Подвигът на изгорените Зографски монаси

Автор: Десислава Главева

На утрешния ден 10 октомври, събота, по нов и на 23 по стар стил, честваме паметта на светите 26 Зографски преподобномъченици. Не са много българите, които знаят историята на тяхното страдание. Ако попитате днешните деца, чували ли са за тези български светии, повечето ще свият рамене. Но ако ги попитате за Батман, Азис, Слави Трифонов или друг някой телевизионен герой, с охота ще разкажат всичко, което знаят за него. Жалко е, че родителите също няма да знаят повече от децата си за подвига на тези велики българи, но с успех ще назоват имената на по-известните телевизионни двойки от някой сапунен сериал или в танцувалните шоута по националните телевизии.

Изгарянето на Зографските мъченици, съвременна икона


Видно е, че след като няма да знаят за Зографските преподобномъченици и въобще за красивите примери на святост в нашата история, образецът за подражание ще бъдат изкривените телевизионни образи, крадливите политици и долнопробният уличен морал. При това положение горчивият извод е, че нищо добро не чака България. Въпреки това аз вярвам, че все още има хора, които обладават някакво душевно благородство, хора, които черпят култура от добрия пример в нашата и световната история, доколкото я познават. Хора, които не желаят да живеят според законите на джунглата или кочината и тъкмо на тях ще разкажа съвсем накратко за българските преподобномъченици.
Те са живяли в смутните времена на 13 век. По това време Византийската империя била управлявана от император Михаил VІІІ Палеолог. Той не само заграбил престола от законния му наследник, но се проявил и като отявлен привърженик на Запада.  Тъй като имало опасност Византия отново да бъде нападната от западните владетели, както станало по време на кръстоносните походи, императорът се обърнал за съдействие към римския папа. Поискал военна помощ и срещу надигащите се нови врагове на Империята в лицето на турците.
Тук е мястото да припомним, че в 1054 г. Римокатолическата църква отпада от единството на Православието. Оттогава та чак до наши дни тя непрекъснато се стреми към повторно обединение с православните, но не като се върне в чистотата на вярата преди отпадането си, а като се опита да наложи главенството на римския папа над целия православен свят и своите повредени религиозни догмати. Тези вековни опити на Рим никога не са били увенчавани със сериозен успех, защото Православната църква ревниво пази чистотата на светоотеческата си вяра, но въпреки това папите не спират с опитите си в това направление.
И ето, цената, която император Михаил Палеолог трябвало да плати за военната помощ срещу турците и за да се предпази от нови кръстоносни походи, била уния (обединение) на Православната църква с католическата. Както историята ще покаже, той не успява да запази нито империята, нито короната си, въпреки че ги заплаща с високата цена на предателството към Православието.

Паметникът в двора на манастира, над който е станало небесното знамение, той е издигнат 1873 г.

Още преди да бъде сключена унията, православният свят силно се противопоставял на това предателство от страна на императора и тогавашния константинополски патриарх Йоан Век. За жалост, обаче, в 1274 унията била сключена и Източно-православната църква била формално подчинена на римския престол. Въпреки това православните отказали да приемат главенството на папата и всички изопачения на вярата, които Рим бил въвел. Светогорските монаси от всички манастири не останали безучастни към това предателство и всякак изобличавали императора и патриарха за тежкото престъпление, което извършили спрямо Православието. С това си навлекли гнева на Рим и на път за Константинопол, латинците нахлули на Атон. Не с евангелска кротост и силата на аргументите, а с огън и меч се опитали те да накарат православните да приемат унията, но мнозинството останало вярно на отеческата вяра. Намерили се, разбира се, и предатели, но Бог скоро показал с различни знамения и наказания, че техните действия не са Му угодни.
Сред останалите верни на Православната църква били и нашите зографски монаси. След като латинците нападнали няколко манастира преди това, мъчейки и убивайки несъгласните с унията, стигнали и до нашия Зографски манастир. Игуменът Тома бил предварително известен за очакваното нападение и посъветвал по-малодушните монаси да се скрият, за да не би уплашени да предадат вярата си. По-храбрите обаче останали в Зограф. Те се затворили в отбранителната кула, когато латинците завзели манастира. Понеже отказали да приемат унията, главенството на папата и изкривената латинска вяра, след дълго прение с католиците били изгорени живи, предавайки светите си души на Бога. Един от монасите обаче оцелял и живял още тридесет дни. Той разказал какво се е случило, както и диалога, който провели православните с латинци, след което починал. Подвигът на 26-те Зографци станал в 1284 г. Били 22-ма монаси и 4 миряни. А латинците продължили с огън и меч да „проповядват” своята вяра, избивайки множество светогорци и разграбвайки манастирското имущество, сеейки смърт и разрушение навсякъде по пътя си. Михаил Палеолог пък тръгнал на поход срещу сръбския княз Иван Душан, но се разболял и безславно умрял в лагера си, неприсъединен към римокатолическата общност и отлъчен от Православната църква. Вдовицата му Теодора издала след неговата смърт указ, с който отново се признало изповеданието на Православната вяра.

Проговорилата икона, която е наречена Предвъзвестителка, тя и до ден днешен се намира в Зографския манастир в Атон




Небесното знамение с което Бог прославил 26-те Зографски преподобномъченици
Игуменът Тома бил предупреден за нападението от един свой събрат, на който пък самата Божия Майка съобщила това посредством една Своя чудотворна икона. Тази икона носи името Предвъзвестителка в чест на събитието, затова че проговорила и известила на монаха за нападението на латинците. Впоследствие, когато монасите се укрепили в кулата те взели със себе си и тази икона, която останала по чудо напълно невредима след опожаряването и която и до днес се съхранява в Зографския манастир. Изминали шест века. Кулата, където пострадали Зографските мъченици просъществувала до 1873 г., но поради старост имало опасност да се срути и това наложило нейното събаряне. За да се запази обаче споменът за подвига на пострадалите, братството на Зографския манастир решило да издигне на нейно място неголям паметник. Това станало още същата година. Паметникът трябвало да бъде осветен в деня, когато се чествала тяхната памет. В навечерието на празника започнала тържествената служба. Служело се всенощно бдение. Нощта била безлунна, едва блещукали звезди. Наоколо царяла тишина. По време на службата обаче, точно в полунощ, когато започнали да четат „Житието и страданието на 26-те Зографски преподобномъченици”, над църквата неочаквано се появил огнен стълб. Той осветил обителта и цялата околност с такава ярка светлина, че можели да се различават и най-дребните предмети. Този дивен стълб останал над храма 3-4 минути, след което се издигнал нагоре и се превърнал в кръг, подобен на венец, който увенчавал отвисоко паметника и мястото на страданието. Това необикновено явление продължило близо 15 минути и било видяно от всички манастирски братя и гости – пустинниците и жителите на околните скитове и манастири, дошли в Зограф специално за празника. По този начин сам Бог прославил с това дивно небесно знамение страданието на нашите сънародници, с което показал колко велик е техния подвиг – отстояването на истинската вяра и предаността към Светата Православна Църква.

В категории: Вяра