Най-славният кмет сред християните

Автор: Десислава Главева

С това име у нас, а и по целия християнски свят има много мъже и жени. Името Димитър в мъжки и женски вариант се среща освен в България също в Гърция, Сърбия, Македония, Русия, Румъния и пр. – толкова е голяма почитта на православния свят към носителя му. По цял свят има храмове посветени нему. Дали обаче българите знаят какъв е бил светецът – техен патрон?
Името Димитър значи плодороден. А човекът, който го прави известно е християнският мъченик за вярата – Димитър. Неговата история е толкова драматична и интересна, че ако Холивуд проявяваше поне малко християнски вкус и благочестие би я филмирал начаса. Защото историята на неговото страдание по нищо не отстъпва на историята на славните мъже от всички времена, за които се пишат книги и се правят епични филми. Не искам да принизявам страданието на християнските мъченици, когато говоря за филмирането им, но болшинството от техните истории са наистина изключително впечатляващи и разтърсващи. Освен това те са и съвсем истински, за разлика от измислиците, които бълва киноиндустрията. Защото за повечето от мъченичествата научаваме не толкова от християнски източници, колкото от римските съдебни протоколи наричани „актове”, в които безпристрастно са документирани страданията, на които са били подлагани християните. Тези истории биха имали огромно въздействие върху съвременния човек, който отдавна е забравил що е висш идеал, за който можеш да пожертваш и живота си. За жалост, не се правят дори документални филми, които да разкажат на света за великия подвиг на християните.

Прекрасната икона на св. Димитър нарисувана от иконописеца Михаил Малецки. На нея мъченикът е изобразен с копие, което указва как е загинал

Каква е накратко историята на христовия мъченик Димитър?
Роден и живял в Солун в края на 3-ти и в началото на 4-ти век. Син на знатни люде, тайни християни, тъй като по това време е имало гонение срещу Христовата вяра и нейните изповедници. Баща му бил градоначалник. Със съпругата си направили в дома си молитвена стая, където поставили иконите на Христа и св. Богородица. Пред тях палели свещи, кадяли тамян и възнасяли молитвите си към Бога. Дълго време нямали деца, но след усърдни моления добили син. Когато Димитър поотраснал, го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на християнската вяра, която светецът възлюбил с целия плам на детската си душа.
Минало време, родителите напуснали този свят и отишли в по-добрия. Димитър останал сам, наследявайки огромно богатство. Бил красив, умен и добре образован, но най-вече обладавал висок морал и мъдрост, неприсъща на младостта му. По тази причина съимператорът на Диоклетиан Максимиан го назначил за градоначалник, сиреч за кмет на град Солун със заръката да се разправи с християнството. Сам християнин Димитър обаче не само не преследвал християните, но дори открито започнал за изповядва своята вяра. За това се искало огромна смелост и дори дързост, защото точно по това време бушувало едно от най-тежките гонения, а Димитър бил представител на властта, което ще рече, че имал какво да губи в случай, че за вярата му донесат на императора.
Дошла съдбовната есен на 306 г. Свирепият гонител на християните Максимиан се връщал от военен поход на изток и пътят му минавал през Солун. Димитър веднага разбрал, че ще се наложи да се раздели не само с поста си, но и с живота си. Раздал богатството си, почнал да пости, да се моли и да се готви за смърт. Представяте ли си какво значи това за човек с благороден произход, разполагащ с огромна власт, бидейки кмет на град като Солун и освен това твърде състоятелен? Имал е всичко, което пожелае, но не се поколебал да се лиши от него, защото на този свят съществуват неща по-ценни от парите, властта и обществения статус.
След като Максимиан пристигнал в Солун, поискал да се види с кмета на града, за когото вече чул, че бил християнин. Димитър не се скрил, не дал откуп, за да се измъкне, не направил абсолютно нищо, за да запази живота и общественото си положение. Явил се пред Максимиан и изповядал вярата си в Христа. Колцина са днешните властници, които биха били готови да се разделят с всичко, което имат и дори да умрат за убежденията си, каквито и да са те? Тъй като се затрудняваме с отговора, ще продължим нататък.
На съдебния процес Димитър укорил Максимиан за жестокото му отношение към християните, които били най-добрите поданици на Империята. За смелостта си бил затворен в старата градска баня, под която минавал отходния канал на града и се носела непоносима смрад. Освен това мястото било обитавано от скорпиони. За да се забавлява Максимиан пък започнал да устройва зрелища, каквито много обичал от типа на днешните кеч борби, в градския театър. Както виждаме светът малко се е променил оттогава, след като и днес – 17 века по-късно - подобни зрелища са сред любимите занимания на множество хора, че дори и на децата. На тези борби победител бил любимецът на императора – германецът Лий, който мачкал съперниците си без някой да може да му противостои. За разлика от сега обаче тогавашните боеве завършвали със смъртта на единия от противниците, а не просто с поражението му. В дълбока яма имало забити копия, върху които Лий захвърлял победените от него. Защо този борец бил чест победител? Много просто – за противници Максимиан му пращал християни, които не владеели така добре умението да се убива и бързо ставали жертва на този нов Голиат. Един младеж на име Нестор – сам християнин, силно се възмущавал, гледайки ставащото в театъра и решил, че на това трябва да се сложи край. Отишъл в затвора при Димитър да изпроси благословението му да излезе на двубой срещу Лий. Димитър го окуражил, но му и предсказал, че сам ще пострада заради това. И така, младият Нестор излязъл на арената и се изправил срещу Лий. В последвалата схватка успял да го победи и умъртви по същия начин, по който Лий убивал християните, хвърляйки го в ямата с копията. Тогава Максимиан нарушил правилата на честната игра, както бихме казали днес, и заповядал Нестор на свой ред бъде умъртвен с копие. Когато му казали, че Димитър стои зад смелата постъпка на младежа силно се разгневил и заповядал младият кмет също да бъде екзекутиран с копие. Войниците му нахлули в тъмницата и заварили Димитър застанал на колене да се моли на Бога. Тогава те се нахвърлили върху него и го проболи с множество копия.

Раката, в която се покоят и днес мироточивите мощи на Великомъченика (няма грешка, пише се рака, а не ракла!)


Историята за славния мъченик Димитър не спира дотук. Неговият слуга Луп взел дрехата и пръстена му, обагрени с мъченическа кръв и ги предал като велика ценност на християните. Множество чудеса и изцеления ставали от тях, но когато това стигнало до Максимиан, той заповядал и Луп да бъде умъртвен. А за да прикрие престъплението си с убийството на младия кмет императорът заповядал тялото на Димитър да бъде хвърлено в един кладенец до банята. Само че светинята не може да остане скрита и Бог направил така щото тялото на мъченика започнало да източва миро, което скоро преляло от кладенеца и потекло навън. Години по-късно, когато гоненията престанали, християните построили малък храм върху гроба на св. Димитър, а по-късно върху него бил издигнат по-голям. Мощите на светеца мироточили толкова силно, че се наложило да се направят специални тръби, които да отвеждат мирото навън. Множество чудеса ставали и стават и сега при гроба на светеца в Солун за прослава на неговото страдание и подвиг и в уверение на това, че св. Димитър е жив и днес и е готов, както някога да помага на всеки, който се обърне към него с вяра и гореща молитва. Затова и храмът му в Солун никога не остава празен, а солуняни не напразно се гордеят, че в техния град почиват мощите на най-славния кмет сред християните и най-славния християнин сред кметовете.

Какво представлява светото миро
Мирото е безцветна ароматна течност, която по Божия воля и за прослава на даден светец, почва да излиза от неговото тяло. Разбира се, това е свръхестествено действие на Божията благодат, нямащо никакво научно обяснение, още повече, че мирото обикновено силно благоухае и лекува различни недъзи и болести. Затова тук става дума именно за чудо и Божествена намеса. В православния свят освен светии има също и икони, които мироточат и вършат чудеса. Една такава икона на Божията Майка, която силно мироточеше дойде в България през 1995 г. и множество вярващи успяха да й се поклонят и да си вземат памуче, напоено с такова миро. Иначе има и обикновено миро, с което се миропомазват християните приемащи свето кръщение, но това миро се притовя и вари ръчно. Друг известен светец и мироточец например е св. Николай Чудотворец, чийто мощи почиващи в италианския град Бари също са непресъхващ извор на тази безценна божествена течност.

В категории: Вяра