът не се готвили много, просто чули за случая и тръгнали към мястото. Там положението било „мазало”, упоритото питане на Яна стигнало до местен циганин – приятел на англичанките, а той ги посрещнал с люти псувни и агресия. Блъснал камерата и поискал да бие репортерката, което било фаталната му грешка...Яна го опердашила с шамари, върнала го отново на земята, а репортажът станал за чудо и приказ...
Яна, Теньо и Венелин
Интересните и напрегнати моменти от Руенско, по време на изборите, манипулирани от ръководството на ДПС, тя не помни, защото е слънчев човек и се опитва да забрави всички лоши неща, след като си е свършила работата, показвайки строените „гласоподаватели”, отиващи към урните.
Последният й, най „в десятката” удар, беше за заведение в центъра на града, което беше извадило неправомерно повече маси. Тогава собственикът на „Златна котва” опита агресия към нея и оператора на СКАТ.
Яна Георгиева работи в СКАТ ТВ от три години. Твърди, че оттогава има и нови приятели, най-важни от тях са й новинарката Кремена Димитрова и монтажистът Андрей Дерменджиев. В момента постоянно ходи на фитнес, харесва своя живот, би искала да има малко повече време за своя син Венелин и...ако може, повече.
„Черпя от живота с пълни шепи, харесва ми, работя с всички сили!”
Колко положителна енергия, а?