Изумрудено зелените сочни плодове на кивито са диетична храна с много полезни свойства. Югоизточна България предлага идеални условия за отглеждането му
Автор: Дина Харизанова
В много от дворовете по Южното ни Черноморие, особено в района около Царево, вместо класическите български лозници, сянка в дворовете хвърлят плътните лиани на кивито (известно още като актинидия). Оказва се, че тази екзотична култура без проблеми се развива в нашия район.
В последните години посадъчен материал може да се намери в почти всички градински центрове.
Някои народи го наричат „Храна на боговете”. Плодовете му наистина са незаменими при повишено кръвно налягане и при болести на сърцето.
Те съдържат множество витамини и ни помагат да отслабнем, а само два плода, консумирани след препиване, ни спасяват от досадния махмурлук. Освен това кивито снижава риска от образуване на тромби и намалява нивото на вредните мастни киселини в кръвта, което го прави полезна алтернатива на аспирина.
Мнозина смятат, че неговата родина е Нова Зеландия, но всъщност то произхожда от тропическите зони на Китай, където се отглежда от дълбока древност. Растението е било пренесено в Нова Зеландия едва през 1906 г., където е наречено „киви” в чест на националния символ на страната – малката безкрила птичка киви.
Актинидията е двудомна лиана и за да се получи добра реколта от нея на едно мъжко растение са нужни няколко женски такива. То може да се отглежда както в помещение, така и на открито.
През пролетта растенията цъфтят с пеперудено бели цветове.
Условия за отглеждане
За да расте успешно, най-важно е да са налични подходящи климатични условия, характерни за субтропичния климат – продължителен вегетационен период без мразове, достатъчно топлина и повишена въздушна влажност.
Термометъра през зимата не трябва да пада под –15° С. Освен климата, е важно правилно да се подбере и почвата – прекалено тежките и уплътнени почви заплашват кивито с гибел. В този случай се препоръчва да се направи изкуствен дренаж, защото екзотичното растение много обича по-рохкавите, наносни и понякога премесени с дребни камъни почва.
Правилно отгледаните растения започват да плодоносят на третата-четвъртата година от засаждането си, като плодоносният плик настъпва на 7-та година. При добри грижи можем да берем обилно плодове до 40-годишнината на насажденията.
Засяването и резитбата
При засаждането на взетите от разсадника млади вкоренени растения се изкопават ями с размер 60x60x60 см на 2,5-3 м една от друга. На дъното им се прави дренаж от натрошени тухли или ситни камъчета с дебелина 10-15 см и отгоре се насипва смес от 1 кофа угнила оборска тор, градинска пръст и 1 кофа пясък.
Към тази почва може да се добави и половин килограм дървесна пепел или 1 чаша суперфосфат, като добре се разбъркат с останалата пръст. Може да се добави и малко торф.
Разсадът се засажда 5-6 см по-ниско от кореновата шийка. Новозасадените растения се поливат с 3-4 кофи вода. Пръстта около всеки корен се мулчира с оборска тор или сухи листа с дебелина на слоя 5 см. За да се защитят от ветровете се използват специални приспособления, за да не се счупят растенията.
Обикновено за целта се използват същите конструкции, както за направата на асми. Лианата на актинидията не се прихваща по опорите с мустачки, а благодарение на кръговите движения на младите леторасли – те просто се увиват по конструкцията, но на първо време летораслите трябва да се привързват към опорите.
Долните хоризонталните кордони на конструкцията трябва да са на височина 50-60 см от земята, а най-горните – на 2-2,5 м.
Растенията се режат на две пъпки и се оставят да презимуват. През пролетта от тях се развиват два силни леторасла, единият от които отново се реже на две пъпки, а дългият се привързва към долния ред на конструкцията под ъгъл 35 - 40° - от неговите пъпки ще се развият вертикални леторасли, които ще дадат плод.
От останалите две пъпки на другото разклонение ще израснат още две нови силни стъбла. Този цикъл се повтаря всяка година. На всеки корен се оставят да плодоносят по два силни леторасла. През есента на втората или третата година първият леторасъл се премахва и се заменя от израсналия друг до него през лятото.
Тъй като корените на кивито са плитки, окопаването трябва да става внимателно и не много надълбоко. По тази причина не се препоръчва и да се използват хербициди. При продължителни летни засушавания, поливайте обилно растенията.
Събиране и съхранение
Счита се, че кивито е достатъчно узряло, ако самият плод е леко омекнал. Ако е прекалено мек, значи е презрял. Но по принцип реколтата се обира надоузряла – т.е. плодовете трябва да са твърди на пипане, и след това се оставят в щайги или фруктиери да доузреят.
Местата, където се съхраняват, трябва да са защитени от пряко слънчево огряване. Ако се поставят в книжни кесии, заедно с ябълки или круши, те ще узреят по-бързо. В хладилник зрелите плодове може да се съхраняват от 1 до 2 седмици.
