Степан Дадурян. Скаут от СКАТ

Динамиката на занаята бързо изпече от новобранеца железен професионалист, който пасна на екипа като дялан камък. Запознайте се с оператора Степан Дадурян.
Рожденото място на Стьопата е улица „Юрий Венелин” в центъра на Бургас, на 8 септември 1986 година. Потомък на баба и дядо Дадурян, избягали, през 1915 година от кланетата по време на арменския геноцид в Турция.
От ранните детски години не помни нищо, освен една случка, изправила мама Елза и тате Онник на нокти. Степан се разболял сериозно, но тогавашният личен лекар на семейството, твърдял, че нищо му няма. Докато нямало нищо, състоянието на двегодишното момченце се влошило рязко, а в тогавашното детско отделение в Бургаската болница изпаднали в ужас, когато го видели. Изпратили го веднага в Спешното.
От врата на врата, неговите родители открили доктор Стоянова, която го закрепила, с много безсънни нощи, изпълнени с десетки нервни моменти.
Малкият бил болнав, изобщо не ходил на ясли и градина, гледали го баба и дядо. Но, към трети-четвърти клас, израснал цялата охтичавост (ако го видите днес, изобщо не би ви минало през ум, че като младенец е брал душа).
Закрепналият малчуган, веднага се насочил към всички интересни неща от заобикалящия го свят, които до момента му били далечни. От сутрин до вечер играел в „Отманлий”, където майка му била управител на една хижа. Достъпът до всички обекти в парка, тогава бил напълно свободен, все още било далеч времето, когато лидери на партии, основани на етнически принцип, щели да си издигнат там сараи.
Веднъж дошли гости на семейството и докато всички се веселили, както могат, изведнъж токът спрял с внушителна електроволтова дъга. Скокналите възрастни открили зад една барака четиригодишният Степан, държащ в ръцете си лозарска ножица. Тениската му била изгоряла, черната му и без това коса, била опушена, приличал на негърче. Решил да пробва какво ще стане, ако отреже кабел, захранващ с ток 12 бунгала, спасило го това, че дръжките били гумирани...
В основното училище, нашият човек бил добър ученик, но, както сам се определя „леко мързелив”. Най го увличали географията и литературата, но предпочитал да ги съзерцава и сам да се занимава, отколкото да вдига ръка за оценки в час. Местил се, пробвал в няколко училища, но така или иначе учителите не успели да го въвлекат в каквато и да било зубраческа активност.
Някъде по това време Степан Дадурян започнал да тренира бокс. И продължил четири години. В шести, седми, осми и девети клас. Семейството било много против заниманията му с „фехтовката с ръце” и накрая го отказало. „Семейството”, запомнете тази дума, ще я срещнете по-нататък.
Пак по това време, младежът станал скаут. Влюбил се в движението, изкоренено преди десетилетия у нас от комунистическата власт и възродено в Бургас от неговата майка Елза Дадурян. Оттогава помни невероятни походи, преживявания с хора, които помни и до днес (скоро беше на лагер, снимки от който можете да видите на неговата страница в социалната интернет мрежа Фейсбук). На такъв лагер, преди години, като ученик, Сттепан за пръв път попаднал в родното място на дедите му – Армения, където видял невероятни неща, най-ярко, от които, помни езерото Севан.
Най-хубавите спомени на оператора от юношеските години са от професионалната гимназия по Автотранспорт. До ден днешен смята, че тогавашната му класна Мария Кирова е един от най-готините хора, които познава. Госпожата се държала като приятел с буйните момчета и разбирала всичките им неволи и притеснения. Най-много приятели завъдил там и досега продължават да му бъдат такива.
След средното училище със Стьопата се случило нещо. Попаднал в лоша среда и случайно се сближил с лоши хора...Тук нашият разговор спира и настъпва неловко мълчание и гледане в очите от упор.
„Напиши го, бе!” – отсича Степан – „Нека семейството ми да знае, че е най-важно за мен, обичам ги всички, те ме откъснаха оттам.”
Семейството – Онник и Елза Дадурян и братът Кеворк Дадурян, от спортната редакция на СКАТ, с който ви запознахме преди десетина броя.

Лятото на 2009 г. На връх Шипка по време на честванията на годишнината от драматичните боеве, разразили се тук

След известно време в униревситета, Степан решил да прекъсне, за да трупа житейски опит. Барман в бургаски заведения, администратор в Слънчев бряг, срещал се с всякакви хора, от всички краища на света и тренирал и усъвършенствал знанията си по английкси език.
През 2008 година решил да започне добра и отговорна работа, не и без влиянието на братчето Кеворк. Нямал особен опит, преди това снимал любителски, но го приели като оператор в СКАТ телевизия. Братът помагал с всички сили, в подготовката се включил и отговорникът на камерамените  в телевизията Светослав Стойнов. С него станали големи приятели, единият може по всяко време да разчита на другия, както и обратно.
Степан снима с всички репортери, но притеснително отбелязва, че най-хубавите му репортажи, досега, кой знае как, са се получавали с Яна Георгиева. Не иска да определи никои снимки като „попадение” и сам твърди за себе си, че колкото и да е трудно, не му пука. Уличаващите кадри, които му се е налагало да снима до момента, без изключение са го радвали, защото „обичал в работата да има адреналин”.
Адреналинът, обаче, дошъл в повече, когато на път за откриване на шампионат по бокс в Ямбол, по пътя, близо до печално познатото село Венец, Карнобатско, били на косъм от смъртта с Георги Костадинов, спортният редактор на СКАТ. Закъснявали и Степан предприел изпреварване в опасния участък, но огромен ТИР не го пуснал да се прибере в лентата за движение. За да избегне челен сблъсък, излязъл от пътя и колата влязла в крайпътен лозов масив със сериозна скорост...
Тогава собственикът на СКАТ Валери Симеонов имал „много сериозен разговор” с него, но в момента отношенията с шефа са О.К.

Семейна снимка с родителите и брат си


А, стигнали навреме за откриването.
Степан Дадурян си харесва работата. Смята, че колективът в телевизията е чудесен. На някогашния изследовател, прерязал електрически кабел с лозарска ножица, му харесва, че отвреме-навреме между хората припламват искри. Така всеки си казва мнението и си личи, че работи с личности, а не със заспали хора.
А със скаутът, явно, все още живее у него.

В категории: Отблизо